archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Оле-затвори-очички | Приказки и Притчи
    след друг Щъркелите пътуваха вече много дни и един от тях беше тъй уморен че едва се държеше във въздуха Той летеше последен и скоро остана далеч от другите докато най сетне започна да се спуща все по ниско замахна още веднъж дваж с криле но напразно Ето той докосна с нозете си мачтата на кораба плъзна се надолу по платната и бух падна на палубата Един моряк го взе и го затвори в курника при кокошките патиците и пуйките Бедният щъркел стоеше съвсем смутен сред тях Я го вижте какъв е хубостник казаха кокошките А пуякът се наду с всичка сила и попита щъркела що за птица е Патиците пък се дръпнаха назад и почнаха да крякат И щъркелът им разправи за горещата Африка за пирамидите и щраусите които бягат като диви коне през пустинята Но патиците не разбраха нищо и закрякаха отново помежду си У какъв глупак Разбира се че е глупак каза пуякът и изкурлюка Тогава щъркелът млъкна и се замисли за своята Африка Какви хубави тънки нозе имате рече пуякът Колко струва аршинът Па Па Па закрякаха всички патици но щъркелът се престори че не чува нищо Можете и вие да се посмеете с нас извика пуякът на щъркела Това беше добре казано Или може би вие не го разбирате Бедният колко е простичък Тогава да пазим шегите си само за нас И кокошките закудкудякаха а патиците забъбриха Гиг гак Гик гак Тяхната шега беше ужасно смешна Но Ялмар се приближи до курника отвори вратата и извика щъркела които изтича веднага при него на палубата Той си беше вече отпочинал и в знак на благодарност кимна с глава на Ялмар разпери криле и отлетя към топлите страни Кокошките пък продължаваха да кудкудякат патиците крякаха а пуякът почервеня като рак Утре от вас ще сварим супа каза Ялмар и се събуди в леглото си Чудно пътуване направи той тая нощ с Оле затвори очички Четвъртък Знаеш ли що каза Оле затвори очички Само не се плаши Ей сега ще ти покажа едно малко мишле И той протегна ръката си на която седеше хубава малка мишка Тя е дошла да те кани на сватба Тук има две мишки които тая нощ ще се женят Те живеят под дъските на вашия килер Че как ще вляза в тяхната дупка попита Ялмар Не се грижи за това каза Оле затвори очички Аз ще те направя малък И той напръска Ялмар с вълшебната си пръскалка и Ялмар започна да става мъничък мъничък съвсем мъничък колкото едно от пръстчетата на ръката му Сега можеш да се облечеш в дрехите на оловния войник Те ще ти приличат много пък са и точно за гости Добре съгласи се Ялмар и в същата минута той стоеше нагизден в дрехите на оловния войник Не желаете ли да седнете в напръстника на вашата майка каза мишката Тогава аз ще имам честта да ви повозя като в каляска Ах нима вие сама ще трябва да се безпокоите за това госпожице рече Ялмар и в същия миг те потеглиха за мишата сватба Отначало се намериха в един дълъг проход под дъските който беше точно толкова висок колкото да мине напръстникът Целият проход беше осветен с гнило дърво Колко хубаво мирише нали попита мишката която возеше Ялмар Целият проход е намазан със свинска мас има ли нещо по хубаво от това Най сетне те стигнаха в самата зала дето се празнуваше сватбата Надясно стояха всички мишки госпожици които църкаха и си шепнеха като че се смееха помежду си Наляво стояха кавалерите и гладеха мустаците си с меките си лапички А в средата на залата се виждаха младоженецът и булката Те стояха в едно издълбано парче сирене и се целуваха ужасно силно пред очите на всички Че какво те бяха вече сгодени и сега щяха да се венчават А вътре идваха все нови и нови гости Мишките едва не се задушаваха и затова младата двойка застана пред вратата така че вече никой не можеше нито да влезе нито да излезе Залата беше намазана също като прохода със свинска мас Друго угощение нямаше но затова пък на гостите показаха вместо сладкиш едно грахово зърно върху което една мишка от роднините на младоженците бе изгризала началните букви на техните имена Това беше нещо необикновено Всички мишки уверяваха че сватбата била великолепна и че през всичкото време те се чувствували много много добре След това Ялмар се върна отново в къщи Така той наистина