archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Най-хубавият дар | Приказки и Притчи
    Кой счупи любимия ми поднос Наказания посочил наградения слуга Той го счупи Господарката се обърнала към обвинения Вярно ли е Благословена Господарке знаете на кого да вярвате смирено склонил глава той И тя го наказала Дошъл следващия празник Богата реколта от ароматно грозде Всеки се запътил да наточи вино от предната година Вечерта Господарката дегустирала омайните дарове Повечето нямали особени качества пак наказала жестоко същия слуга защото виното му приличало на оцет и наградила рубинената течност на смирения си слуга Оставила кристалната чаша на масата и се оттеглила Отново наказания се скарал с наградения и този път нарочно счупил чашата с наградения дар Отново обвинил колегата си за своето деяние И отново наказан бил не който трябва Когато завалял първия сняг всеки с ръчно изработена свещ коленичил пред господарката си Повечето свещи бързо гаснели а на същия слуга изобщо не се запалила Дарът на смирения слуга светел и излъчвал нежен аромат Сложила Господарката прекрасната свещ в кристалния свещник и се оттеглила за да се върне след минути и накаже за счупването на свещника отново невинен Малко след това завистливият слуга останал насаме шептял Господи благодаря че ме защити но защо ме изоставяш в миговете на поднасяне все неговите дарове са най хубави като се трепя до изнемогване В същото време смирения слуга шептял насаме Господи благодаря за прекрасните дарове сам аз съм неспособен да сътворя нищо Вярвам че Господарката има причина мен да наказва Моля те Господи дари ме и с търпение Прости на моя завистник и помогни и на него да прави хубави дарове за нашата Господарка А тя самата коленичила на каменния под шептяла Господи прости ми че наказах любимия си слуга Вярвам че е невинен но истинския виновник не би понесъл повече наказание Аз с камшик не можах но ти който можеш всичко отвори му очите за

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1231 (2016-05-02)
    Open archived version from archive


  • Неблагодарната мечка | Приказки и Притчи
    нещо В хралупата където живея имам три делви мед Ела да ти дам едната Защо да не го взема рекъл си дърварят закрачил подир мечката и прибрал делвата Като си тръгнал мечката му поръчала Този мед е само за тебе Ти ще си го ядеш Няма да даваш никому от него Ако дадеш на жена си или на децата си свършено е с тебе ще те изям Тъй да знаеш Нямало що Насякъл селянинът дърва натоварил колата наместил най отгоре делвата и се прибрал у дома си Децата му го посрещнали на вратника и щом зърнали делвата почнали да подскачат Тате какво ни носиш в делвата Нищо няма отвърнал дърварят делвата е празна И като разпрегнал воловете внесъл делвата в зимника потулил я на едно тайно място и почнал да си яде скришом от меда Не щеш ли децата го усетили и захванали да му се молят Тате дай и на нас от онуй нещо дето си го скрил в зимника Селянинът си помислил тъй не е хубаво аз да ям мед а децата ми да се облизват Ще им дам и те да хапнат че каквото ще да става Слязъл в зимника изнесъл делвата и казал на децата си Ще ви дам да си хапнете мед но по напред излезте навън и погледнете дали някой не се върти край къщата Децата излезли навън и скоро се върнали Няма никой тате само маминият сукман се чернее под стряхата А то било мечката която всичко видяла и всичко чула Изяли децата меда Облизали делвата Бащата дигнал празната делва и я понесъл пак към зимника но мечката го преварила и почнала да ръмжи Е дърварю каква ни беше думата По скоро върви на реката да се изкъпеш Защо попитал селянинът Защото ще те изям Бре ами сега Селянинът изтръпнал от страх но нямало що да стори тръгнал към реката а мечката подире му Върви селянинът и сьлзи текат от очите му изневиделица насреща изскочила лисицата Защо плачеш попитала тя селянина Селянинът и разправил всичко от начало до край Лисицата го изслушала внимателно и поклатила глава От цялата история