archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Подарък за теб | Приказки и Притчи
    светлина и прекрасна музика сякаш вътре имаше най вълнуващ празник Момчето постоя малко и после нерешително почука Вратата се отвори и то видя голямо оживление Малки човечета сновяха насам натам и разнасяха разни пакети правеха си шеги или си припяваха мелодии Момчето пристъпи и щом влезе вратата се затвори Видя един усмихнат старец да му маха и вика То се приближи Какво те води насам момче попита го белобрадия старец Момчето му разказа как е намерило подаръка проследило шейната и стигнало до тук Хо хо хо о добродушно се засмя дядото Щом пише За теб значи е за теб За мен учуди се плахо момчето Но аз нищо не съм си пожелавал Подаръците които получавам са топла шапка шал ръкавици то посочваше дрешките и очите му искряха от благодарност Които баба ми плете за други подаръци нямаме пари Знам знам Всичко знам отговори старецът Знам кой какво прави и кой от какво се нуждае Този подарък е специален от мен за теб Пази го и го цени и той ще сбъдне всяко твое желание Благодаря отвърна плахо момчето Не разбираше защо получава този подарък и се бореше с желанието да го откаже Но чувстваше че има причина и трябва да го приеме Когато по късно у дома внимателно го отвори вътре намери една вълшебна книга Може би само изглеждаше вълшебна макар на вид да беше обикновена Но след като я прочете веднъж и след всичките пъти когато я препрочиташе момчето намираше много мъдри отговори на всеки свой въпрос и постъпваше според тях И беше щастлив Й Богомилова Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Авторски Вълшебни Приказки Етикети коледна мъдрост подарък About the author sheherezada Коментари 1 коментар to Подарък за теб Забава Рождественска приказка казва 23 12 2010 в

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=385 (2016-05-02)
    Open archived version from archive


  • Приказка за бъчвата | Приказки и Притчи
    ги откара В работилницата си бъчварят избяла от дъските бъчварски дъги направи обръчи дъна и сглоби една голяма бъчва В тая бъчва всяка есен той наливаше младо кипящо вино и го продаваше на селяните за сватби именни дни и помени Тъй вървеше докато бъчвата беше здрава Но не щеш ли веднъж един от обръчите се скъса и дъгите се раздалечиха Виното изтече и бъчвата се разсъхна Докато бъчварят се досети да сложи нов обръч дъгите се разпадаха Децата грабнаха обръчите и почнаха да ги търкалят по улицата а стопанката изгори дъгите и дъната на хубавата бъчва Изтълкувайте ми сега тази приказка Замислиха се петимата братя но никой не можа да отгатне бащината си приказка Тогава старият баща поклати глава и рече Млади сте още затуй не се досещате Аз ще ви изтълкувам какво искам да кажа с тая приказка гората с големите дървета е нашата държава Яка гора е тя Нейните дървета растат нагоре Бъчвата е семейството дъгите сме ние обръчите са съгласието а виното е радостта и честитият живот Додето има съгласие в семейството ще има и честит живот Къща в която няма съгласие огън да я гори Пазете обръчите на бъчвата чеда мои Най старият син се наведе целуна десницата на стария баща и отвърна Благодарим ти тате за мъдрия съвет Няма да го забравим докато сме живи Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари 4 Коментара to Приказка за бъчвата симона казва 29 05 2011 в 10 39 мисля че не е от най длгите и хубави приказки но е добра симона казва 29 05 2011 в 10 41 опа най дългите симона казва 29 05 2011 в 10 42 симона казва 29 05 2011 в 11 38 мисля