бе ходил на гости в едно добро общество но затова пък трябваше да се свие да стане мъничък и да се премени в дрехите на оловния войник Петък Не можеш да си представиш колко много хора искат да ме видят каза Оле затвори очички Особено ония които са направили нещо лошо Добричък миличък Оле казват ми те ние не можем да затворим очи не спим по цяла нощ и виждаме пред себе си всички наши лоши дела които седят като малки таласъмчета по леглата ни и ни пръскат с вряла вода Ела при нас и ги изпъди за да можем да заспим спокойно След това те въздъхват дълбоко и казват Ние ще те възнаградим добре за това Лека нощ Оле Парите са на прозореца Но аз не върша това за пари добави Оле затвори очички А какво ще правим тая нощ попита Ялмар Не зная Ако искаш можем да отидем пак на сватба Само че тя не ще бъде като вчерашната голямата кукла на твоята сестра тая която прилича на момче и се казва Херман иска да се жени за куклата Берта Освен това днес е рожденият ден на куклата и по тоя случай тя ще получи много подаръци Зная каза Ялмар Всеки път когато на куклите ушият нови рокли сестра ми празнува техния рожден или имен ден или пък тяхната сватба Досега туй е ставало не по малко от сто пъти Да но тая нощ ще се празнува сто и първата сватба а след сто и първия път всичко свършва Затова тая сватба ще бъде най хубавата Ето погледни сам И Ялмар погледна към масата там стоеше картонената къщичка

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1144 (2016-05-02)
    Open archived version from archive


  • Орачът и гъските | Приказки и Притчи
    с десницата си описал едно голямо колело и подкарал воловците си Царят отминал и додето се прибере в двореца си напрягал ум да разгадае последния мълчалив отговор на стареца но нищо не можал да отгатне Щом влязъл в двореца той поръчал веднага да повикат деветимата му съветници които били един от друг по мъдри Събрали се царските съветници Водих рекъл им царят днес разговор с един прост човек орач Питах го за различни работи и той ми отговори Искам да ми разтълкувате какво значат моите въпроси и отговорите на орача И царят разказал на съветниците целия разговор с орача Замислили се царските съветници Мислили мислили бъхтали си мъдрите глави но нищо не могли да отгатнат Тогава царят се ядосал стрелнал ги с очи изпод вежди и рекъл Един ден срок ви давам Ако до утре не ми разтълкувате думите на стареца ще ви натикам в тъмницата а на вашето място ще сложа него Уплашили се съветниците Глътнали си езиците Дигнали се и деветимата отишли при стареца на нивата Почнали да му се молят Разтълкувай ни царските въпроси и твоите отговори Ще ви ги разтълкувам отвърнал старецът но за всяка дума трябва да ми броите по една жълтица За по малко не си отварям устата защото ме е страх да не ми паднат и последните четири зъба И още едно ако някой от вас ме пресече ще млъкна Няма що съветниците склонили и развързали кесиите си А умният старец започнал да им разказва надълго и нашироко как си орал нивата как пъшкал и проклинал ония дето трупат сиромашията с тежки данъци как се спрял непознатият пътник и почнал да го разпитва Един от съветниците бележел всяка дума на стареца с чертичка Съветниците стояли на тръне като гледали как се умножават чертичките но не смеели нищо да кажат на умния старец защото се бояли да не млъкне Най сетне орачът започнал да тълкува въпросите и отговорите Отначало царят ме попита нямам ли челяд да ми помага ами се трепя като грешен дявол Аз му отговорих че моята челяд помага на други хора чуждите ниви работи А то значи имам дъщери само които са женени и работят нивите на мъжете си След туй царят ме попита как съм с двете Как съм искаше да каже с двете очи Отговорих му че съм близо значи не виждам надалеч късоглед съм Как съм с трийсет и двата беше третият въпрос Със зъбите как съм питаше царят Отговорих му че имам трийсет и два без двайсет и осем Само четири са ми останали Ами как съм с двата коня могат ли да теглят колата ми Туй питане означаваше как съм с двата крака Аз отговорих че са запрели но аз съм намерил в гората трети кон Третият кон е тоягата с която се подпирам На тръгване величеството благоволи да ме попита от какво имам най голяма нужда Аз вдигнах нагоре ръцете си провесих пръсти надолу и ги изтърсих сетне описах с десница едно голямо колело Исках да му кажа че имам нужда от пороен дъжд който