само едно нещо не мога да повярвам Кое попитал дърбарят Не ми се вярва че мечката може да ходи по стълба Мога изръмжала Баба Меца и по дърветата мога да се катеря и по стълба мога да ходя Аз додето не видя с очите си няма да повярвам Тогава да вървим провикнала се мечката Аз ще ти покажа мога ли или не мога Къде да вървим В гората Отишли тримата в гората и щом стигнали до вълчата яма мечката извикала Едно две три И се съборила в ямата Тичай по скоро за ритлата извикала мечката на дърваря Ти остави ритлата ами донеси секирата за да се разправиш по дърварски с тая неблагодарна мечка обадила се хитрата лисица И чувай какъв съвет ще ти дам отсега нататък видиш ли мечка стръвница паднала в яма да не и подаваш стълба Подобни теми Мечката и дърварят Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=451 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Неволята | Приказки и Притчи
    ами сега как ще откарат колата с дървата Тогава по големият се досетил за поръчката на баща си и захванал да вика колкото му глас държи Невольо Невольо Ела да ни поправиш колата Никой не се обадил Невольооо екнал още по силно гласът на малкия Ела че загазихме Но гората била глуха и неволята я нямало никаква Смрачило се Птиците се прибрали в гнездата си На небето се появила бледна месечина Бате рекъл по малкият брат то се видя че тая проклета неволя няма да дойде Кой я знае къде се е запиляла в пущинака навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво Я хайде ние сами да си поправим колата Как попитал по големият То не е лесна работа Ще отсечем нов теглич от сухо дряново дърво ще го издяламе и готово Речено сторено Разтичали се двете пъргави момчета намерили сух дрян отсекли го издялали го хубаво направили нов теглич и го сложили на мястото на счупения Откарали колата у дома си Додето разтоваряли дървата те разказали на баща си какво се е случило Остави се тате насред пътя строшихме теглича Захванахме да викаме неволята Викахме викахме гърлата си продрахме но тя не се обади сякаш беше потънала в земята Тогава се запретнахме сами и си направихме нов теглич по як от стария Бащата се усмихнал и рекъл Ех момчета вие сте търсили неволята из пущинаците а тя била при вас Самата неволя ви е помогнала да си поправите колата Поразмислете малко и ще разберете че съм прав Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=116 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Новите дрехи на царя | Приказки и Притчи
    при царя повтори му всичко с най големи подробности Тогава измамниците поискаха още пари коприна и златна прежда за да продължат работата Всичко туй те скриха пак в торбите си и продължаваха да седят пред празните станове Скоро царят изпрати пак един от най честните си съветници за да разбере как отива работата и скоро ли ще бъде готов платът Ала с него се случи същото каквото се случи с първия пратеник той гледаше становете но тъй като там нямаше нищо не можа нищо да види Какъв чудесен плат нали попитаха измамниците и започнаха да показват и да обясняват великолепните шарки които съвсем не съществуваха Невъзможно е да съм глупав помисли си съветникът Тогава може би съм недостоен за длъжността която заемам Смешно наистина Ала все пак не трябва да казвам туй на другите И той започна да хвали плата който не виждаше и да се възхищава от прекрасните бои и великолепните шарки Да това е истинско чудо съобщи той на царя Всички в града говореха само за това за чудния плат Най сетне и сам царят пожела да види плата докато е още на стана С цяла тълпа избрани царедворци между които бяха и двамата министри той отиде при изкусните измамници които започнаха да тъкат още по усърдно на празните станове Как не е ли прекрасно това попитаха двамата царедворци които бяха идвали вече Погледнете само ваше величество какви шарки и те сочеха празните станове като мислеха че другите наистина виждат плата Какво е това помисли си царят Та аз нищо не виждам Това е ужасно Нима съм глупав Или пък не