archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Страшни зверове | Приказки и Притчи
    само че кой ще я носи Аз ще я нося обадило се магарето метнете я на гърба ми Метнали я на магарешкия гръб и продължили пътя си Цял ден се лутали из гората Надвечер стигнали до една пещера Погледнали вътре няма никой Влезли А в пещерата що да видят на средата гори огън над огъня върху железен триножник сложена голяма тенджера В тенджерата къкри ядене Насядали нашите пътници край огъня Стоплили се Втренчили очи в тенджерата Тука сме добре рекли си те Като се върнат стопаните на пещерата ако са добри хора ще ни нагостят ще спим при тях и утре пак ще продължим пътя си Магарето натъпкало вълчата кожа със слама изнесло я вън и я провесило под дървото пред входа на пещерата Но да видим сега кои са били стопаните на пещерата Там живеели един вълк една мечка и техните деца вълчета и мечета Като наклали огън и сложили яденето да ври те излезли малко на лов докато гозбата им втаса И не се минало ни много ни малко ето ги че се навървили към своя дом Гостите като видели що за домакини стоят отпреде им глътнали си езиците вдървили се от страх Добре дошли скъпи гости почнали да ръмжат мечките и вълците Добре заварили отвърнали гостите с разтреперани гласове Най старата мечка се разшетала смъкнала тенджерата от огъня сложила я на земята донесла лъжица и поканила гостите Вземете лъжиците и почвайте да сърбате не се срамувайте Гостите наближили тенджерата Всички почнали да сърбат Яли каквото яли изпразнили тенджерата Подир вечеря най старата мечка се обадила Вие като идвате откъм селата трябва да знаете много хубави песни Там стават чудни сватби и хора Я хайде да ни попеете малко Защо не отвърнало магарето но според обичая най напред трябва да попее старата домакиня Да попея отвърнала мечката седнала на задните си крака разперила нагоре предните си лапи и започнала с дебелия си глас Само месо вкъщи дошло негонено неканено охранено само влязло в тенджерата Като чули тая песен бегълците се спогледали и зъбите им затракали Разбрали за какво месо става дума в мечата песен Поканили след това магарето и то да изкара една песен Клетото магаре никак не му било до песен но нямало що да прави Пропяло и то Я излез на двор да видиш що виси пред пещерата Я излез на двор да видиш що виси пред пещерата Като чули тия думи мечките и вълците също се спогледали помежду си и накарали едно мече да излезе и види какво има пред пещерата Поръчали му ако види нещо добро да се върне и да им обади Ако види нещо лошо да бяга да се не връща Мечето излязло боязливо и щом дигнало нагоре глава облещило очи под дървото пред пещерата виси обесен вълк Изревало от ужас и търтило да бяга в тъмнината Покачило се чак на връх планината Домакините почакали почакали проводили второто мече но и то не се върнало Почакали още малко домакините и бутнали едно вълче Я излез ти да видиш що виси пред пещерата

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=293 (2016-05-02)
    Open archived version from archive


  • Старата камбана | Приказки и Притчи
    смяташе се дори за щастие Момчето носеше гамаши корава вратовръзка и напудрена перука Учеха го на разни науки под команда Марш Сто Във фронт А от това разбира се трябваше да излезе нещо Старата камбана пък бе съвсем забравена Наистина можеше да се предвиди от по рано че някога тя ще бъде претопена но в какво именно Туй беше невъзможно да се скаже както бе невъзможно да се предскаже и каква песен ще запее камбаната която звучеше в гърдите на момчето от Марбах Да в тия гърди биеше и трептеше камбана от най чист метал чийто звън щеше да се разнесе по целия свят И колкото по тежко му беше между училищните стени колкото по силно и оглушително звучеше командата Марш Стой Във фронт толкова по силно напираше песента в гърдите на момъка И той пееше тая песен между своите другари и звуците й се носеха далече зад предели страната Но не за това му бяха оказали милост бяха го настанили безплатно във военното училище хранеха го и го обличаха Той беше вече получил номера на оня винт какъвто трябваше да бъде в голямата машина към която принадлежим всички ние за обща полза Колко малко разбираме ние сами себе си Можем ли след туй да искаме да ни разбират другите дори най добрите хора Но