archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Медният глиган | Приказки и Притчи
    водата от накачените съдове се плискаше на двора Момчето тръгна отново нагоре по каменната полуразрушена стълба Двама моряци изтичаха весело надолу и едва не го събориха Зад тях се показа не много млада но още красива жена с разкошни черни коси Е какво донесе попита тя момчето Не се сърди молеше я то Нищо не можах да получа И детето се хвана за роклята на майка си като че искаше да я целуне Те влязоха в една стая която аз не ще описвам Ще кажа само че в тая стая имаше глинен мангал с разгорени въглища Жената се приближи до мангала и започна да си грее ръцете а момчето блъсна с лакът Ти сигурно имаш пари извика тя Детето заплака Тя го блъсна повторно и то заплака още по силно Ще млъкнеш ли Или ще ти счупя главата И жената замахна с мангала който държеше Момчето се наведе с вик към земята Но в тоя миг в стаята влезе съседката която държеше в ръцете си също такъв глинен мангал Феличита какво правиш с детето рече съседката Детето е мое извика Феличита Аз мога да го убия ако искам а заедно с него и теб Жанина и тя замахна отново с мангала За да се запази съседката също издигна своя мангал и двете гърнета се чукнаха тъй силно едно о друго че из цялата стая се посипаха парчета глина въглени и пепел В същата минута момчето изскочи из вратата изтича през двора и побягна с всичка сила по улицата Бедното дете спря чак при оная черква чиито широки двери се отвориха за него предишната нощ То влезе вътре Всичко там блестеше и сияеше както миналата вечер Момчето падна на колене пред първия паметник отдясно това беше гробницата на Микеланджело и горчиво заплака Никой не му обърна внимание черковната служба беше свършила хората влизаха и излизаха Само един възрастен човек се спря за малко погледна момчето и после отмина както всички други Глад и жажда измъчваха детето Съвсем отпаднало то се сгуши в ъгъла между мраморните паметници и заспа Настъпи вечерта Беше вече тъмно Изведнъж някой го дръпна за ръката Момчето скочи пред него стоеше същият възрастен човек който го погледна сутринта Болен ли си Де живееш Мигар ти прекара тук целия ден С такива въпроси го обсипа старецът Момчето отговаряше охотно и човекът го поведе към малката си къщица която се намираше на една от близките улици Те влязоха в една работилница Жената на стареца седеше и шиеше Едно малко бяло кученце което бе остригано тъй ниско че се виждаше розовата му кожа скочи на масата и започна да прави пред момчето разни дяволии Невинните души веднага се сближават каза ръкавичарката и помилва кученцето и детето Добрите хора дадоха веднага храна и вода на момчето и казаха че то може да пренощува у тях а утре чичо Джузепе тъй наричаха ръкавичаря щял да поговори с майка му После те го сложиха на един корав одър но на детето което спеше обикновено на гола земя тоя одър се стори като същинско царско легло Момчето сладко заспа и в съня си все виждаше великолепните картини и медния глиган На сутринта чичо Джузепе излезе от къщи Бедното дете беше много натъжено То знаеше че старецът е излязъл за да го върне при майка му То целуна игривото кученце а ръкавичарката ги гледаше ласкаво и им кимаше с глава С какъв отговор се върна чичо Джузепе Той дълго разговаря с жена си а тя все клатеше глава и милваше момчето Добро дете е то каза тя от него ще излезе също такъв славен ръкавичар какъвто беше и ти Виж го само какви тънки и гъвкави пръсти има Сякаш самата мадона го е определила да стане ръкавичар Момчето остана у чичо Джузепе Жената го учеше да шие То сладко се хранеше сладко спеше развесели се и започна да дразни Беллисима тъй наричаха малкото бяло кученце Домакинята му се заканваше с пръст бранеше кученцето и веднъж дори се разсърди Това наскърби момчето То седеше замислено в стаичката си чийто прозорец гледаше към улицата дето се сушеха кожи Пред прозореца имаше дебела желязна решетка Детето не можеше да заспи медният глиган не излизаше от главата му Изведнъж то чу отвън чук чук Без съмнение чукаше глиганът Момчето се спусна към прозореца но не видя нищо Глигана вече го нямаше Помогни на господина и му пренеси сандъчето с боите каза на следната утрин ръкавичарката когато край къщата й мина младият съсед художник който носеше кутия с бои и голямо платно за рисуване Момчето взе сандъчето и тръгна след художника Те отидоха в картинната галерия и се изкачиха по същата