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=31 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Пумпалът и топката | Приказки и Притчи
    да а туй е нещо повече от годеж Едно мога само да ти обещая че никога не ще те забравя От туй не ще ми стане по леко рече пумпалът И оттогава те престанаха да разговарят На другия ден малкото момче взе топката от сандъчето и пумпалът видя как тя изхвръкна високо във въздуха като птичка Често топката падаше отново на земята но после правеше голям скок нагоре може би от скръб по лястовичката а може би и просто затова че вътре в нея имаше испанска тапа Ала когато изхвръкна за девети път топката изчезна от погледа и не се върна вече на земята Момчето я търси дълго но не я намери Аз зная къде е рече с въздишка пумпалът Тя е в гнездото на лястовичката и празнува там своята сватба И колкото повече мислеше пумпалът за това толкова по силно обикваше топката Той се въртеше и бръмчеше но все си мислеше за нея И в мисълта му тя ставаше все по прекрасна и по прекрасна Тъй минаха няколко години и неговата обич твърде много остаря Но и пумпалът също остаря И ето веднъж го позлатиха цял и той стана много по хубав от по рано Сега той стана златен пумпал и се въртеше и бръмчеше наистина чудесно Но изведнъж подскочи доста високо и се изгуби Търсиха го навсякъде дори и в избата но никъде не можаха да го намерят Къде изчезна той Той попадна в бурето със сметта където се търкаляха всякакви непотребни неща кочани от зелки разни остатъци от ядене и вехтории паднали от водосточната тръба Няма що на хубаво място попаднах помисли си пумпалът Тук скоро ще се изтрие всичката ми позлата Ах какво ужасно общество И в същото време пумпалът изгледа накриво един дълъг кочан и някакъв странен кръгъл предмет приличен на стара ябълка Но туй не беше ябълка а една стара топка която бе прекарала няколко години във водосточната тръба и бе почти изгнила от водата Слава богу Добре че най после тук дойде и някой от нашето общество Сега ще има с кого да си приказвам рече топката и погледна позлатения пумпал Аз знаете ли съм направена от кожа ушита съм от ръцете на една хубава госпожица и вътре в мен има испанска тапа Сега разбира се ако се съди по външността ми никой не ще повярва в това Аз бях почти сгодена за една лястовичка но изведнъж попаднах във водосточната тръба прекарах там пет години и съвсем се измокрих Ах повярвайте ми пет години не са малко за едно младо момиче Но пумпалът не каза нито дума Той си спомни за своята някогашна другарка и колкото повече слушаше топката толкова повече се убеждаваше че това е тя В това време дойде слугинята и поиска да изпразни бурето Гледай ти къде бил нашият златен пумпал извика тя И пумпалът се върна отново в стаята с играчките а за топката никой дори и не споменаваше Пък и самият пумпал престана да говори за своята стара любов Обичта минава когато любимата прекара цели пет години във

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1184 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Славеят | Приказки и Притчи
    поставена златна пръчка за славея Виждаха се всички придворни Малкото момиче от кухнята също получи позволение да стои до вратата защото то бе назначено вече за истинска придворна готвачка Всички бяха облечени в най хубавите си дрехи и не снемаха очи от малката сива птичка на която императорът кимна милостиво с глава И славеят запя тъй хубаво че в очите на императора блеснаха сълзи Те закапаха по бузите му и тогава славеят запя още по хубаво Неговата песен проникваше в сърцето Императорът беше толкова доволен че поиска да подари на славея златния си пантоф за да го носи на шията Но славеят поблагодари и отказа Аз видях сълзи в очите на императора рече той За мен това е най голямата награда Сълзите на императора имат чудна сила Аз съм достатъчно възнаграден И неговият сладък гласец се разля отново Ето най голямото вълшебство извикаха придворните дами наоколо и сложиха в устата си вода за да клокочи в гърлото им когато приказват Те мислеха че по тоя начин ще заприличат на славея Дори съветниците на императора заявиха че са доволни а това значеше много нещо тъй като на тях най мъчно можеше да се угоди С една дума славеят пожъна голям успех Решено бе да го оставят в палата Дадоха му клетка позволиха му да излиза два пъти през деня и веднъж през нощта Дадоха му и дванайсет слуги които го съпровождаха навсякъде и държеха по една копринена панделчица вързана за крачето му Можеше ли да има по голяма наслада от такава разходка Целият град заговори за чудната птица и ако на улицата се срещнеха двамина познати единият веднага казваше сла а другият добавяше вей след което и двамата въздъхваха и се разбираха напълно помежду си Единайсет деца които се родиха в това време бяха кръстени с неговото име макар че нито едно от тия деца нямаше хубав глас Веднъж на императора донесоха голям пакет с надпис Славей Ето още една нова книга за нашата чудна птица рече императорът Но това не беше книга а кутия в която имаше един изкуствен славей много приличен на истинския само че цял обсипан с брилянти рубини и сапфири Щом го навиеха той започваше да пее една от ония песни които пееше истинският славей и да повдига опашката си блестяща от злато и сребро На шията на птицата бе привързана лентичка с надпис Славеят на японския император не струва нищо пред славея на китайския император Чудесно извикаха всички и тоя който бе донесъл изкуствената птица получи незабавно титлата императорски доставчик на славеи Сега нека попеят заедно заповяда императорът Това ще бъде славен дует И двата славея запяха заедно Но туй не беше много приятно защото истинският славей пееше както си знаеше а изкуственият както се въртеше пружината му Той не е виновен за това каза придворният капелмайстор Той спазва много добре такта и пее точно по моята метода Тогава накараха изкуствената птица да пее сама Тя имаше също такъв успех както и истинската и при това беше много по красива наглед защото бе обсипана със скъпоценни камъни като брошка Трийсет и три пъти изпя тя една и съща песен и все пак не се умори Всички биха я слушали с удоволствие още веднъж но императорът реши че истинският славей трябва да попее Но де отиде той Никой не забеляза как славеят изхвръкна през отворения прозорец и отлетя в зелената гора Що значи това каза императорът и всички придворни нарекоха славея неблагодарно същество За щастие по хубавата птица остана утешиха се те и изкуственият славей трябваше да изпее същата песен за трийсет и четвърти път Но и сега никой не можа да научи песента наизуст защото тя беше много трудна Капелмайсторът пък хвалеше непрекъснато изкуствената птица и дори уверяваше че тя превъзхожда истинската не само с външността си и със скъпоценните си камъни но и с вътрешните си качества Защото ваше императорско величество и всички вие уважаеми господа у истинския славей никога не можеш да знаеш от по рано какво ще пее той когато у изкуствения всичко е пресметнато и точно определено Човек може да разбере неговото изкуство да разгледа и да изучи пружината му с една дума да узнае цялото му вътрешно устройство И аз мисля същото извика всеки от присъствуващите а капелмайсторът получи позволение идния неделен ден да покаже птицата на народа Нека народът я чуе каза императорът И народът я чу и беше толкова доволен сякаш се бе упил с чай както става в Китай Всички казваха Ах като вдигаха нагоре показалеца си и клатеха глави Само бедните рибари които бяха слушали истинския славей говореха Добре пее и песента му прилича на другата но все пак нещо му липсва Истинският славей бе обявен за изгонен из границите на държавата На изкуствения славей пък определиха място върху една копринена възглавница до самото легло на императора Около възглавницата бяха наредени всички подаръци които славеят бе получил Сам той стана пръв певец върху императорската нощна масичка от лявата страна защото императорът смяташе за най важна оная страна дето се намира сърцето а сърцето дори на самия император се намираше отляво Капелмайсторът написа за изкуствената птица двайсет и пет книги учени преучени и пълни с най мъдри китайски слова И всички придворни разправяха че са прочели и разбрали тия книги защото иначе щяха да минат за глупци и да бъдат бити с пръчка по корема Така измина цяла година Императорът придворните и всички останали китайци знаеха вече наизуст всяка нотка от песента на изкуствения славей и тъкмо затова тая песен се харесваше на всички много повече от по рано Сега те сами можаха да я повтарят и туй им доставяше голямо удоволствие Уличните деца пееха Ци ци ци Клю клю клю Императорът пееше същото Да това беше много приятно Но една вечер когато изкуствената птица пееше по хубаво от всякога а императорът лежеше в леглото си и слушаше нещо в нея щракна пружината изсъска и музиката спря Императорът скочи веднага от леглото си и заповяда да извикат придворния лекар Но какво можеше да направи лекарят Повикаха часовникаря и след дълги разговори и прегледи той сполучи да поправи птицата

