archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Лисицата и воденичарят | Приказки и Притчи
    изпроводил с двата меха натъпкани до горе Помъкнала лисицата брашното си към гората Още било тъмно Като влязла в дупката тя не заварила своите лисичета Оставила меховете и изскочила навън Най напред съзряла светулката между дърветата и я попитала Сестричке светулчице къде са ми рожбиците Изяде ги Халата Олелее Милите рожби опашати завайкала се лисицата Ще я науча аз как се ядат чужди лисичета заканила се тя и затепала пак при воденичаря Воденичарко братко рекла му тя много съм ти благодарна за брашното Искам да ти сторя едно добро Какво добро Ще те оженя за царската дъщеря Че как ще ме ожениш Аз си зная Тръгвай подире ми Воденичарят се полъгал стегнал цървулите си и тръгнал подир лисицата Вървели вървели наближили града гдето бил големия дворец Лисицата се спряла и рекла Ти слез скрий се под оня мост и чакай пък аз ще ида в двореца Воденичарят се потулил под моста Лисицата ударила през полето Полето било пълно с овце коне и крави Като минувала край пастирите сватовницата им поръчвала Ако някой ви попита кой е владетел на тази стока вий думайте Нашият господар Цървулан Стигнала двореца Влязла вътре Посрещнал я самият цар Той бил от вълчи род затуй се имали с лисицата Добре дошла кумице Какво те носи насам зарадвал се царят А че дошла съм да искам дъщеря ти отвърнала лисицата За кого За нашия господар Цървулан Богат ли е или не попитал царят Стадата му са на брой толкова колкото зърна има в един козлен чувал пълен с просо А дворецът му е целия от бял мрамор Къде е сега този господар Цървулан Оставих го под моста Че какво прави там Като идехме насам връхлетяха ни разбойници и ни обраха Взеха на господаря Цървулана позлатените дрехи гол го съблякоха Затуй го е срам да дойде Аз ще му проводя дрехи рекъл царят и заповядал на министрите си да занесат под моста най хубавите царски дрехи Пременил се воденичарят и пристигнал в двореца Дигнали сватба В златна кочия седнали младоженецът и невестата а лисицата насреща им Потеглили Воденичарят се навел и пошепнал на лисиното ухо Къде ще откараме невестата На воденицата ли Трай си отвърнала лисицата Като минавали през полето царят попитал пастирите Чия е тази стока хей пастири На нашия господар Цървулан отвръщали пастирите Блазе му въздишал тихичко воденичарят Подир сватбарите крачели цял полк войници да закрилят младоженеца и невестата по пътя Биели барабани полето ехтяло Като наближили гората лисицата скочила от кочията и рекла Вий карайте направо пък аз ще ида да обадя в двореца че пристигате Мушнала се вдън гората дето човешки крак не е стъпвал стигнала пред мраморния дворец на Халата Идат викнала тя Кой иде попитала Халата Цял полк войници не чуваш ли барабаните Защо идат разтреперала се Халата Идат за да ти одерат кожата Хубава работа Къде ще се дяна сега объркала се Халата Скрий се посъветвала я лисицата Къде да се скрия Влез в пещта Аз ще донеса слама за да те покрия Никой няма да те види Халата се намърдала

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=465 (2016-05-02)
    Open archived version from archive


  • Лозарят и косето | Приказки и Притчи
    пчелите по градините Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към гнездото на косето Тръгвай косе с мене да прекопаем лозето Дума да не става отвърнало косето Аз тъкмо сега съм захванало да снасям яйца И се накокошинило в гнездото Затрещели юнските гръмотевици Проливни дъждове окъпали земята Стопанинът нагърбил пръскачката и пак викнал на косето Косе Босе Хайде да пръскаме че маната може да изгори гроздето Върви сам Не виждаш ли че аз тука пиленца мътя отвърнало косето и притихнало в гнездото Гъсти буренаци заглушили лозите Грижовният стопанин наточил косера си и попитал косето Нямали косенце да дойдеш с мене да оплевим лозето Няма отвърнало косето Сега пък ще уча пиленцата си да хвърчат Настъпила есента Кехлибарени гроздове натегнали под лозите Стопанинът подкарал колата към лозето Къде си Косе Босе провикнал се той Тук изчуруликало косето Хайде да берем грозде Ида пръпнало косето Почакай само да повикам пиленцата си Всички ще берем Но лозарят му казал Почакай косе почакай ти сега Който не е работил не трябва и да яде Подобни теми Магарешки съвет Сърната и лозата Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Притча за факирът и кобрата Малката Звездичка Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона Легенда за брезата Проглеждане Тайната на успеха Поглед през прозореца Момче за всичко Индианска притча за вечната любов Знанието няма цена Колко струва един твой час време Архиви август 2015 октомври 2014