стълба по която детето мина в оная паметна нощ върху гърба на глигана То позна статуите и картините прекрасната Венера от мрамор и другата която бе нарисувана с бои Ето те се спряха пред картината на Бронзино пред същата картина на която бяха изобразени Христос и децата Бедното момче също се усмихна за него тук беше истински рай Можеш да си отидеш у дома каза художникът като седна да рисува Не мога ли да погледам как рисувате попита момчето Много ми се иска да видя как ще пренесете картината върху това бяло платно Но сега аз няма да рисувам с бои отвърна художникът и взе парче въглен Ръката му се задвижи бързо по платното очите му се заглеждаха от време на време в голямата картина и скоро макар че очертанията бяха едва забележими фигурата на Христос изпъкна върху платното точно такава каквато бе нарисувана на картината Върви си сега у дома каза художникът и момчето си отиде мълчешком в къщи седна пред масата и започна да шие ръкавици Но през целия ден мисълта му се носеше из картинната галерия Затова то постоянно си убождаше пръста с иглата правеше грешки ала не закачаше Беллисима Когато настъпи вечерта малкият ръкавичар се измъкна тихичко през разтворената врата и излезе на улицата Навън беше студено но звездите блещукаха ярко и весело Момчето изтича по пустата улица и се намери скоро при медния глиган То се наведе целуна го силно по лъскавата муцуна и се

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1060 (2016-05-02)
    Open archived version from archive


  • Мечката и дърварят | Приказки и Притчи
    кой бяга от такава посестрима като тебе Тогава мечката се изправила на задните си крака разтворила предните си лапи и братски прегърнала дърваря Според обичая дърварят трябвало да я целуне по муцуната ала щом си доближил устата лъхнала го тежка миризма и той се стъписал Какво Защо се дърпаш учудено го попитала мечката Много на лошаво ти миришат устата на мечовина отвърнал дърварят Мечката се докачила от тези думи отпускала се на земята помълчала малко и викнала Удари ме побратиме по врата с острието на секирата си Дърварят се слисал Що думаш рекъл де се е чуло и видяло побратим да дига секира срещу посестримата си Удряй грозно изръмжала мечката Или ще те одрънкам Дърварят нямало що да прави Дигнал секирата и ударил мечката Рукнала кръв от раната Мечката без да погледне човека в очите се обърнала назад и се мушнала в гъсталака Изчезнала Минали години Дърварят много пъти ходил из гората но никъде не срещнал посестримата си Веднъж като се въртял под дърветата изведнъж отнякъде изскочила мечката Познали се двамата поздравили се и заприказвали От дума на дума стигнали до удара със секирата Разгеле побратиме рекла мечката я виж какво е останало от раната дето ми я нанесе Дърварят поразровил козината на врата й но не намерил дори белег Нищо не е останало рекъл той Видиш ли побратиме раната отколе заздравя и я забравих но лошата дума дето ми я каза тогава няма да я забравя докле съм жива И като поклатила тъжно глава мечката си тръгнала Подобни теми Бабата и мечката Лоша дума не се забравя Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=442 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Момък и три самодиви | Приказки и Притчи
    сестри всеки от нас ще си вземе за жена една от вас Ако се спуснете да бягате ще ви стигна няма да ми убегнете Елате с добро И той повел момите към въжето Вързал най напред най старата и заклатил въжето три пъти ония отгоре го изтеглили Гледат една хубава мома Почнали да се карат кой от двамата да я вземе толкова им харесала Единият викал Моя ще бъде защото аз въртях чекръка Другият викал Моя ще бъде защото аз дърпах въжето нагоре на мене ми беше по тежко Тогава момата рекла Долу стоят сестрите ми Спуснете въжето и ги изтеглете или ме спуснете обратно защото аз не се деля от сестрите си Двамата побратими спуснали въжето юнакът вързал по малката сестра и те я изтеглили из дупката Тя била по хубава от сестра си Побратимите забравили първата и почнали да се карат за тая Карали се докато двете сестри им се примолили да спуснат въжето за да изтеглят и най малката сестра Теглили теглили изтеглили я Но тя била най хубава от трите и побратимите почнали да се карат сега за нея И единият искал да я вземе и другият А тя рекла Юнаци когато останах сама на долната земя след като бяхте изтеглили сестрите ми юнакът който ги беше вързал с въжето една по една ме прегърна