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=330 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • От небето падат камъчета | Приказки и Притчи
    петима петлю с жълтите ботушки пат пат патаран ежко бежко таралежко заю баю дългоушко и кума лиса кокошарка Бягали бягали бягали додето срещнали кумча вълча средногорски Защо бягаш петленце преварил кумчо вълчо петленцето Питай патарана отвърнало петлето Защо бягаш патаране Питай таралежа Защо бягаш таралежко Питай дългоушко Защо бягаш дългоушко Питай кума лиса Защо бягаш кума лисо Как да не тичам отвърнала лисана как да не бягам когато от небето падат камъчета Тръгвай и ти след нас Аууу ревнал кумчо вълчо и търтил подир лисицата Станали шестима Помниш ли ги Петлю с жълтите ботушки пат пат патаран ежко бежко таралежко заю баю дългоушко кума лиса кокошарка и кумчо вълчо средногорски Бягали бягали бягали стигнали до мечата поляна Там ги срещнала баба меца кривогледа Защо бягаш петленце Питай патарана Защо бягаш патаране Питай таралежа Защо бягаш таралежко Питай кума лиса Защо бягаш кума лисо Питай кумча вълча Кажи кумчо защо бягаш Защото защото и другите бягат отговорил глупавият кумчо вълчо тъй като забравил защо се помъкнал подир дружината Хайде тогава да бягам и аз рекла баба меца кривогледа и затрополила най отзад Станали седмина петлю с жълтите ботушки пат пат патаран ежко бежко таралежко заю баю дългоушко кума лиса кокошарка кумчо вълчо средногорски и баба меца кривогледа Бягали бягали бягали най сетне стигнали до един дълбок трап и там спрели Сега какво ще правим попитало петлето Искате ли да се върнем назад Никакво връщане викнала лисана Ние не сме тръгнали за да се връщаме Ами трапа гракнал пат патаран Ще го прескочим Хайде петленце скачай първо защото ти бяга най отпред Кукуригууууу провикнало се петлето разперило крила хвръкнало и прескочило трапа Подире му размахал крила пат патаран И той прехвръкнал отвъд Засилил се и заекът Той направил такъв юнашки скок че прехвърлил не само трапа но и половината гора Дошъл ред на таралежа Той нали има къси крачка превъртял се два три пъти търкулнал се на кълбо и бух в трапа Тъй ли се прескача трап скокнала лисицата колкото й силите държат но наместо отвъд и тя се намерила на дъното Подир нея се сгромолясал и вълкът а баба меца направо се бухнала надолу с главата Хубаво се наредихме спогледали се зверовете и захванали да мигат уплашено Минали три дни и три нощи На четвъртия ден лисицата рекла Гладна съм И аз изръмжал вълкът И аз изпъшкала мечката Само таралежът си мълчал Кого да изядем попитал вълкът Най малкия отвърнала лисицата и погледнала към таралежа Дръжте го ревнали трите звяра и се хвърлили върху бодливия таралеж Но ежко бежко изведнъж се свил на кълбо и настръхнал Бодлите му се наострили Зверовете стоварили отгоре му лапите си но мигом се дръпнали назад Олеле той ме убоде заскимтяла лисицата И мене изпъшкала мечката И мене изохкал вълкът Притихнали зверовете в дълбокия трап и цял ден не мръднали но когато настъпила нощта те се нахвърлили един върху друг грозно заревали затракали зъби и се разкъсали Кой кого е изял никой не може да ти каже защото било тъмно като в рог но на другата

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=348 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Охлювът и розовият храст | Приказки и Притчи
    себе си Доколко то беше ценно това разбира се е друг въпрос за който аз мисля понякога Във всеки случай за мен е ясно и несъмнено едно че вие нищо не сте направили за своето вътрешно развитие Иначе от вас би излязло нещо друго Как ще оправдаете поведението си Скоро вие ще се превърнете в проста пръчка Разбирате ли какво ви говоря Вие ме плашите рече розовият храст За туй не съм мислил нито веднъж Така е Изглежда вие не обичате да се измъчвате с размишления Опитахте ли се поне веднъж да си разясните защо цъфтите и как става самото това цъфтене защо е тъй а не иначе Не отвърна розовият храст Аз цъфтя защото не мога да не