с натиск както е известно се образува скъпоценен камък Натиск не липсваше и тук щеше ли да признае някога светът скъпоценния камък В столицата на тая страна празнуваха голям празник Горяха хиляди лампи и свещи Ракети се извиваха към небето и сипеха искри И днес още споменът за това тържество живее у хората благодарение на ученика от военното училище който тогава със сълзи на очи изпълнен със скръб се възползува от слабия надзор и се опита да отиде в чужда страна Той трябваше да остави всичко отечество майка близки до сърцето си хора иначе щеше да загине в потока на всекидневието Старата камбана се чувствуваше добре Тя стоеше на завет край черковната стена в Марбах напълно запазена забравена почти от всички Вятърът се носеше с вой над нея и можеше да й разкаже вече много неща за момчето чието раждане камбаната бе поздравила със своя звън Той можеше да й разкаже какъв студ бе сковал младия беглец в гората на съседната страна дето момъкът падна изнемощял под едно дърво с всичкото си богатство с всичките си надежди за бъдещето изписани листове от ръкописа на Фиеско Вятърът можеше да й разкаже за едничките му покровители все млади художници които при четенето на тия листове се измъкнаха тихичко от стаята и започнаха да се забавляват с игра на кегли Да вятърът можеше да разкаже много неща за бледоликия беглец който прекара цели седмици цели месеци в една сиромашка странноприемница дето стопанинът пиеше и псуваше от сутрин до вечер дето ехтяха пиянски песни и кипеше груба веселба тъкмо в това време когато момъкът възпяваше своите идеали Тежки и мрачни бяха тия дни Поетът трябваше да почувствува в собственото си сърце страданието което искаше да излее в песен Мрачни

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1264 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Старата къща | Приказки и Притчи
    се чувствуваше много добре Аз не мога да остана тук рече оловното войниче което стоеше върху сандъка Тук е тъй пусто и тъй тъжно Когато свикнеш със семейния живот такава самота е просто непоносима Аз нямам сили за това Дните са ужасно дълги а нощите нямат край Тук не е като у вас където твоите родители си приказват весело а вие децата дигате шум до бога Колко пусто е тук при стареца Може би ти мислиш че някой го целува че го милва или че му прави елха за Нова година Много се лъжеш Него го чака само гробът Не аз наистина не мога да изтърпя такъв живот Ти не трябва да си представяш всичко тъй лошо отвърна малкото момченце Според мен в тая къща се живее чудесно а освен това старите спомени довеждат тук толкова познати гости Но аз не ги виждам и не ги познавам каза оловното войниче Аз не мога да остава тук Ти трябва да останеш заповяда момченцето В тая минута старецът влезе с весела усмивка в стаята донесе чудесно сладко ябълки и орехи И тогава момченцето престана да мисли за оловното войниче Доволно и щастливо се върна то у дома си Минаваха дни и седмици а от старата къща пращаха поздрави на момченцето и то изпращаше поздрави на стопанина на старата къща След туй момченцето отиде отново на гости у стареца Тръбачите върху вратата затръбиха пак Тра та та Малкото момченце дойде Тра та та И мечовете и броните на старите рицарски портрети дрънкаха копринените рокли шумяха свинската кожа говореше а старите столове скърцаха и пъшкаха от ревматизма в гърба си Ох Всичко беше досущ еднакво както първия път защото в старата къща часовете и дните с нищо не се различаваха помежду си Не аз не мога да остана повече тук каза оловното войниче Аз плаках с оловни сълзи Тук е много тъжно По добре е да отида на война и да загубя там ръцете и краката си Все пак ще има някаква промяна Сега аз зная какво нещо са спомените които водят със себе си познати хора Те посетиха и мен и повярвай ми туй беше приятно само в началото Но накрая те ме доведоха дотам че аз насмалко щях да се хвърля от сандъка Аз видях теб и близките ти тъй ясно сякаш вие бяхте наистина тук Стори ми се че беше пак неделна утрин и вие децата стоите в трапезарията Татко ви и майка ви бяха също при вас Изведнъж вратата се отвори и в стаята влезе двегодишната ви сестричка Мария която започва веднага да танцува щом чуе музика или пеене И сега тя започна да повдига крачетата си и да играе без да може да попадне в такта защото вие пеехте много бавно Отначало тя застана на един крак и изпъна главичката си напред сетне застана на другия и пак изпъна главичката ала танцът не вървеше Вие всички бяхте много сериозни и аз не можах да се удържа разкисках се и паднах на масата На челото си още имам подутина но