ме бива за цар Но туй е още по ужасно О да платът наистина е чудесен извика високо той Аз напълно одобрявам вашата работа И царят кимна с доволен израз на лицето си и започна да разглежда празните станове защото не искаше да покаже че нищо не вижда Всички царедворци също гледаха и не виждаха нищо както царят Но всички повтаряха след него Платът наистина е чудесен И започнаха да го съветват да си направи дрехи от новия великолепен плат за предстоящото голямо тържество Великолепно прекрасно чудесно носеше се от уста на уста Всички изказаха високо своя възторг а царят провъзгласи измамниците за придворни тъкачи Цялата нощ преди тържеството двамата измамници не мигнаха Те запалиха повече от една дузина свещи и всички в града помислиха че те бързат да свършат царските дрехи за определения срок Измамниците се преструваха че свалят плата от становете сетне крояха с големи ножици из въздуха шиеха с игли без конци и най после казаха Дрехите са готови Царят придружен от царедворците отиде да види чудните дрехи Измамниците дигнаха ръце като че държаха нещо и казаха Ето панталоните ето дрехата ето и мантията Това облекло е леко като паяжина Човек не го усеща на тялото си ала в туй се крие всичката му хубост Да извикаха всички царедворци без да виждат нещо Не желае ли ваше величество да се съблече сега рекоха измамниците Тъй ние ще ви премерим дрехите пред това голямо огледало

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=587 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Нощната шапка на стария ерген | Приказки и Притчи
    защото исках да видя дали са започнали да растат Но тогава бях още съвсем глупава и това цветята умряха Саксията остана у Антон и всяка сутрин през цялата зима момчето я гледаше ала виждаше нищо освен черна земя Но ето че дойде пролетта и слънцето огря саксият лъчите си Из земята се показаха две мънички листенца Това сме аз и Моли рече Антон Какво чудо каква красота Скоро се показа още един листец Какво означаваше пък той А след третия се появи четвърти пети и всеки ден всяка седмица листата ставаха все повече Малкото растение превръщаше в дърво И всичко туй сега се огледа в една сълза която старецът веднага избърса Тя изчезна но можеше да се върне отново всеки миг от сърцето на стария Антон Наблизо до Айзенах се простира верига от скалисти планини които изглеждат отдалеч като вълни Една от тях е цяла кръгла и се издига над другите По нея няма ни дървета нито храсти нито трева тя се казва Планина на Венера Вътре както гласи преданието живее Венера богинята от езическите времена Но сред народа тя се нарича просто госпожа Холе и всяко дете в Айзенах знае това и може да разкаже как тя отвлякла веднъж рицаря Танхойзер минезингер от Вартбург Минезингер средновековен певец Малката Моли и Антон стояха често в полите на тая планина и веднъж момичето каза Смееш ли да похлопаш на планината и да кажеш Госпожа Холе госпожа Холе отвори Танхойзер е тук Антон не се реши но Моли не я беше страх Впрочем тя произнесе силно и ясно само думите Госпожа Холе госпожа Холе Останалите думи тя избъбри на себе си и при туй толкова тихо че дори Антон не можа да ги чуе Но какъв решителен вид имаше Моли И колко смела беше винаги Когато веднъж през лятото тя заедно с други момичета срещна Антон в градината всички поискаха да го целунат и то само защото той не обичаше целувките и се бранеше с ръце и с нозе Но Моли се приближи смело и уверено към него На мен той ще даде да го целуна каза гордо тя и прегърна Антон Тя се гордееше много с това и Антон винаги й се подчиняваше без да съзнава това Та Моли беше тъй хубава и смела Ябълката посадена от двете деца растеше всяка година и най сетне стана тъй голяма че трябваше да я пресадят в градината на въздух дето слънцето я грееше а росата освежаваше Сега дръвчето закрепна толкова че можеше да понася зимния студ А когат след лютата зима настъпи пролет ябълковото дърво сякаш от радост се покри цяло цветове През есента то роди две