archive-info.com » INFO » R » ROZITE.INFO

Total: 260

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Рози на балкона
    и хибриди между тях За тераса са подходящи по ниските и компактни форми но все пак зависи и от желанието за конкретен сорт или вид Няколко са начините за размножаване От вегетативните начини това са разделянето със зрели и зелени резници чрез отводи чрез облагородяване Размножават се и със семена Тези способи разбира се не са еднакво подходящи за всички видове Растения развиващи се на собстве корен като трендафили и някой японски рози дават много коренови издънки и се размножават безпроблемно с разделяне Влачещите на собствен корен се разделят или се полагат отводи стъблата се привеждат в почвата и с помоща на колче или тел се закрепват на няколко места засипват се с почва или по добре с торф и пясък Нараняване на кората не е необходимо За една вегетация се вкореняват през есента внимателно се откопават и се преместват на новото място Букетите едроцъфтящи форми и особено букетните дребни японски рози стават лесно от семена Всички те се размножават и със зрели резници Трябва да се изчака есента след вегетацията Различните видове имат различни стъбла но ориентировъчно не трябва да са по дебели от молив Ако не ви се чака до есента размножете розата със зрели резници За целта ви трявба вкоренилище То може да е саксия или по голям съд който се покрива с полиетиленов плик за висока въздушна влажност Използва се сустрат от торф и перлит перлит и пясък освен високата влажност е необходима и температура около 20 22 градуса Резникът се взема от млада клонка като отртезът се прави на границата на вдървесяване Дължината на резника е 2 3 междувъзлия Много млади зелени връхчета не се използват Добре се вкореняват резници взети след премахване на прецъфтелите цветове Отрязва се резник с 2 3 двойки листа и се слага плитко в субсртата Оросяват се често След вкореняването

    Original URL path: http://www.rozite.info/griji/rozi_na_balkona.php (2016-05-01)
    Open archived version from archive


  • Името на Розата: Роза, Розалия
    в продължителна депресия Роза умее да се защити Много е активна в обществения живот Понякога прави впечатление на лекомислен човек но в действителност е много целеустремена и решителна в постъпките си Отдава се изцяло на работата си Удачно си избира професия Талантливата и трудолюбива Роза често постига успех в живота Тя сякаш е изтъкана от противоречия едновременно е принципна и лекомислена рязка и сговорчива обича да бъде в центъра на събитията и да се усамотява да се затваря в себе си Това най вероятно се обяснява с характерната за нея способност да мимикрира Когато се приспособява към обстоятелствата тя така се вживява в тази роля че започва да живее с нея Роза не е завистлива радва се на чуждите победи Но не прощава непорядъчността лъжата и измамата способна е да отмъщава Когато постига успехи тя се самореализира като личност Може да се изяви професионално в журналистиката живописта на актьорското поприще в лингвистиката търговията системата за обществено хранене сферата на услугите Бракът й винаги е сполучлив Тя е къщовна акуратна грижовна майка Роза живее пълноценен живот без да се ограничава в рамките на бита и професионалните си интереси Обаятелна е със сексапилна външност и дълбоко скрита страст Обича физически силните но