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1269 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Старият елен и малкото еленче | Приказки и Притчи
    другите отиде при водача и викна Стой дядо стой Не води стадото по тая пътека Защо изви глава към него старият елен Защото тук някъде има прикрита яма и ловна засада Откъде знаеш кутре недорасло с досада рече старият елен Вчера когато дойдох да си сръбна водичка от кладенчето видях под разклонената бука захвърлени четири остри лопати с които току що беше копано По какво си разбрало че с тях е било копано По влажната полепнала пръст върху лопатите Видях още четири пушки изправени до дънера Пушките бяха с по две цеви А вие всички знаете че пушките на ловците имат по две цеви Ах дядо да знаеш как се изплаших Тътрих да бягам към стадото Сърцето ми щеше да се пукне от страх Старият елен поклати глава и рече Дядо ти познава в тая гора всяка пътечка и всяка буболечка Твоята уста още мирише на мляко а искаш да учиш дяда си Друг път да не си посмяло да ми даваш съвети накъде да водя стадото защото ще те бодна с рогата си Ти навярно си сънувало нощес някакви пушки и влажни лопати Остани на опашката там ти е мястото И като изправи главата си нагоре рогатият старец потегли важно напред заклати рогата си и дори почна да тича право към прикритата яма Цялото стадо се втурна подире му Но щом наближи ручея който изтичаше от кладенчето стана нещо страшно Леката покривка на ямата не издържа и старият елен заедо с три тежки сърни се сгромоляса в дълбокия трап Цялото стадо се стъписа И тъкмо в тоя миг пропукаха пушки и още две сърни паднаха простреляни Бягайте назад извика малкото еленче и се втурна между буките Оцелелите сърни се обърнаха и полетяха подире му като хвърковати А в дълбокия трап старият елен си блъскаше главата и думаше Главо моя

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=338 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Сърната и лозата | Приказки и Притчи
    сърна Надвечер подгоненото животно изскочило от гората и се мушнало в едно зашумено лозе Укрило се под най кичестата лоза и там притихнало Ловците също минали покрай лозето дълго се озъртали насам нататък и като не видели нищо преплеснали пушките си през рамо и си тръгнали Но преди да отминат нетърпеливата сърна се изправила на задните си крака и захванала стръвно да хрупа ягоридите и листарите на лозата Единият от ловците дочул шумолене обърнал се назад и видял че връхчетата на лозата се клатят Мигом смъкнал пушката си прицелил се гръмнал и повалил лакомата сърна Тъй ти се пада проговорила старата праскова която стояла над лозето като квачка с разперени криле Наместо да благодариш на лозата задето ти спаси живота ти се нахвърли да ломиш ластарите и плодовете й Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Двамата съседи и сиромашията Приказка за бъчвата Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона Легенда за брезата Проглеждане Тайната на успеха Поглед през прозореца Момче за всичко Индианска притча за вечната любов Знанието няма цена Колко струва един твой час време Архиви август 2015 октомври 2014 март 2014 януари 2014 април 2013 март 2013 февруари 2013 януари 2013 декември 2012 ноември 2012 септември 2012 август 2012 юли 2012 юни 2012 май 2012 януари 2012 декември 2011 ноември 2011 октомври 2011 септември 2011 август 2011 юли 2011 юни 2011 май 2011 април 2011

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=29 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Сянка | Приказки и Притчи