ябълки едната за Моли другата за Антон Дървото растеше бързо а също тъй бързо растеше и Моли Тя беше свежа като ябълков цвят Но всичко на земята се променя всичко минава Антон не можа да се радва дълго на тоя цвят Бащата на Моли напусна родната земя а заедно с него замина и Моли далече много далече В наше време разбира се това пътуване би могло да се извърши с влак за няколко часа но в ония времена трябваше повече от едно денонощие докато се стигне до града Ваймар разположен както и днес на изток от Айзенах на границата на Тюрингската земя Моли плака плака и Антон И всички тия сълзи се сляха в една сълза която гореше чудното розово сияние на радостта Моли каза на Антон че той й е по скъп от всички чудеса на Ваймар Мина година после втора трета През всичкото това време Антон получи от Моли само две писма Едното донесе един колар другото един пътешественик Тогава пътят беше тежък и дълъг трябваше да се минава през много градове и села Колко често Антон и Моли бяха слушали историята за Тристан и Изолда и при това винаги си бяха представяли че са нейни герои Наистина името Тристан значеше роден в планината а това никак не подхождаше за Антон Но също като Тристан той не можеше дори да си представи че тя го е забравила Нали Изолда не бе забравила своя другар и когато и двамата умряха и бяха погребани той от едната страна на черквата тя от другата над гробовете им израснаха две липи които сплетоха клоните си над черковния покрив Колко е хубава тая легенда и колко е тъжна мислеше Антон Разбира се с него и Моли не можеше да се случи нищо тъжно и при тая мисъл Антон започваше да си пее песничката на минезингера Валтер фон дер Фогелвайде Под липите в тихата долина Особено му се харесваше едно място в песента В гората сред тихата нощ чуруликаше кръшно славей тандарадей Тия думи бяха често на устата му Той пееше и си подсвиркваше песента в оная лунна нощ когато пътуваше с кон през дълбокия проход на Ваймар за да се види с Моли Той искаше да пристигне неочаквано и наистина пристигна неочаквано Посрещнаха го много любезно почерпиха го с вино У Моли се беше събрало весело общество от знатни гости И все пак Антон не намери това което очакваше и за което мечтаеше Той не разбираше себе си не разбираше и другите но за нас е ясно всичко Човек може да живее в една къща в едно семейство и все пак да бъде чужд на всички Вие разговаряте помежду си но тъй както разговарят пътниците в пощенска кола Запознавате се както се запознават спътниците Всъщност вие само се стеснявате един от друг и в дъното на душата си желаете да се отделачите по скоро от своя съсед Нещо подобно изпитваше и Антон Аз съм честна девойка каза му на другия ден Моли и най добре е да ти кажа открито всичко От онова време когато ние играехме като деца се измениха много неща и тия промени са не само външни но и вътрешни Навикът и волята не са властни над сърцето Антоне сега когато скоро ще трябва да замина оттук аз не бих искала да се разделим като неприятели Повярвай ми желая ти всичко най хубаво но аз не съм те обичала никога тъй както сега обичам друг човек

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1123 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Овчарката и коминочистачът | Приказки и Притчи
    Годениците се изплашиха и побързаха да се мушнат в чекмедженцето под прозореца Там имаше три четири тестета карти за игра и един малък куклен театър На сцената на тоя куклен театър се даваше пиеса и всички дами купи кара пики и спатии седяха на първия ред и си вееха с ветрила а зад тях стояха момчетата и се мъчеха да покажат че са с две глави както всички карти Пиесата представяше двама влюбени които не искаха да се разделят Овчарката заплака ето това беше досущ тяхната тъжна история Не мога да гледам това извика тя Да бягаме оттук Но когато се намериха отново на пода те видяха Стария китаец който се беше събудил и се клатеше цял ту насам ту натам а вътре в корема му подскачаше едно оловно топче Ах старият