и запита искам ли да му стана жена Аз му казах че искам Недейте се кара за мене аз няма да бъда на никого от вас защото съм дала дума на другаря ви Пуснете въжето и изтеглете юнака нека той отсъди коя чия ще бъде Но побратимите не искали и да чуят Единият викал Моя ще бъде и я дърпал към себе си а другият настоявал Моя ще бъде и го блъскал за да му я отнеме а юнакът в долната земя чакал да му спуснат въжето но никакво въже не се показвало Стъмнило се юнакът все чакал но побратимите му не спускали въжето Той преспал там където бил защото не знаел накъде да върви в тъмнината Като изгряло слънцето и въжето още не се показвало момъкът разбрал че другарите му са го излъгали Нямало защо да седи напразно и да чака Тръгнал по ливадите накъдето му видят очите ходил цял ден ял плодове но никъде не видял извор поточе или река Жаден бил а нямало вода за пиене Никъде по пътя си не срещнал село или град дори не могъл жив човек да види да го запита на коя земя се намира Тъй вървял юнакът и по мрачина докато капнал от умора стигнал най сетне до един извор навел се над него но не могъл да види вода Тоя извор ще да е сух помислил и понеже бил много уморен легнал да спи В сухия извор се събирали по среднощ на приказка дяволите И тая нощ се събрали глъчката им била толкова голяма че момъкът се събудил но като чул страшни гласове се престорил на заспал Един стар дявол рекъл Ей сега като минавах отгоре за да вляза тук прескочих един заспал човек Той не е като тукашните Знаете ли го откъде е Един млад се обадил Аз го видях преди един ден как влизаше през пропастта от горната земя в долната Малко знаеш обадил се друг Аз знам че на него е съдено да убие халата която не дава на тукашните хора да си наточат вода от езерото Знаеш зер присмял му се старият дявол Как ще убие халата когато тя е с четиридесет глави Толкова големи юнаци е затрила вече Отрежат ли й една глава наместо нея мигом израстват десет Ще я убие рекъл пак оня Ако я удари в тила зад четиридесетте глави тя няма вече и да шавне Тъй си приказвали дяволите до потайно време а после сухият извор онемял и момъкът заспал Щом се съмнало той станал и продължил пътя си Към пладне стигнал до висок хълм от който се виждала цялата околност Оттам съзрял едно езеро а близо до него хубав град стегнат с висока каменна стена Вгледал се той в езерото и видял всред водата едно страшно многоглаво чудовище Това ще да е оная хала помислил си юнакът за която приказваха тия в сухия кладенец Той побързал да слезе от хълма да не го види халата и почнал да обмисля как да я изварди та да я удари по врата отдето се разклоняват четиридесетте й шии Както вървял замислен видял една много стара баба Тя се подпирала с тояжка и вървяла към хълма Той се запътил насреща й и рекъл още отдалеч Добра среща бабо Тя си вдигнала главата погледнала зачудено юнака и му направила знак да мълчи Сетне го уловила за ръката и като го отвела доста надалеч рекла му Вика ли се тъй Ами ако те чуе халата И тебе ще изяде и мене А той попитал бабата Щом се боиш от халата бабо защо си тръгнал към хълма Ех синко рекла старата ти мене не гледай Видял ли си някъде човек по тия места Всички са се изпокрили страх ги е от халата Но на нас ни е казано че ще дойде юнак от горна земя и той ще я убие Четиридесет дена стана вече откак е запръхтяла тая пуста хала по тия места никому не дава да се приближи до езерото вода да гребне всички напада и разкъсва Колкото юнаци се опитваха да й се изстъпят все ги разкъса Колкото моми и жени дойдоха с менци да си налеят вода не се върнаха Ти знаеш ли че ние вече четиридесет дена само сълзи пием Но тая нощ ни се каза че юнак от горната земя бил слязъл той щял да затрие халата Аз съм дошла да го чакам та щом се вести да го отведа при царя той му е приготвил кон и оръжие Е хайде бабо рекъл момъкът да идем при царя аз съм дошъл от горната земя Не ми се вярва рекла бабата да си ти Оня юнак е убил ламя а ти с какво ще я убиеш нямаш оръжие Я ме води бабо при царя викнал

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=7 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Мънички зеленички | Приказки и Притчи