    Original URL path: http://www.rozite.info/simvolika/ime.php (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • синята роза
    мъжът ще го издържи По късно те успяли да решат какъв да бъде критерия На следващата сутрин принцесата казала на баща си Ще се омъжа за този който ми донесе синя роза Непрекъснатият поток от кандидати спрял защото никой не можел да намери синя роза Един богат търговец не искал да си губи времето да търси синя роза и отишъл при продавача на цветя Ще ти дам торба злато ако можеш да ми намериш синя роза казал му той След дълго безплодно търсене продавачът се отказал Купил силна синя боя и натопил стеблото на една роза в нея Венчелистчетата на розата придобили бледосин цвят Дръж розата във вазата с боята казал той на търговеца до момента в който трябва да дадеш цветето на принцесата Търговецът занесъл розата на принцесата Принцесата посегнала и взела розата от ръката му Докато я разглеждала капнала капка синя боя от стеблото в ръката й Тя погледнала синьо зелените листа а след това търговеца в очите Той извърнал погледа си настрани Не мога да се омъжа за теб казала тя Ти се опита да ме излъжеш Аз искам съпруг който е честен Един красив млад воин също искал да се ожени за принцесата Той бил силен и влиятелен Никой не смеел да се изправи срещу него Младият воин отишъл при краля на съседното кралство Донеси ми синя роза заповядал той Или ще убия теб и половината население на твоето кралство Кралят ценял мира и не искал да влиза във война Подарил на воина син сапфир издялан във формата на роза Младият воин представил сапфирът роза на принцесата Тя погледнала в неговите студени очи очи които били твърди като каменната роза Не мога да се омъжа за теб казала тя Трябва ми синя роза която е истинска не студена и твърда Най младият от кралските съветници също помолил за ръката на принцесата Той измислил умен план Поръчал на художник да направи една синя ваза На едната страна на вазата била изобразена синя роза Ръбът на вазата бил покрит със злато Вазата била нежна и деликатна изящен предмет на изкуството с рядка красота Коленичейки младият съветник я поднесъл на принцесата Принцесата погледнала вазата а после младия мъж в очите Омъжи се за мен принцесо казал той Ще ти помогна да управляваш кралството Принцесата поклатила глава Не трябва ми истинска роза Вечерта принцесата седяла в градината и разговаряла със сина на градинаря Никой не можа да ми донесе синя роза Трябва да се омъжа за някой който ще бъде честен с мен и верен както ти винаги си бил Не може да бъде студен и жесток Имам нужда от някой който е мил и търпелив като теб Не искам и съпруг който търси само власт и богатства Искам някой който да ме цени заради мен самата както ти Принцесо казал синът на градинаря Утре ще ти донеса синята роза Чакай ме в синята стая малко преди залез На следващия ден малко преди слънцето да се скрие принцесата седнала в синята стая Синът на градинаря се появил носейки една чисто

    Original URL path: http://www.rozite.info/prikazki/blue_rose.php (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Приказка за славеят и розата
    я създадеш от музика на лунна светлина и да я обагриш с кръвта на собственото си сърце Трябва да ми пееш с гърди опрени на мой шип Трябва да ми пееш цяла нощ а шипът да проникне дълбоко в сърцето ти и кръвта на твоя живот да потече в моите жили и да стане моя Смъртта е голяма цена за една червена роза извика славеят животът е много скъп за всички Приятно е да седиш в зелената гора да гледаш слънцето в неговата колесница от злато и луната в нейната колесница от бисер Сладък е дъхът на глогината и сладки са сините камбанки които се таят в долината и изтравничето което цъфти по хълмовете Но все пак любовта е по силна от живота а какво представлява сърцето на една птичка сравнено със сърцето на човека И той разпери кафявите си крила за полет и се зарея във въздуха Той се понесе като сянка през градината и като сянка преплува над горичката Младият студент още лежеше на тревата където го беше оставил и сълзите все още не бяха изсъхнали в прекрасните му очи Бъди щастлив провикна се славеят Бъди щастлив Ти ще получиш твоята червена роза Аз ще я създам от музика на лунна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сърце Единственото което искам от тебе в замяна е да бъдеш верен в любовта защото любовта е по мъдра от философията при все че философията е мъдра и по могъща от властта при все че властта е могъща Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата й Устните й са сладки като мед а дъхът й е като дъх на тамян Студентът вдигна очи от тревата и се ослуша но не можа да разбере какво му казваше славеят защото знаеше само това което е писано в книгите Но дъбът разбра и се натъжи защото много обичаше славея който си беше свил гнездо в клоните му Изпей ми една последна песен пошушна той Много ще ми е самотно когато ме напуснеш Тогава славеят запя на дъба и гласът му звучеше като вода бълболеща от сребърно гърне Когато той свърши песента си студентът стана и извади бележник и оловен молив от джоба Има форма каза си той докато се връщаше през горичката това не може да му се отрече но има ли чувство Боя се че няма Всъщност той е като повечето хора на изкуството целият е изтъкан от стил но без всякаква искреност Не би се пожертвувал за някой друг Той мисли само за музика а всички знаят че изкуството е себелюбиво И все пак трябва да се признае че има красиви нотки в гласа му Колко жалко че те не означават нищо нито има от тях някаква практическа полза И той влезе в своята стая легна на тесния си одър замисли се за любовта и след малко заспа А когато луната изгря на небето славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип Цяла нощ той пя с гърди опрени на шипа и