китаец иде закрещя овчарката и се отпусна убита от скръб на порцелановите си колене Чакай хрумна ми нещо каза коминочистачът Виждаш ли там в ъгъла голямата ваза с благоуханните треви и цветя Да влезем в нея Ще легнем сред розите и лавандата и ако китаецът дойде при нас ще му посипем сол в очите Не туй не ще помогне отвърна овчарката Аз зная че някога китаецът беше сгоден за вазата а пословицата казва че старата любов не ръждясва Не на нас не ни остава нищо друго освен да тръгнем по белия свят пък каквото ще да става Имаш ли достатъчно смелост за да вървиш навсякъде с мен попита коминочистачът Помислила ли си колко голям е светът Знаеш ли че после ние не можем да се върнем назад Да да отвърна тя Коминочистачът я изгледа вторачено и каза Моят път минава през комина Имаш ли смелостта да скочиш с мен в печката и да се покатериш през комина Там аз зная вече какво да правя Ние ще се изкачим тъй високо че никой не ще може да ни стигне На самия връх има една дупка през която ще излезем на белия свят И той заведе овчарката при вратата на печката У колко е черно вътре каза тя но все пак се покатери след него в печката и влезе в комина където беше тъмно като нощ Ето ние сме вече в комина каза коминочистачът Виж виж каква чудна звездичка свети точно над нас И наистина на небето светеше една звезда като че искаше да им показва пътя А те се катереха все по нагоре и по нагоре Пътят беше ужасен но коминочистачът придържаше овчарката и й сочеше къде да сложи порцелановите си крачета Най сетне те стигнаха върха на комина и седнаха отгоре защото бяха много уморени Високо над тях блестеше ясното звездно небе а долу стърчаха покривите на къщите От тая височина се откриваше безкрайна шир пред очите им Бедната овчарка не мислеше че светът е толкова голям Тя облегна глава на рамото на коминочистача и заплака горчиво а сълзите покапаха по гърдите й и измиха всичката позлата на нейния пояс Не това е твърде много каза тя Светът е много голям О ако можех да се върна отново

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1152 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Овчарят и неговата жена | Приказки и Притчи
    там попитал вторият Преди сто години трима души разбойници превариха един търговец утрепаха го взеха му парите и ги заровиха под голямата круша Аз тогава бях малко гарванче като тебе Стоях пак на този клон и гледах Заровиха жълтиците тримата разбойници заминаха пак по обир и вече не се върнаха Трябва да са ги утрепали някъде Като чул тия думи овчарят скочил затекъл се към дома си и подир малко се върнал с един търнокоп Започнал да копае изкопал делвата напълнил си торбичката с жълтици и слязъл в село Купил си цяло стадо овце издигнал си нова къща задомил се и казал сбогом на сиромашията Един ден някогашният овчар си спомнил за своите другари които пасат стада в планините и се хранят само с просеник Жено рекъл той замеси една бяла погача разточи вита баница и заколи по хубавата кокошка Довечера ще имаме гости Кого смяташ да поканиш на вечеря В планината имам трима добри приятели овчари Сиромаси хора Цяла година ходят подир овцете на своите чорбаджии и за труда си получават само сух просеник Нека похапнат хубаво на моята трапеза И те са хора Запретнала се домакинята и приготвила вечерята а той отишъл в планината и поканил старите си другари Идете бретя у дома Жена ми е приготвила добра вечеря Нахранете се хубаво и идете да се видите с домашните си За нищо не берете грижа А кой ще пази стадата ни тази нощ попитали овчарите Аз ще ги пазя Овчарите слезли към селото а пазачът прибрал стадата и легнал в кошарата Кучетата дремели между овцете По едно време от гората се навървили пет шест големи вълка Наближили оградата на кошарата и започнали да си говорят помежду си Хайде да грабнем по едно агне предложил по гладният Да грабнем но между овцете лежат злите овчарски кучета Много са опасни по добре да не ги закачаме обадил се друг вълк Елате братя вълци дигнало се едно от младите