цъфтя Слънцето ми свети и ме грее въздухът ми лъха прохлада аз пия чиста роса и укрепителен дъжд аз дишам и живея От земята преливат в мен животворни сили аз чувствувам всяка минута прилив на ново все по голямо щастие затова именно трябва да цъфтя непрекъснато Такъв е моят живот иначе аз не мога да живея Вие водите много спокоен живот каза охлювът О да На мен е дадено всичко рече розовият храст Ала вам е дадено още повече Вие сте от ония дълбокомислещи същества които смайват целия свят За туй мисля най малко каза охлювът Свят Какво ме интересува светът За какво ми е той Достатъчно ми е това което имам в себе си Но мигар всички ние тук на земята не трябва да даваме на другите най хубавото което имаме в себе си и да вършим за тях всичко каквото можем Разбира се аз мога да им давам само рози Но вие който сте тъй богато надарен какво дадохте на света Какво ще му дадете Какво съм му дал и какво ще му дам Плюя аз на целия ваш свят Той не струва и пукната пара и не ми влиза в работата да се занимавам с него Вие цъфтете и давайте рози колкото си искате и без туй нищо повече не ще можете да направите Нека лешникът дава лешници а кравите и овцете мляко Всеки си има своя публика Моята публика пък е в мен самия Аз ще се затворя в себе си и няма да се интересувам ни най малко от околния свят И като каза това охлювът влезе в къщицата си и я залепи Колко тъжно е това рече розовият храст Ето въпреки желанието си аз не мога да се затворя в себе си Аз трябва да бъда постоянно на показ и да давам цветя Поне да бяха те дълготрайни А те окапват тъй бързо и вятърът разнася листицата им Впрочем аз видях веднъж как една от моите рози бе сложена в някаква книга друга окичи гърдите на едно младо момиче а трета бе целуната радостно от една детска устица Всичко туй ми беше тъй приятно и ми достави такава наслада Това са моите спомени това е моят живот И розовият храст продължаваше да цъфти в своята невинност а охлювът бездействуваше в къщицата си Той нямаше никаква

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1134 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Палечка | Приказки и Притчи
    ми момиченце рече полската мишка която всъщност имаше много добро сърце Влез вътре да се постоплиш и да си хапнеш с мен Палечка се хареса много на мишката и затова мишката й каза Ти можеш да останеш цялата зима при мен само че ще трябва да ми чистиш стаята и да ми разправяш приказки аз много обичам приказките И Палечка започна да върши всичко каквото пожелаеше добрата стара мишка и заживя великолепно Скоро ще имаме гости каза веднъж полската мишка Моят съсед има обичай да ме посещава веднъж в седмицата Той се е наредил много по добре от мен има голяма къща и носи чудесно кожухче от черно кадифе Да можеш да се омъжиш за него добре ще ти бъде Само че той е сляп и не ще те види затова ти ще му разкажеш най хубавите приказки каквито знаеш Но Палечка не обърна никакво внимание на думите на мишката тя не искаше да се омъжи за съседа защото той беше кърт Скоро съседът дойде на гости у полската мишка Той наистина бе облечен в черно кадифено кожухче и както казваше полската мишка беше много богат и учен Неговата къща била двайсет пъти по голяма от нейната ала той не обичаше никак нито слънцето нито цветята и се произнасяше твърде зле за тях защото никога не беше ги виждал Поканиха Палечка да изпее нещо и тя изпя две хубави песнички тъй сладко че къртът се влюби веднага в нея Но той не каза нито дума защото беше твърде разсъдлив Неотдавна къртът беше изровил под земята дълъг проход от своята къща до къщата на съседката си Сега той предложи на нея и на Палечка да се разхождат свободно из него Къртът ги помоли само да не се плашат от мъртвата птичка която лежеше там Това беше една истинска птичка с пера и клюн навярно тя беше умряла неотдавна и беше заровена точно там дето къртът бе изровил своя проход Къртът взе в устата си късче гнило дърво което светеше в тъмнината и тръгна напред за да осветява дългия тъмен проход Когато стигнаха до мястото дето лежеше мъртвата птичка той проби с широкия си нос тавана и подигна земята тъй че се образува голяма дупка през която проникна дневна светлина