    Original URL path: http://www.rozite.info/prikazki/slaveiat_i_rozata.php (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Приказка за чувствата-лудостта,любовта,лъжата,желанието,съмнението...
    игра нищо друго не я вълнувало освен нея самата СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много много Едно две три започнала да брои ЛУДОСТТА Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ Скрил се той зад най близкия камък край пътя ВЯРАТА се издигнала в небесата а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най високото дърво БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие тъй като всяко място което то си намирало се оказвало идеално за неговите приятели Кристално чистото езеро за КРАСОТАТА хралупата в едно дърво ами че това е за СТРАХА крилото на пеперудата за СЛАДОСТРАСТИЕТО полъхът на вятъра той е за СВОБОДАТА И така то се замаскирало в слънчевия лъч ЕГОИЗМЪТ напротив намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана а в действителност тя се скрила в дъгата а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотайли в гърлото на вулкана ЗАБРАВАТА дори не помня къде се скрила но това не е важно Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999 ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие но вече всичко било заето И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му Един милион изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето Разбира се най напред намерила МЪРЗЕЛА После чула как ВЯРАТА спори с Бога а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА защото мястото където той се бил скрил се оказал пчелен кошер а пчелите решили да изгонят неканения гост Търсейки ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата чудейки се от коя страна да се скрие И ето че всички били намерени ТАЛАНТА

    Original URL path: http://www.rozite.info/prikazki/chuvstva.php (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Белите рози от Йордан Йовков
    Спас беше го наредил дума по дума на цели три страници и мислеше да изпрати това писмо на инспектора Но тъй като оставаше неизписана още една страница а нему беше жал за хартията реши да попълни с още нещо писмото и тогава да го изпрати Чу се песен към края на селото и Спас се ослуша Приличаше да е войнишка песен мярнаха се бели войнишки шапки и коне Идеше войска нещо твърде обикновено защото шосето което минаваше през село водеше за фронта Затуй и опълченците вардеха моста Спас реши да разбере всичко както трябва и се упъти нататък Край селото на една висока поляна той видя стотина и повече войници които бяха слезли от конете и ги развеждаха Други войници забиваха колове с опънати въжа между тях трети копаеха дупки за огън на кухните Зазвъниха шпори като че запяха щурци и Спас се обърна право към него идеше един офицер Той беше без сабя вървеше разкрачено както вървят всички кавалеристи в едната си ръка държеше бич и с него шибаше по чизъма си Беше млад широкоплещест хубавеляк Ти войник отде си попита той Спаса Спас погледна това голобрадо момче два пъти по младо от него и отговори по войнишки Оттука сме г н подпоручик Моста пазим Хм добре А познаваш ли учителката тука Лина се казва нали Съвсем не Лина г н подпоручик Ангелина се казва Подпоручикът се засмя Добре де Можеш ли ме заведе до училището Да ви заведа г н подпоручик Без да се бави Спас метна пушката през рамо и тръгна напред Той вече разбра каква е работата и кипеше от яд но нямаше какво да прави вървеше без да се обръща и само слушаше да звънят шпорите и на всеки две крачки удар на бича по чизъма Те наближиха до училището през отворения прозорец най напред се мярна червената рокля на учителката после се видя и лицето й с черни очи и черни клепачи Тя гледаше към тях и се усмихваше но не че ги беше познала а се усмихваше само тъй както си правеше винаги Изведнъж тя извика изгуби се показа се след това отвън като с все сила тичаше насреща им и викаше Митьо Митьо Лина извика офицерът с протегнати ръце като беше изпреварил вече Спаса Те се държаха за ръцете гледаха се радостно приказваха едновременно и двамата После все така хванати за ръка те влязоха в училището Спас цъкаше прахан за да запали цигарата си Уж нищо нямаше а ръцете му трепереха Хубаво хубаво мислеше си той Ще видим Всичко туй той щеше да прибави в писмото до инспектора тъй че празната страница можеше и да не стигне Но за всичко туй той щеше да помисли по добре Сега трябваше да събере повече новини за войниците за да докладва на старшия Затуй метна пушката на рамо и се върна към селото Късно през нощта Спас патрулираше из селото Бивакът на войниците който до скоро гъмжеше като кошер пчели отдавна беше утихнал селото спеше Само в една къща един прозорец светеше там беше учителката