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1219 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Силният лъв и малката мишка | Приказки и Притчи
    прибрала в дупката си ала не могла дълго да устои и пак излязла но лъвът и тоя път я прогонил Трети път излязла мишката из дупката си и тихо рекла на лъва Кажи ми приятелю от какво имаш нужда Може би ще ти помогна Лъвът изръмжал Не видиш ли какво ми е Хванаха ме едни ловци вързаха ме с това въже и пратиха едного в града да донесе синджир за да ме вържат по здраво и да ме водят из градовете за да ми се смеят и подиграват всички Който ме види все ще рече Значи и царят на животните може да стане за посмешище Какво можеш да ми помогнеш ти като си толкова малка и слабичка Та това ли ти било мъката Защо не ми каза по рано попитала мишката Ей сега ще видиш как ще те спася Мишката се хвърлила на врата на лъва и кръц кръц кръц прегризала въжето Бягай сега лъвчо извикала мишката щастлива А лъвът щом се видял свободен хукнал да бяга и се чудел Как можа да се случи така Аз такъв голям и силен лъв цар на всички животни страшилище за малки и големи какво стана с мен Какво дойде до главата ми Какво време доживях та сега да се имам длъжник на една нищо и никаква мишка Как се случва така че и най силният и могъщ не знае откъде може да му дойде помощ Затова трябва винаги и с всички и с малки и с големи да бъдеш всякога приятел Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=473 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Слепият и куцият | Приказки и Притчи
    да минем отвъд защото няма мост За газене дума да не става защото водата е дълбока Аз имам само един крак а ти нямаш очи Речем ли да нагазим ще се удавим Слепият се замислил Подир малко той попитал другаря си Погледни хубаво и виж дали няма наблизо брод Брод има хе долу при речния завой но там водата е бърза и трябват здрави крака Заведи ме там казал слепият Куцият го хванал за ръката и го повел Когато стигнали до речния брод слепият рекъл Аз имам два здрави крака а ти имаш две здрави очи Качи се на гърба ми и казвай къде да стъпвам Аз ще те пренеса през реката Речено сторено Със съгласие и взаимна помощ слепият и куцият прегазили водата и продължили пътя си Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Лоша дума не се забравя Хитреци и крадци Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона Легенда за брезата Проглеждане Тайната на успеха Поглед през прозореца Момче за всичко Индианска притча за вечната любов Знанието няма цена Колко струва един твой час време Архиви август 2015 октомври 2014 март 2014 януари 2014 април 2013 март 2013 февруари 2013 януари 2013 декември 2012 ноември 2012 септември 2012 август 2012 юли 2012 юни 2012 май 2012 януари 2012 декември 2011 ноември 2011 октомври 2011 септември 2011 август 2011 юли 2011 юни 2011 май 2011 април 2011