овчарски кучета изберете си по охранените агнета Ний ще мълчим ако ни обещаете че в гората ще изядем агнетата заедно И ние искаме да си похапнем агнешко месо Между кучетата се намирал един стар пес само с два зъба в устата Дума да не става скочил песът и козината му настръхнала Додето стоят тия два зъба в устата ми не ще позволя косъм да падне от вълната на агнетата И почнал да лае толкова силно че вълците се уплашили подвили опашки и побягнали пак в гората На другия ден когато се завърнали овчарите от село оня дето им вардел стадата поръчал да вържат по един камък върху шиите на младите кучета и да ги издавят в дълбокия вир Да оставят живо само старото куче с двата зъба Овчарите го попитали каква вина имат кучетата но той отсякъл с ръка Не ме питайте то си е моя тайна Повярвайте ми че го правя за добро и се прибрал в село Овчарите изпълнили поръчката му Останали само с едно старо но вярно куче Прибрал се стопанинът в къщи и рекъл на жена си Искаш

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=454 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Огнивото | Приказки и Притчи
    не можеше да става и дума И тъй нашият войник заживя много весело ходеше на театър разхождаше се в градината на царя и раздаваше на бедните много пари Туй му правеше особено удоволствие защото знаеше от опит колко зле живее човек когато няма пукната пара в джоба си Сега той беше богат носеше хубави дрехи и имаше много приятели които разправяха че е прекрасен човек и истински благородник И на войника бе приятно да слуша това Но понеже той харчеше всеки ден а никога нищо не печелеше останаха му най сетне само две монети в джоба Той бе принуден да напусне хубавите стаи в които живееше и да се премести в една малка таванска стаичка Трябваше сам да чисти чизмите си и да ги кърпи с една дебела игла Никой от предишните му приятели не идваше да го види защото трябваше да се изкачва много високо Беше тъмна нощ а войникът нямаше пари дори за свещ Тогава изведнъж му хрумна че при огнивото което бе извадил от хралупата имаше и късче прахан Той взе огнивото и праханта но щом удари кремъка пламна огън вратата се разтвори и пред него застана кучето което имаше очи големи колкото чаени чаши Какво ще заповяда моят господар попита то Гледай ти извика войникът Та аз съм имал чудесно огниво С него мога да имам всичко каквото пожелая Донеси ми малко пари каза той на кучето За миг кучето изчезна после след миг застана пак пред него с пълна торба пари между зъбите Войникът разбра какво вълшебно огниво има в ръцете си Щом го удареше веднъж явяваше се кучето което седеше на сандъка с медните пари Удареше ли го два пъти явяваше се кучето от сандъка със сребърните пари а когато удареше три пъти тогава пък идваше кучето което пазеше жълтиците И войникът се премести пак в хубавите стаи облече се в скъпи дрехи и приятелите му го познаха отново и отново почнаха да го хвалят Веднъж той си помисли Чудно е наистина че не мога да видя царската дъщеря Всички разправят че е много хубава но каква полза от това когато тя трябва да стои все в големия меден замък заобиколен с кули и стени Мигар аз никога не ще я видя Де е огнивото ми И той удари кремъка В същия миг пред него се яви кучето което имаше очи колкото чаени чаши Сега трябва да е среднощ рече войникът но аз искам да видя поне за минутка царската дъщеря Кучето изчезна мигом и докато войникът се опомни върна се отново с царската дъщеря която лежеше на гърба му и спеше Войникът не можа да се стърпи и я целуна След туй кучето се върна назад с царската дъщеря На следната сутрин когато царят и царицата пиеха чай царкинята им разказа че през нощта е сънувала чуден сън за едно куче и един войник кучето я носило на гърба си а войникът я целунал Гледай ти каква чудна история каза царицата На следната нощ една от старите царедворки остана да пази край леглото

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=581 (2016-05-02)
    Open archived version from archive