В средата на прохода лежеше една мъртва лястовица хубавите й крилца бяха плътно прилепнали о тялото главичката и краката й бяха скрити под перата Бедната птичка бе умряла навярно от студ На Палечка й стана жално за нея тя обичаше много всички малки птички които й пееха и чуруликаха през цялото лято такива чудни песнички ала къртът бутна лястовичката с кривите си нозе и рече Да тя няма да писка вече Ето какво значи да се родиш малка птичка Слава богу че моите деца не ще имат такава участ Тия птички умеят само да чуруликат и зиме мрат от студ Да имате право рече полската мишка Каква полза има от туй чуруликане на птичката Студува и гладува през зимата А разправят още че това било благородно Палечка не каза нищо но когато къртът и мишката се обърнаха гърбом към птичката тя се наведе над нея разгърна перцата й и я целуна в очите Може би тая същата птичка ми пееше тъй хубаво през лятото помисли си момиченцето Колко много радост ми достави ти миличка хубава птичко Сетне къртът запуши отново дупката през която влизаше светлината и изпрати дамите до в къщи Ала Палечка не можа да заспи през нощта Тя стана от леглото си изплете от сено един голям килим занесе го в прохода и загърна с него мъртвата птичка След това натрупа около птичката тичинки от цветя които намери в килера на мишката и които бяха меки като пух за да й бъде топло Прощавай миличка птичко каза Палечка Прощавай Благодаря ти за чудните песни през лятото когато всички дървета бяха зелени а слънцето светеше тъй топло над нас Й тя опря главицата си о гърдите на птичката но изведнъж се изплаши лястовичката съвсем не беше мъртва сърцето й биеше Тя бе само вцепенена от студ и сега се стопли и съживи отново Наесен лястовичките отлитат в топлите страни но ако някоя от тях закъснее тогава тя замръзва пада като мъртва на земята и студеният сняг я засипва Палечка затрепера от страх защото в сравнение с нея птичката изглеждаше цял великан Ала все пак тя възвърна смелостта си зави още по добре лястовичката сетне изтича донесе конопения лист който й служеше за одеяло и покри с него главата на птичката На следната нощ Палечка се промъкна отново при лястовичката Сега тя беше съвсем съживена само че беше още твърде слаба Тя можа да отвори само за миг очите си и да погледне Палечка която стоеше пред нея с късче гнило дърво в ръка защото друг фенер нямаше Благодаря ти мъничко момиченце рече болната лястовичка Аз се стоплих много добре Скоро ще бъда съвсем здрава и ще мога да литна отново под лъчите на слънцето Ах каза момиченцето Сега навън е тъй студено всичко е покрито със сняг Остани по добре в твоята топла постеля аз ще се грижа за теб И Палечка донесе на птичката вода в един листец от цвете Лястовичката се напи и каза на момиченцето как си бе наранила крилцето от един шипков храст и затова не могла да лети тъй бързо както другите лястовички които заминали далече далече в топлите страни Най сетне тя паднала на земята и какво е станало след това не могла да си спомни не знаела дори как се намерила тук Тъй лястовичката прекара цяла зима под земята и Палечка се грижеше от все сърце за нея Нито къртът нито полската мишка знаеха нещо за това те изобщо не обичаха никак птичките Когато настъпи пролетта и слънцето стопли земята лястовичката се сбогува с Палечка която отвори дупката изровена от кърта Слънцето грееше чудно хубаво и лястовичката попита Палечка дали не иска да тръгне с нея тя можеше да седне на гърба й и те щяха да литнат към зелената гора Но Палечка не искаше да напусне по такъв начин старата полска мишка защото

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=606 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Патаран и Цървулан | Приказки и Притчи