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=65 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Сметка | Приказки и Притчи
    ще си купя едно женско прасе Ще го храня ще си го гледам като писано яйце То ще ми опраси дванайсет прасета Като пораснат и те ще почнат да се прасят додето дворът ми се напълни с големи големи свине Ще ги откарам на пазара и ще ги продам С получените пари ще си купя един хранен кон и нови дрехи не ти е работа Ще се пременя ще яхна коня и все край къщата на Гана хубавицата ще се разхождам Ще ме види Гана хубавица и ще рече Искам оня дето е на коня Ще се оженим и тя ще ми роди едно момче Богданчо Ще отида на пазар ще му купя ябълки и като се върна вкъщи Богданчо ще се затече да ме посрещне Тате какво ми носиш Аз ще протегна ръка да го прегърна Ела ми сине ела Богданчо тате да ти даде една ябълка И както бил много занесен шопът протегнал ръце изпуснал тоягата и кошницата с яйцата паднала на земята Яйцата се строшили до едно Навел се злочестият шоп над кошницата и почнал да търси здрави яйца Край него минал един пътник Побратиме попитал шопът откога вървиш подире ми Откакто почна да печелиш додето загуби всичко все подире ти съм вървял отвърнал пътникът Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Иванка и Марийка Торбата с жълтиците Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=321 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Сребърната паричка | Приказки и Притчи
    изтръпвах при мисълта за оня поглед който щеше да ме прониже Да аз знаех предварително че ще ме върнат назад или ще ме хвърлят в чекмеджето сякаш сама бях лъжкиня Веднъж попаднах у една бедна стара жена Тя ме получи като надница за своята тежка работа и след това никъде не можа да ме похарчи Никой не искаше да ме вземе а за бедната жена това беше истинско наказание Да по неволя трябва да излъжа и аз някого каза тя При тая бедност не мога да я държа повече у себе си Ще я дам на богатия бакалин от това той няма да стане по беден И все пак туй не е хубаво зная че не е хубаво Само това оставаше Да измъчвам сега и съвестта на бедната жена въздъхнах аз Нима наистина съм се променила тъй много от времето Жената отиде при богатия бакалин но той познаваше много добре парите и не се остави да го излъжат Той ме погледна и ме запрати в лицето на бедната жена С мен тя не можа да си купи хляб и туй нарани дълбоко сърцето ми Нима съм създадена само за нещастие на другите помислих си аз А на младини блестях и звънтях весело и се гордеех тъй много с ценността си и с отличната си изработка Ах колко съм нещастна Да мъчно и тежко ми беше тъй тежко както може да бъде само на една бедна пара която никой не иска да вземе Но старата жена ме занесе пак в къщи погледна ме с добри и ласкави очи и рече Не аз не ще лъжа вече никого с теб Ще ти пробия една дупчица нека всеки знае че ти си фалшива Или чакай може би ти носиш щастие Да да виж ти как ми хрумна туй съвсем случайно в главата Може пък наистина да е така Ще ти пробия дупчица ще те нанижа на връвчица и ще те окача на шията на съседското момиченце за да му донесеш щастие И тя ми проби дупчица Разбира се не е много приятно да ти пробиват дупчица но ако туй се прави с добро намерение може лесно да се понесе Сетне аз бях нанизана на връвчица тъй че заприличах на медальонче и увиснах на шията на малкото момиченце Детето ми се смееше и ме целуваше Цяла нощ прекарах аз върху топлите детски гърди На сутринта майката на момиченцето ме взе в ръката си и започна да ме разглежда Познах я че беше намислила нещо изведнъж почувствувах това Тя взе ножицата и преряза връвчицата Щастлива паричка рече тя Чакай туй ще се познае веднага И тя ме пусна в оцет и ме държа така докато станах съвсем зелена Сетне залепи дупчица с восък поизчисти ме и когато мръкна отиде при продавача на лотарийни билети да си опита щастието Колко тежко ми беше Просто щях да се пръсна от мъка Аз знаех че ще ме нарекат фалшива и ще ме захвърлят пред очите на другите монети които лежаха и се гордееха със своите надписи и гербове

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1223 (2016-05-02)
    Open archived version from archive