    и тя да тръгне свободно по света и да стане също господин Знаете ли кой живееше в отсрещната къща каза сянката Най прекрасната от прекрасните феи самата поезия Аз прекарах там три седмици а туй е все едно да прекараш на друго място три хиляди години и да знаеш на пръсти всичко което е писано в стихове и в проза Ще ви кажа само едно и вие можете да ми повярвате аз всичко видях и всичко зная Поезията ли извика ученият Да тя често живее в големите градове като отшелница Поезията Аз я видях само за миг когато очите ми се затваряха за сън Тя стоеше на балкона и сияеше като северното сияние Разказвай разказвай нататък моля ти се Ти беше на балкона влезе през вратата и И се намерих в преддверието продължаваше сянката Точно там додето стигаше и вашият поглед когато седяхте на балкона Там нямаше светлина а цареше винаги полумрак Следващите врати които бяха широко разтворени водеха към цяла редица осветени зали дето беше тъй светло че аз бих ослепял ако тръгнех право към хубавицата Но аз бях благоразумен и почаках малко Тъй трябва да се постъпва винаги И какво видя там попита ученият Аз всичко видях и всичко ще ви разкажа Но не смятайте туй за гордост от моя страна Като човек свободен и с такива знания каквито притежавам сега да не говорим за блестящото ми обществено положение и богатство аз бих желал да ми говорите занапред на ви Извинете рече ученият Аз ви говорех на ти по стар навик Вие имате пълно право И аз ще се съобразявам с желанието ви Разкажете ми подробно какво видяхте Всичко отвърна сянката Аз всичко видях и всичко зная Как изглеждат вътрешните стаи попита ученият Приличат ли те на прохладна гора или на свещен храм Или може би имат вид на звездното небе което човек гледа от някоя висока планина Там имаше всичко каза сянката Наистина аз не влязох във вътрешните стаи а останах в преддверието в полумрака но там се чувствувах много добре Аз всичко видях и всичко зная Аз бях в преддверието на самата поезия Но кажете какво видяхте Минаваха ли из ония зали боговете на древността Биеха ли се там древни герои играеха ли прекрасни деца които си разказваха своите сънища Казвам ви че бях там и че видях всичко каквото можеше да се види Ако вие бяхте попаднал на това място нямаше да станете човек а аз получих човешка плът И тогава разбрах моята вътрешна същина моята природа и родството ми с поезията Да докато бях при вас аз не мислех за това макар че както ви е известно всеки ден при изгрев и залез слънце достигах невероятно големи размери На лунна светлина аз бях дори много по забележим от вас Но тогава още не разбирах природата си Едва в преддверието на поезията стигнах до това познание и станах човек Аз излязох оттам напълно зрял но вие вече не бяхте в топлите страни Като човек стана ми срамно да ходя тъй както ходех дотогава Нужни ми бяха обуща дрехи и всичко онова по което се разпознава човешкото същество И тъй на вас мога да открия тая тайна защото зная че не ще я съобщите в книгите си и тъй аз започнах нов живот като се скрих в роклята на една готвачка Тая жена дори не се усъмни кого укрива Чак привечер аз излязох на бял свят Тичах из улиците на лунна светлина разтягах се по цялата си дължина върху стените на къщите и чувствувах твърде приятен гъдел по гърба си Бягах насам натам надничах през прозорците на най високите зали и тавани дето никой не можеше да надникне и видях всичко онова което друг не можеше да види Право да си кажа светът ми се стори твърде лоша шега и аз в никакъв случай не бих станал човек ако на това не се придаваше такова голямо значение Аз видях най невероятни неща у жените и у мъжете у родителите и у техните мили дечица Аз видях това което не знае нито един човек и което би трябвало да знае всеки кое е лошото у другите хора Ако аз пишех във вестниците щяха да ме четат със затаен дъх Но аз пишех направо на ония хора за които се отнасяше работата и всявах ужас във всички градове дето се покажех Как се плашеха от мене хората и колко много ме обичаха Професорът ме правеше професор шивачът ми шиеше нови дрехи сега аз имам пребогат гардероб богаташът ми даваше пари а жените ме уверяваха че съм хубавец Ето по тоя начин аз станах човек какъвто ме виждате А сега прощавайте Ето визитната ми картичка Аз живея на слънчевата страна и в дъждовно време винаги съм в къщи И като каза това сянката си отиде Забележително явление извика ученият Минаха дни и години И ето веднъж сянката се отби отново Как сте попита тя Ах каза ученият Аз пиша за истината за доброто и за прекрасното в света но никой не се интересува от това Просто съм се отчаял защото много обичам всичко това Аз пък напротив само дебелея и трупам мас а това е по важно от всичко рече сянката Вие не разбирате никак живота