    огъня си помислила Този чужденец ми се вижда много гладен и морен Ако му сложа напреде патката ще я излапа додето се усетим Я да я скрия с тенджерата че утре като си замине ще я изядем двама с мъжа ми Дигнала сварената патка с тенджерата и я захлупила с една паница на полицата Захлупи я с паничка за да бъде топличка си рекъл Хитър Петър и се облизал като котарак когато види прясна риба Затрополяла кола Дошъл си орачът Разпрегнал воловете влязъл вкъщи Гостенин си имаме викнала жената Да е жив отвърнал мъжът хайде по бърже слагай да ядем че умирам от глад Ох въздъхнала жената ами като не съм готвила нищо Давай каквото има Невестата сложила на трапезата малко сух хляб и три глави лук Орачът нали бил гладен и не знаел че има варена патка гълтал лакомо Хитър Петър ронел трошици колкото да залъже глада си чакал домакинята да сложи патката и се чудел на ума й защо почва с лук и разваля хубавата вечеря Но ето че орачът се нахранил и рекъл Благодаря ти жено и тая вечер се нахранихме Ний май че те прегостихме обърнала се домакинята към Хитър Петра какво да правим когато дойде късно и аз нищо не сварих да приготвя Тогава Хитър Петър разбрал че тая жена е скрила патката от него и рекъл Стига ми Добра беше вечерята Хайде сега да спим че утре рано ще ставаме казал орачът и влязъл във вътрешната стаичка Домакинята постлала една черга край огъня за Хитър Петър рекла му лека нощ и се прибрала при мъжа си Хитър Петър туй чакал Бърже измъкнал патката от тенджерата излапал половината скрил другата половина в торбата си напил се със студена вода и легнал да спи На другата сутрин той станал рано видял край огъня цървулите на орача мушнал ги в тенджерата похлупил ги с една паница и седнал до огъня да стегне своите В туй време отвътре се показал и домакинът Добро утро рекъл той Къде тъй рано побратиме Ще си ходя отвърнал Хитър Петър дълъг път ме чака Аз съм ловец трябва да ударя нещо и да го отнеса на чедата си Че какъв си ловец кога нямаш пушка Аз гоня зайци с тояга Орачът се усмихнал под мустак Има ги всякакви рекъл той Ами как живее народът по вас Добре е сега Ние си имаме един град Тенджерград го казват Додето този град управляваше Пат патаран на някои беше добре а на други зле смесена работа Но откак в Тенджерград се настани цар Цървулан много добре стана за сиромасите и за гладните Хайде прощавай Селянинът не разбрал какви са тия управници на Тенджерграда Хитър Петър щом излязъл кривнал из върбалака край Вит и се загубил Станала подир малко и домакинята Като видяла че гостенинът си е отишъл бърже се затекла към полицата отхлупила тенджерата и що да види наместо обварената патка вътре се мъдрели мъжовите й цървули Разказала всичко на мъжа си Той чак сега разбрал приказката на гостенина за двамата управници на Тенджерграда и

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=360 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Пет в една шушулка | Приказки и Притчи
    се удари о старата дъска под прозореца на някакъв покрив и падна в една пукнатина Да става каквото ще повтори грахчето А в малката стаички под прозореца на покрива живееше бедна жена Денем тя ходеше по чуждите къщи да чисти печки да сече дърва и да върши друга тежка работа Тя беше силна и работна жена но едва си изкарваше прехраната В къщи в малката стаичка оставаше едничката й дъщеря нежна слаба девойка Цяла година вече тя лежеше болна в леглото и изглеждаше че няма да живее дълго Но болното момиче не умираше По цели дни лежеше то спокойно мълчаливо докато майка му шеташе по чуждите къщи за да спечели някоя парица Тя ще отиде при сестричката си говореше майката Аз имах две дечица и ми беше тежко да ги храня Бог взе едното при себе си Изглежда бог няма да ги остави разделени и ще ми вземе и това Но болното момиче продължаваше да живее По цял ден то лежеше търпеливо и кротко в леглото докато майка му беше на работа Настъпи пролетта Една ранна утрин когато майката се готвеше да излезе слънцето огря приятно и топло малкия прозорец Лъчите му паднаха върху пода на бедната стаичка и болното момиче се загледа в най долното стъкло на прозореца Какво ли е туй зеленото зад стъклото То се люлее на вятъра извика момичето Майката отиде до прозореца и го затвори до половина Ах каза тя Това е грахче То е хванало коренче и е пуснало листица Как ли е попаднало в тая пукнатина Ето мило дете и ти ще си имаш малка градинка Тя премести леглото на болното момиче до прозореца за да може то да гледа растящото грахче След това отиде на работа Мамо струва ми се че ще оздравея каза вечерта болното дете Днес слънцето ме гря чудесно Малкото грахче расте много