    Мравките са ни дали най прекрасното име те ни наричат свои милички дойни кравички Всички животни които притежават ума на мравките ни наричат със същото име само човекът не прави това и туй за нас е толкова обидно че не може дори да се опише Не можете ли вие да напишете нещо в наша полза и да вразумите хората Та те ни гледат съвсем презрително и не могат да ни простят ако ние изядем някой розов лист и то в същото време когато те изяждат всички живи същества и дори всичко което зеленее или има зелен цвят Те ни дават най презрителното най гнусното име на света аз дори не се решавам да го изговоря толкова мръсно е то У у у червата ми се обръщат само като си опомня това име Не мога да го произнасям когато нося мундир а аз съм винаги в мундир Родих се на листа на розовия храст Аз и целият наш полк живеем от тоя храст но това е голяма чест за храста защото ние принадлежим към най отбраното общество Хората ни убиват със сапунена вода а тя е най ужасното питие Става ми лошо като усетя миризмата й Ужасно нещо е да бъдеш измит когато си се родил на белия свят такъв че нямаш нужда от миене О човече Ти който ме гледаш със строгите си очи напомнящи сапунена вода помисли за мястото което ние заемаме в природата помисли за нашето мъдро устройство благодарение на което ние можем да снасяме яйца и да раждаме живи деца Та нали и ние изпълняваме завета на природата Плодете се и се размножавайте Ние се раждаме по розите и умираме върху розите Целият наш живот е изпълнен с най чиста поезия Не позволявай да тежи над нас това ужасно име което ти смяташ за най отвратително на земята името Не аз не мога да го изговоря Наричай ни по добре дойни кравички на мравките обитатели на розовия храст наричай ни най сетне мънички зеленички И аз човекът стоях и гледах розовия храст и мъничките зеленички същества чието име също не ще кажа защото не искам да оскърбявам повече обитателите на жилището на най чистата поезия членовете на великото семейство които снасят яйца с живи деца Сапунената вода с която исках да измия мъничките зеленички същества по добре да превърна в пяна и да започна да пускам от нея сапунени мехури Аз ще се радвам на цветовете на дъгата върху летящите мехури във всеки от тях може би ще намеря някоя приказка Ала ето един от сапунените мехури се наду повече от другите и заигра с най ослепителни багри В долната му част аз видях една бяла точка подобна на голям сребрист бисер Мехурът се заклати насам натам сетне се издигна нагоре литна към вратата удари се о нея и се пукна В същия миг вратата се разтвори и на прага се показа самата царица на приказките Нека сега тя ти разкаже приказка за не не ще кажа името приказка за мъничките зеленички За листните въшки каза царицата

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1067 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Мързеливият | Приказки и Притчи
    в гроб Но кажете ми защо сте го помъкнали Носачите му разправили как стои работата Трудолюбивият се позамислил и рекъл на оня в носилото Слушай я стани и ела у дома да ти дам едно кринче жито за да имаш хляб додето припечелиш нещо Мързеливият се понадигнал и попитал Ами мляно ли ще го дадеш Хубава работа Ще ти го дам немляно Тогава носете ме обърнал се той към двамата носачи в гробището Не е за мене такова жито Трябва да го карам на воденица че да го меля че да го връщам в къщи че да го меся че да го пека че да го ям дълга и широка работа По добре в гробището Отнесли го в гробището Изкопали един трап и спуснали живия човек вътре Затрупали го с пръст но му сложили една тръба от устата навън да диша Попът прочел молитвата раздрънкал кадилницата над купчината и си отишъл заедно с гробарите През нощта работният селянин си рекъл Я да ида да излекувам от мързела оня дето лежи в гробището Облякъл черни дрехи нацапал си лицето със сажди сложил си рога на главата отишъл и разровил живозакопания с една мотика Ставай сритал го той Кой си ти стреснал се от сън закопаният и скочил Аз съм дяволът отвърнал рогатият Днес като делихме душите на починалите твоята се падна на мене Аз съм ти господар Каквото ти заповядам ще го вършиш или ще те проводя да гориш в един нажежен казан пълен с вряла смола Свършено е вече с твоето лежане Мързеливият се разтреперал Каква работа има за мене попитал той Хе там виждаш ли на долния край на гробището има една грамада камъни Всичките да ги изнесеш на горния край на гробището Тръгвай Додето съмне искам камъните да бъдат горе Мързеливият се запретнал и помъкнал тежките камъни Носил пъшкал препъвал се падал ставал целият потънал в пот Като ги пренесъл при него пак дошъл преоблеченият с камшик в ръка Ела сега да ти платя рекъл му той и го вързал за