    Original URL path: http://www.rozite.info/prikazki/iovkov.php (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Приказка за славея и розата
    и песента му потопи се в цветове разцъфнали от розово сърце Той пееше за сбъднати мечти от розата закапаха сълзи горчиво сладки помъдрели достатъчно добро и зло видели А славеят запя за любовта за прошката велика за страха да казваме Обичам те следи от болка наранена ни тежи А розата листенцата разтвори и с тиха нежност проговори Било отдавна моите деди не са се бранили с бодли Раздавали са само красота любов безкрайна доброта Но късали сърцата им горчиви следи се трупали с години Откъсвали ги със измамна нежност потъпквали ги във праха небрежно Отпивали със сладост аромата а после им разкъсвали душата Измамени увяхнали ранени били от мрака запленени Родили тежко отмъщение едничък изход за спасение Покрили си стеблата със бодли а цветовете черни им били От аромата бил останал спомен залитащ лутащ се бездомен Пробождали безмилостно ръцете докоснали безумно цветовете Пробождали безжалостно сърцата изпълвали със болка тишината Един ден мъничко дете протегнало усмихнато ръце към розовия тъжен цвят Бодлите го пронизали със яд Заплакало от болката детето кръвта му багрела сърцето на розата забравила любов със цвят почернен и жесток Сълзите сливали се със кръвта попивали във сухите листа и розата от срам се изчервила Защо детето наранила Обвила го с вълшебен аромат докоснала ръчичките му пак целунала ги нежно и сълзи изсъхнали във детските очи И храста розов разцъфтял със цвят червен и розов бял и жълт дъга от цветове родени от усмивка на дете И тъй разцъфват и сега красиви рози със душа докоснала и щастие и страх превръщала се в вечност и във прах Цъфтят прекрасни цветове за моето за твоето сърце Но розата си пази и бодли кървящи минали следи Притихна розата Листенца сви окъпана от слънчеви лъчи А славеят запя с любов със страст за теб за мен за всички нас Стихотворението е

    Original URL path: http://www.rozite.info/prikazki/pepa.php (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Розата на ветровете
    ли Потъваш с тишината във дълбини омайни на душата От четири посоки се събират в сърце на роза се изливат преминали предели в световете Това е розата на ветровете От север вятър ален земен практичен от плътта обсебен и скрит от мисли неизказани докосвани обричани белязани се сплита с разум неспокоен недоверчив и често недоволен Тъй севернякът минал световете се скрива в розата на ветровете От изток вятърът на светлината говорещ на езика на душата без думи обич и желание измачкани от мрак и от страдание се сплита с пориви лъчисти във златни сънища и мисли Тъй източния дъх на цветовете се скрива в розата на ветровете От запад вятър син индиго от миналото знание попило от дълбини на времето разбуден прониква през пространството учуден от слепотата на забравената сила заключена отритната унила и сплита се с око на световете в сърце на розата на ветровете От юг пък вятърът съзнание изровил истинското знание е сътворил хармония в лилаво единство на душа и тяло хармония на чувства и на мисли спокойни истински и чисти Така южнякът се преплита със розата В сърцето й притихва От четири посоки се събират във НЕЯ дишат и пулсират от четири посоки ветровете преминали през времето През световете Трептенето на въздуха утихна Светът заслушан и притихнал не искаше да идва края на тази приказна омая Къде е розата Къде цъфти помислиха в един и същи миг и хората и птиците в гората животните и слънцето цветята И въздухът отново затрептя докосна всеки по света Не се чуди Не я търси Очите просто затвори и мислите си спри за миг ще чуеш първороден вик и ще я видиш розата душа събрала ветрове от Вечността Душата ти усеща ветровете Тя знае и не мисли Цвете безсмъртно просто просветление шедьовър сътворен в безвремие Сега очите отвори и просто

    Original URL path: http://www.rozite.info/prikazki/pepa_nikolova.php (2016-05-01)
    Open archived version from archive