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=369 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Лоша дума не се забравя | Приказки и Притчи
    ама едно ти не струва мирише ти душата на лошо Човекът дори и не помислил добре какво е казал та не се и досетил че тази дума може да обиди мечката А мечката клюмнала Тежка като камък паднала човешката дума в сърцето й и силно я заболяло ала нищо не му казала само си протегнала врата и се примолила Човече я ме удари с брадвата по главата колкото можеш силно ако не ще те изям Човекът се позабъркал и мъчил всякак да измоли мечката да не я ударя Ала тя не отстъпвала от речената дума удари ме силно и толкова Не ме ли удариш ще те изям И най сетне тя като не отстъпила той замахнал с брадвата и я ударил силно та й направил голяма рана Разделили се посърнали но пак се уговорили да се търсят на същото място край пещерата Много пъти ходил след това дърварят в гората обикалял около пещерата ала никога не се срещнали с мечката Той си мислел че тя е умряла от тежката рана и не можел да се начуди защо така й хрумнало да иска да я посече когато били толкова добри приятели Минали много години и човекът забравил за мечката Но веднъж случайно връхлетял на нея в гората Познали се здрависали се разговорили се като стари познайници Когато човекът натоварил колата с дърва и се приготвил да подкара воловете мечката му рекла Я огледай добре главата ми приятелю дали ще видиш раната гдето някога ме удари с брадвата Човекът разгърнал вълната на врата й раната била зараснала и дори белег нямало та рекъл на мечката А бре приятелю то дори не се познава да е имало рана А аз спомням си много хубаво като че вчера беше ударих те доста силно тогава и дори мислех че си умряла от дълбоката рана Мечката

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=56 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Магаре и кон | Приказки и Притчи
    а охранения кон препускал празен и бодро цвилел Ох изпъшкало магарето Колко много тежат пустите му чували Задъхвам се Ако падна ще умра Моля ти се Кончо помогни ми Кажи на стопанина да прехвърли единия чувал на твоя гръб Но конят си правел оглушки и пет пари не давал за своя претоварен другар На едно каменисто място магарето се препънало строполило се на земята и издъхнало под чувалите Тогава стопанинът на двете животни наместил магарешкия самар и чувалите върху конския гръб шибнал коня с камшика си и го подкарал напред Конят се превил под тежкия товар въздъхнал извил глава към магарето и рекъл Ех братко ако бях послушал молбите ти сега щях да нося само един чувал жито И захванал да преплита краката си Подобни теми Магарешки съвет Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Мечката и дърварят Неблагодарната мечка Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона Легенда за брезата Проглеждане Тайната на успеха Поглед през прозореца Момче за всичко Индианска притча за вечната любов Знанието няма цена Колко струва един твой час време Архиви август 2015 октомври 2014 март 2014 януари 2014 април 2013 март 2013 февруари 2013 януари 2013 декември 2012 ноември 2012 септември 2012 август 2012 юли 2012 юни 2012 май 2012 януари 2012 декември 2011 ноември 2011 октомври 2011 септември 2011 август 2011 юли 2011 юни 2011 май 2011 април 2011 март 2011 февруари

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=446 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Магарешки съвет | Приказки и Притчи
    а вечерно време мъкна към село и колата и ралото и стопанина Ако не искаш да се трепеш рекло магарето престори се на болен Легни на земята почни да пъшкаш и утре стопанинът няма да те впрегне Стопанинът бил до вратата и чул разговора между вола и магарето Той нищо не казал само се усмихнал и поклатил глава На другия ден волът постъпил както го научило магарето Тръшнал се на земята и захванал да пъшка В обора влязъл стопанинът поклатил глава и рекъл Разболял се е добрият ми вол Няма що Ще впрегна на негово място магарето И си подострил остена Цял ден хитроумното магаре теглило ралото и се спъвало в браздите Вечерта се върнало в обора с увиснали уши Болният вол лежал и си пригризвал Благодаря ти братко рекъл той на магарето Ти си моят спасител Обещавам ти цял живот да се преструвам на болен Не ще можеш дълго време да се преструваш на болен викнало ядосано магарето Защо Защото днес чух как стопанинът рече на съседа си Волът ми се разболя тежко Ако не стане до утре ще го закарам на месаря да му тегли ножа Волът се разтреперал Цяла нощ не мигнал А на другия ден се дигнал преди да пропеят първи петли Подобни теми Добрият урок Дарените години Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Дарените години Вълкът и неговите жертви Научни новини Последно публикувани Бялата