едно дърво плюл си на ръцете и започнал да го бие с камшика Като го напердашил хубаво рекъл Дяволът тъй плаща на слугите си Влизай сега пак в гроба и го повлякъл към трапа Мързеливият влязъл Неговият мъчител хвърлил две три лопати пръст отгоре му и си отишъл Съмнало се Погребаният като дошъл на себе си пошавнал и щом усетил че отгоре му има малко пръст скочил от гроба и беж към село Отишъл си в къщи запъхтян грабнал една секира и се втурнал към гората Почнал да сече дърва Минал край него един селянин и го поздравил Добър ден брате Какво ново вехто носиш от оня свят Остави се отвърнал мързеливият не е за разказване товарят те с камъни цяла нощ а за награда почват да те бият додето ти наместят кокалите Довечера ще се върнеш ли пак в гробището попитал селянинът Дума да не става Цялата гора ще изсека само на дявола ратай не ставам И продължил да сече Ако харесвате историята която прочетохте бихме

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=112 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • „Нещо“ | Приказки и Притчи
    архитект и хората започнаха да се обръщат към него с думите Ваша милост Да ако къщите от новата улица построиха дом на брата зидар то пък самата улица бе кръстена на името на архитекта и най красивата къща беше неговата Туй вече беше нещо и самият архитект беше нещо Децата му бяха благородни а когато той умря жена му остана знатна вдовица Неговото име се запази завинаги на ъгъла на улицата и се повтаряше от всички като име на улицата Да това наистина беше нещо После дойде редът на четвъртия брат който искаше да стане гений и да създаде нещо ново особено и то с прибавка на още един етаж Но тоя етаж се събори а заедно с него падна и строителят и си счупи главата Затова пък нему бе устроено великолепно погребение със знамена и музика с цветя из улиците и с хвалби във вестниците Над гроба му бяха произнесени три речи една от друга по дълги а това му достави голямо удоволствие защото той обичаше да се говори за него Над гроба му издигнаха и паметник наистина само на един етаж но и туй все пак значи нещо И тъй той умря и бе погребан както другите трима братя Но последният петият оня който всичко критикуваше остана жив И тъкмо затова той трябваше да каже последната дума Той е умник говореха за него хората Но ето че най сетне удари и неговият час Той умря и отиде пред вратите на рая Тук душите на покойниците винаги чакат ред наредени по две Той трябваше да застане заедно с друга една душа която също искаше да влезе в рая Тя беше душата на старата Маргарита от къщицата върху насипа Тая бедна душица сигурно са поставили до мен за да изпъкне по силно разликата помежду ни каза си мъртвият Коя си ти бабичко И ти ли искаш да влезеш тук попита той Старата жена му се поклони съвсем ниско Тя помисли че с нея говори самият свети Петър вратарят на рая Аз съм бедна и самотна жена аз съм старата Маргарита от къщицата върху насипа каза тя Е кажи ми сега какво си направила какво си свършила на земята Ах право да си кажа нищо добро не съм сторила нищо такова заради което би трябвало да ме пуснат тук Само по милост мога да се мушна през вратата Как напусна ти земята продължаваше да я разпитва той само за да мине времето докато чакаше реда си Ей богу не зная как се случи това През последните години бях тъй болна и слаба че не можах да издържа когато трябваше да стана от леглото и да изляза неочаквано на студа и вятъра Тая зима беше ужасно сурова Няколко дни времето бе тихо но много студено ваша милост навярно си спомня морето беше покрито с лед додето поглед стига Всички хора от града бяха излезли да се поразходят по леда там разправяха се пързаляли на кънки някои дори и танцували Там свиреше музика и се даваше угощение Аз слушах музиката от леглото в

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1110 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Най-голямата тайна | Приказки и Притчи