добре Навярно и аз ще оздравея ще стана и ще изляза на слънце Дай боже рече майката която не вярваше че туй ще стане Но все пак тя подпря граховото стръкче с една пръчица за да не го прекърши вятърът а после завърза един конец за горната част на прозореца за да може стръкчето да се увива около него когато порасне Тъй се и случи Всеки ден се виждаше как грахчето расте и се увива около конеца Ето че нашето грахче ще почне да цъфти каза една сутрин майката като се приближи до прозореца От тая минута и у нея се събуди надеждата че болната й дъщеря ще оздравее Тя си спомни че напоследък детето бе станало по весело и че от няколко дни само се изправяше в леглото и гледаше с блестящи очички своята малка грахова градинка След една седмица болното момиче се почувствува тъй добре че слезе от леглото си и весело и щастливо седя цял час на слънце Прозорецът беше отворен и през него надничаше разкошно цъфналият бледорозов грахов цветец Момичето подаде главица през прозореца и целуна кротко нежните листица Тоя ден за него беше истински празник Само за теб е посадено и

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1160 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Последният сън на стария дъб | Приказки и Притчи
    Прелитаха врани и гарвани кацаха на дървото и си приказваха за тежките времена и за това колко трудно е да се намери храна през зимата Настъпи Бъдни вечер и ето на стария дъб се присъни най хубавият сън в живота му Старият дъб чувствуваше ясно че е празнично време нему се струваше че чува звъна на всички камбани в околността ала ведно с това му се струваше че е топло и ясно като през хубав слънчев ден Широко и могъщо разгръща той зеления си връх слънчевите лъчи играят по листата и клоните му въздухът е напоен с ухание от треви и цветя шарените пеперуди се гонят една друга мухите еднодневки се въртят и играят сякаш всичко е създадено само за да могат те да играят и да се веселят Всичко което дъбът бе преживял в продължение на дълги години всичко което се бе случило около него минаваше сега пред погледа му като в тържествено шествие Той виждаше как се носят яхнали на хубави коне рицари от старите времена и дами с развети пера по шапките и със соколи в ръце тръбяха ловджийски рогове лаеха кучета Дъбът виждаше как неприятелски войници в пъстри дрехи и в блестящо въоръжение с копия и алебарди опъваха палатки и пак ги дигаха буйно пламтяха огньовете на пазачите хората пееха и заспиваха под неговите клони Той виждаше как влюбени се любуват под сянката му на лунната светлина и изрязват началните букви на имената си върху неговата сиво зелена кора Весели скитници калфи тръгнали да си дирят щастието о това беше вече отдавна много отдавна окачват по клоните му цитри и еолови арфи и ето те висят отново тук и отново се разнасят в тишината ония чудни звуци Горските гълъби гукат сякаш искат да разкажат какво чувствува старият дъб а кукувицата кука колко летни дни му остават още да живее И изведнъж на дъба се стори че нова струя живот протича през него и се издига от най дълбоките му коренчета нагоре до най последното клонче до най горния листец В същото време старият дъб почувствува как се обтяга и изправя той усещаше как прииждат в него нови сили как расте все по високо и по високо бързо непрекъснато растеше неговият дънер Короната му ставаше все по гъста разгръщаше се все по нашироко и се издигаше все по високо И колкото повече растеше дъбът толкова повече растеше и неговата сила толкова по могъщ ставаше и стремежът му да се издигне още по нагоре до самото лъчезарно топло слънчице Ето дъбът се издигна вече по високо от облаците които се носеха над него като тъмни ята от прелетни птици или като големи бели лебеди Сега всеки лист можеше да гледа сякаш имаше очи Посред бял ден се виждаха звездите големи и искрящи и всяка от тях сияеше като две ясни кротки очи И старият дъб си припомни други също такива светли и мили очи очи на деца и влюбени които бяха седели под него Това беше чуден миг пълен с неизразима радост и блаженство Ала в своето щастие

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1179 (2016-05-02)
    Open archived version from archive