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=353 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Малката Звездичка | Приказки и Притчи
    малка се страхувала да не се погуби давайки от силата си на хората и решила първо да стане по голяма и по силна Но сега когато пораснала забравила как се лети и не можела вече да помогне Замислила се звездичката дали да изчака и събере сили или сега да помогне на когото може И решила да не чака Всеки който видела тъжен му давала радостно настроение а самата тя се смалявала И когато разбрала че трябва да се върне обратно за да събере сили до следващото Рождество тя забелязала едно малко красиво и много тъжно момиче То помагало на майка си да се приготвят за празника Момичето тайно си мечтаело за красиво украшение каквото имали другите момичета но не можела да иска това от майка си защото били много бедни Звездичката разбрала че на това момиче е трябвало да помогне събрала сетни сили и изчезнала А в ръцете на момичето паднало красиво колие верижка обсипана с блещукащите във всички цветове на слънцето сълзи на нашата звездичка Превод от руски Й Богомилова Източник http xn 80aodfdqgu2d com p 151 Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Вълшебни Приказки Етикети звезда коледна About the author sheherezada Коментари 3 Коментара to Малката Звездичка Стил Всичко за празника на едно място казва 12 12 2010 в 1 12 Забава Коледни новини казва 24 12 2010 в 0 25 Коледни приказки Забава казва 25 12 2011 в 9 34 Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Лозарят и косето Зимна

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=372 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Малката кибритопродавачка | Приказки и Притчи
    Само един покрив стърчеше над главата им а вятърът духаше на воля макар че бяха запушили със слама и парцали най големите дупки Малките му ръчички се бяха почти вкочанили от студ Ах Една само клечка кибрит можеше да му помогне ако посмееше да я извади от кутията да я драсне о стената и да си сгрее пръстите Най сетне момиченцето се реши и извади една клечка Драс Клечката изсъска и пламна Детето простря ръка над нея и клечката загоря с такъв светъл пламък с такава топла светлина като че беше свещ Чудна беше тая свещ На момиченцето се струваше че седи пред голяма желязна печка с излъскани медни крака и с медна вратичка Колко весело играеше в нея огънят колко приятно топлеше Детето искаше да простре и нозете си за да ги стопли но в тоя миг огънят угасна печката изчезна и в ръчичките остана само крайчецът на изгорялата кибритена клечка То драсна о стената друга Клечката пламна нейната светлина озари стената и тя стана прозрачна като було Момиченцето можеше да гледа в стаята На трапезата беше постлана бяла покривка и върху нея бяха сложени порцеланови съдове а в една чиния се мъдреше печена гъска с ябълки и сливи носеше се сладка миризма Но най чудното беше това че гъската скочи изведнъж от чинията и като се заклати с нож и вилица в гърдите тръгна право към бедното момиченце Но ето че угасна и тая клечка момиченцето се намери отново пред дебелата мокра и студена стена То запали още една клечка и тогава се намери под една великолепна новогодишна елха Тя беше много по голяма и по хубава от оная която момиченцето беше видяло през прозорците на един магазин Хиляди свещи горяха по зелените й клончета и шарени картинки от ония които красят прозорците на магазините гледаха момиченцето То протегна ръчички към тях но в тая минута клечката изгасна Свещите по елхата започнаха да се издигат нагоре все по високо и по високо най после му се сториха като небесни звезди Една от звездите падна и остави след себе си дълга огнена бразда Някой умира в тоя час помисли си момиченцето защото баба му която го обичаше много но бе умряла вече му беше разказвала че когато пада някоя звезда тогава се възнася към бога една човешка душа Момиченцето драсна още една клечка стана пак светло и старата му баба се изправи пред него светла и лъчезарна кротка и любеща Бабо извика детето Вземи ме със себе си Аз зная че ти ще си отидеш когато клечката угасне ти ще се изгубиш като топлата печка като чудно опечената гъска като хубавата голяма елха И то бързо издраска цялата кутия клечки защото искаше да задържи баба си за по дълго време И клечките светнаха толкова силно че наоколо стана светло като ден Никога баба му не е била толкова голяма и хубава Тя улови момиченцето за ръце прегърна го и изведнъж двете в блясък и радост се издигнаха високо над земята и там където те хвръкнаха нямаше нито студ нито