    него или пък вземал не знаела и какво може да е това Представяла си че са вълшебни предмети безценни съкровища или пък някакви други чудодейни неща Не веднъж когато вълшебникът го нямало тя отивала до сандъка и се опитвала да го отвори с ключове с инструменти с магия със сила Безуспешно Сандъкът си оставал все така затворен и недостъпен Вълшебникът я заварил в такъв опит да отвори сандъка Какво правиш попитал я без възмущение в гласа Аз исках да видя какво има вътре Защо не ме попита Мислех че няма да ми позволиш Защо Защото ако искаше да знам щеше да си ми го показал Правилно И щом е така защо настояваш да видиш какво има вътре На този въпрос тя не могла да отговори Как да обясни какво е да те измъчва любопитство В този сандък е най голямата тайна и тя ще е твоя когато си готова да я научиш Ученичката на големия вълшебник спряла с опитите си да отвори сандъка Доста време просто поглеждала към него после го забравила Доверила се на вълшебника че един ден ще и го покаже Но след време вълшебника изчезнал Минало време и не се появил повече Една нощ се появил в съня й Вече можеш да отвориш сандъка ако си готова казал той и тя се събудила От сандъка струяла светлина Тя се приближила но не посмяла да го отвори Минало време и тя все още не се чувствала готова да види най голямата тайна Минало още време Отново забравила за сандъка той спрял да излъчва светлина Една нощ внезапно се събудила сандъка отново сиаел Тя станала приближила се коленичила и бавно отворила капака Сандъкът бил абсолютно празен само на дъното му лежал един свитък Тя го разгърнала и с трепет прочела думите Усмихнала се в светло блаженство Написаното било толкова

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1242 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Най-невероятното | Приказки и Притчи
    да играят и да пеят Бим бам бим бам единайсет е часът Най сетне часовникът удари дванайсет Тогава се показа един нощен пазач с качулка В ръката си той носеше тояга на която висеше желязна топка с шипове Той запя старата песничка на нощните пазачи В тихия среднощен час ние бдим за всички вас И докато той пееше от всички страни разцъфваха рози С една дума часовникът беше прекрасен Той бе една ненадмината творба на изкуството най невероятното както казваха околните Майсторът който бе направил тоя часовник беше млад човек с добра и доверчива душа верен другар и едничка опора на бедните си родители Той беше напълно достоен за ръката на царкинята а ведно с нея и за половината царство Решителният ден настъпи Целият град беше празнично украсен Царкинята седеше на престола си който по случай тържеството бе натъпкан с прясно сено за да бъде по мек Наоколо се наредиха съдиите и поглеждаха с лукава усмивка тоя който според общото мнение трябваше да получи наградата А той стоеше радостен и щастлив напълно уверен че е извършил най невероятното Не най невероятното ще извърша аз извика неочаквано из тълпата един висок юначага Аз съм човекът способен на най невероятния подвиг И при тия думи той замахна с една голяма брадва към чудната творба на изкуството Тря яс тря яс Колелета пружини фигури захвърчаха на всички страни С един удар всичко беше унищожено Ето какво направих аз извика непознатият С един замах сразих и произведението на тоя човек и всички вас Да се унищожи такава творба на изкуството рекоха съдиите Да туй наистина е най невероятното На същото мнение беше и целият народ и затова разрушителят трябваше да получи ръката на царкинята и половината царство Законът си остава закон дори и тогава когато е най невероятен И ето от градските стени и кули с тръби и барабани възвестиха на народа че в тоя ден ще бъде отпразнувана сватбата Наистина царкинята не беше много доволна от новия си избраник но въпреки туй изглеждаше прекрасна в сватбения си накит Черквата сияеше в светлина защото венчавката ставаше вечер когато всичко е по приказно Млади знатни девойки водеха с песен невестата рицари също с песни водеха младоженеца Той вървеше с гордо вдигната глава сякаш нищо на света не можеше да го накара да я наведе Но ето песните замлъкнаха и в черквата настана такава тишина че можеше да се чуе дори падането на игла И изведнъж сред тая тишина тежките входни двери се разтвориха широко в черквата влезе със звън големият часовник и се изправи между младоженеца и невестата Мъртвите хора не се връщат при нас ние знаем много добре това но унищоженото произведение на изкуството може да възкръсне понякога В тоя случай беше разрушена и унищожена формата а не самата мисъл която я бе създала Идеята на художника възкръсна отново и се яви не като призрак а в действителност Чудният часовник стоеше пак цял и невредим сякаш брадвата никога не бе го докосвала Той удари дванайсет пъти и при всеки удар се явяваха отново предишните

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1086 (2016-05-02)
    Open archived version from archive