и затуй ще отслабнете още повече Знаете ли че не ще бъде зле да попътувате малко Това лято аз смятам да направя едно пътешествие и бих желал да имам спътник Искате ли да пътувате с мен като моя сянка Ще ми бъде много приятно Пътните ви разноски ще бъдат за моя сметка Вие сигурно ще отидете някъде много далеч Кому както се стори отвърна сянката Пътуването ще бъде от голяма полза за вас Искате ли да станете моя сянка Тогава няма да плащате нищо Но туй е съвсем глупаво каза ученият Такъв е светът такъв и ще си остане рече сянката и се отдалечи Работите на учения мъж вървяха зле Грижите и неволите го преследваха на всяка крачка и всичко което той пишеше за истината за доброто и красотата беше за повечето читатели същото нещо каквото са за свинете портокалите Най сетне той

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1191 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Така и баба знае | Приказки и Притчи
    и мислел сякаш нещо Вкусно много вкусно обаче нещо липсва Може би ако имаше два картофа щеше да е супер но и така става То хубаво би било сигурно ама като няма Ама я да видя за всеки случай Бабата се затичала и донесла два картофа че и бързичко ги обелила че като го гледала как опитва чорбата и на нея и се прияло Сложили картофите поомекнали опитал той пак чорбата М м м м Вкусно много вкусно но ако имаше глава лук друго щеше да е То няма ама я да видя и измъкнала бабата от някъде глава лук След малко госта отново опитал супата Ха ето това е чорба Сол сигурно се намира някоя забравена щипка сол Донесла бабата солчица и се облизва и на нея замирисало вече на чорба Подправил мъжът чорбата опитал я и казал Те това е Готова е вече Слагай чиниите да хапваме Обаче де да имаше лъжичка масълце супа като таз няма да си опитвала до сега Ми то няма няма ама я да видя претръпнала от чакане казала бабата и изнамерила и малко масло Сипнали хапнали Попитал я госта Е кажи сега стопанке яла ли си друг път такава вкусна чорба Ми вкусна е ама то с картофи лук и масло и баба знае А като знае защо не я направи Подобни теми Няма все да е така Баба и внуче Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Етикети About the author sheherezada Коментари 1 коментар to Така и баба знае Великденска салата яйца до насита Стил казва 25 04 2011 в 12 39 стана като приказката Така и баба знае Уж щеше да е само от яйца Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=592 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Твърдушка, Мекушка и Сладушка | Приказки и Притчи
    мръкне Така му казах мръкне ли се идвай да не те усетят кучетата и овчарите Момичетата излезли на двора и прибрали къде що имало дрехи тикви и други работи заключили вратата вечеряли и легнали Бързали да угасят светлината та дано вълкът не познае тяхната къща Но още не заспали и вълкът се примъкнал в техния двор поразвъртял се насам натам да няма кучета и почукал на вратата Бабо бабо о о отвори ми Бабата попригушкала Сладушка до себе си и мълчала Бабо бабо о о отвори ми Дойдох да ми дадеш Твърдушка Бабата се позасмяла в тъмното и отговорила Твърдо е баба подпряла Мекушка бабо Мекушка Иди си Вълчо иди си Твърдо е баба подпряла и меко си е постлала Бабо бабоо дай ми Сладушка Бягай Вълчо ще те насетят кучетата подвикнала бабата Яка ти кожа ако те хванат Баба си е твърдо подпряла мекичко си е постлала и сладичко си заспала Разбрал вълкът хитрините на бабата но нямало какво да прави Тръгнал си па му хрумнало на ум да се скрие в едно купище царевица което било пред вратата Мушнал се в купището и само опашката му останала отвън Някъде посред нощ когато пропели първи петли бабичката рекла да стане та да побели царевици и подвикнала на дъщерите Хайде ставайте петлите пропяха Снощи рано легнахме от тоя пусти вълк но сега да побелим царевица че ще ни се смеят съседите всички прибраха царевицата а само нашата стои по двора Девойките не пускали майка си Леж мамо може вълкът да лежи на двора и да ни разкъса Ха вълкът си няма друга работа че ще лежи на нашия двор да ни чака Че и той душа носи и неговият живот си му е мил Къде ще се остави всред село да лежи че да го насетят кучетата Хайде хайде ставайте

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=109 (2016-05-02)
    Open archived version from archive