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1037 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Малката русалка | Приказки и Притчи
    той не биваше да умре И тя заплува между дъските и дърветата като забрави че те могат да я смажат Русалката ту се гмуркаше надолу ту се издигаше отново над вълните докато най сетне стигна до давещия се човек който не можеше да се държи повече над водата Ръцете и нозете му бяха изгубили сили хубавите му очи се бяха затворили Той щеше да умре ала русалката го обгърна с ръце Тя го издигна над водата и се остави на волята на вълните да я носят с него където си искат На сутринта бурята утихна ала от кораба не бе останала нито следа Слънцето изгря из водата пурпурно и бляскаво Бледното лице на княза се обагри с лека руменина ала очите му стояха все още затворени Малката русалка го целуна по високото хубаво чело и отметна назад влажните му коси Стори й се че младият човек прилича на мраморния момък в нейната градина Тя го целуна още веднъж обхваната от силното желание да го съживи Тогава русалката съгледа наблизо твърда земя с високи синкави планини по чиито върхове светеше бял сняг сякаш отгоре почиваха ято лебеди Долу край брега растяха прекрасни зелени гори а пред тях се издигаше някаква голяма бяла постройка В градината й растяха лимонови и портокалови дървета а край вратите се виждаха високи палми Там морето образуваше малък залив който беше тих но много дълбок Точно на това място до скалата покрита с бял пясък доплува русалката с младия княз Тя го сложи на пясъка като повдигна главата му за да го огреят топлите слънчеви лъчи В същото време в бялата постройка забиха камбани и в градината влязоха много млади момичета Тогава русалката заплува назад скри се зад няколко високи камъка които стърчаха над водата и покри гърдите и косите си с морска пяна за да не вижда никой лицето й Оттам тя следеше какво става с момъка Скоро при скалата дойде едно младо момиче Отначало то сякаш се уплаши много но страхът му трая само миг Момичето извика хора и русалката видя как князът се събуди и се усмихна любезно на всички наоколо Той не се усмихна само на малката русалка защото не знаеше че тя му бе спасила живота Туй я много огорчи и когато заведоха момъка в голямото здание русалката се гмурна натъжена в морето и се върна в палата на баща си И по рано русалката беше тиха и замислена но от тоя ден нататък тя стана още по мълчалива Нейните сестри я питаха какво е видяла първия път когато е излязла на морската повърхност ала тя не им казваше нищо Неведнъж след това русалката отиваше ту сутрин ту вечер на мястото дето остави младия княз Тя гледаше как узряват плодовете в градината и как хората ги берат Тя гледаше как белият сняг се топи по планинските върхове но не виждаше княза и винаги когато се върнеше в къщи ставаше още по тъжна Русалката имаше само една утеха да седи в своята градинка и да прегръща хубавата мраморна статуя която приличаше на младия човек Тя престана да се грижи за цветята си Те пуснаха корени като в пущинак по всички пътечки и вплетоха тъй гъсто стъблата и листата си в клоните на дърветата че в градината стана съвсем тъмно Най сетне русалката не можа да се стърпи и разказа на една от сестрите си всичко Това узнаха веднага и другите й сестри а така също и още две три русалки но те не обадиха никому тайната освен на най близките си другарки Една от тях познаваше княза Тя също беше видяла празника на кораба и разправи откъде е хубавият момък и де се намира родината му Хайде сестрице води ни рекоха и другите русалки като се прегърнаха и заплуваха към онова място дето се издигаше палатът на княза Тоя палат беше изграден от блестящ жълтеникав камък и имаше широки мраморни стълби една от които слизаше право в морето Великолепни позлатени кубета се издигаха над покривите а между клоните които ограждаха цялата постройка имаше мраморни фигури също като живи През бистрите стъкла на високи прозорци се виждаха разкошни зали със скъпи копринени завеси и килими а стените бяха украсени с такива чудни картини че да ти е драго да ги гледаш Посред най просторната зала имаше голям водоскок Струите му стигаха чак до стъкления покрив на тавана през който слънчевите лъчи падаха върху водата и върху прекрасните растения около водоскока Сега малката русалка знаеше къде живее князът и често пъти привечер започна да идва тук сама Тя се приближаваше до сушата много повече от сестрите си и дори се осмели да плува нагоре по тесния канал под великолепния балкон който хвърляше дълга сянка върху водата Там тя дълго седеше и гледаше младия княз който мислеше че е съвсем сам на лунната светлина Понякога вечер момъкът се разхождаше под звуците на музика във великолепна лодка украсена със знамена Тогава русалката поглеждаше из зелената тръстика и когато вятърът развееше нейното дълго сребърно було ония които го виждаха отдалеч си мислеха че туй е лебед с разперени криле Често пъти нощем когато рибари със запалени факли ловяха риба в морето русалката слушаше техните разкази за добрината на младия княз и се радваше че беше спасила живота му Тя си спомни колко силно бе притискала главата му до гърдите си и колко горещо го бе целувала тогава А той нищо не знаеше за това и дори насън не можеше да си спомни за нея Всеки ден хората й ставаха по мили всеки ден се усилваше желанието й да живее между тях на земния свят който й се струваше много по голям от подводния Та нали хората можеха да преплават морето с корабите си и да се качват по планините по високо от облаците А земите които те владееха се разстилаха с полята и с горите си по далеч отколкото виждаха очите й й имаше още много неща които тя искаше да узнае ала сестрите й не можеха да отговорят на всичко Затова русалките отидоха при старата си баба която познаваше много добре света над водата Ако хората не се удавят могат ли да живеят вечно попита малката русалка Не умират ли и те като нас Да те също умират даже животът им е по къс от нашия Ние можем да живеем триста години но когато умрем превръщаме се във водна пяна и нямаме дори гробища за да отиват там нашите роднини Аз на драго сърце бих дала всичките триста години на тукашния си живот стига само да стана за един ден човек рече тъжно русалката Я по добре не мисли за това каза бабата Тук ние си живеем много по хубаво и сме по щастливи отколкото хората на земята Значи аз ще умра и ще се превърна в проста пяна Няма да чувам песента на вълните няма да виждам повече моите мили цветя и червеното слънце Мигар нищо не може да се направи за да получа човешка душа Не отвърна бабата Само ако някой човек те обикне тъй силно че да му станеш по мила от баща му и майка му ако всичката му обич и всичките му мисли принадлежат само на теб и ако той ти обещае вечна вярност само тогава неговата душа би могла да премине в твоето тяло и ти ще изпиташ човешко блаженство Той ще ти даде душа но ще запази и своята Ала това никога не се случва Туй което тук в морето се смята за много хубаво рибята опашка там на земята се струва на всички много грозно Такъв чуден вкус имат земните хора за да бъдат хубави те без друго трябва да притежават две смешни подпорки наречени крака Малката русалка въздъхна и погледна натъжено своята рибя опашка Бъди доволна от съдбата си каза баба й По добре да пеем и да се веселим през тия триста години които ни са определени за живот Това време наистина не е малко После ще ни бъде приятно и да си починем Тая нощ в нашия палат ще има бал Наистина балът беше необикновен Такава забава не можеше да стане на земята Стените и таванът на голямата танцувална зала бяха направени от дебело ала прозрачно стъкло Безброй грамадни раковини розови и зелени стояха край двете страни на залата и изригваха сини огньове които осветяваха не само вътрешността но блестяха и през стените тъй че цялото море наоколо беше силно осветено Виждаха се всички риби големи и малки които идваха до стъклените стени На някои риби люспите бяха пурпурночервени на други изглеждаха златни и сребърни По средата на залата течеше широк шумен поток и в него морските кавалери и дами танцуваха под звуците на собствените си чудни песни Такива прекрасни гласове хората нямат Малката морска русалка пееше най хубаво и всички й пляскаха с ръце и с опашки За миг тя усети в сърцето си голяма радост Тя знаеше че никой няма по хубав глас от нея нито в морето нито на земята Ала скоро русалката си спомни пак за земния свят и не можеше вече да се откъсне от мислите си за хубавия княз не можеше да прогони тъгата си че няма човешка душа Незабелязана от никого тя излезе от бащиния си палат и докато другите се веселяха тя седеше натъжена в своята малка градинка Изведнъж русалката чу над водата звуци от рог и си помисли Ето той се разхожда сега там горе тоя който ми е по скъп от баща и от майка тоя за когото мисля непрестанно и в чиито ръце с радост бих отдала цялото щастие на моя живот Аз бих се решила на всичко стига само да спечеля любовта му и да се сдобия с човешка душа Докато сестрите ми играят в татковия палат аз ще отида при морската магьосница от която винаги съм се страхувала Може би тя ще ми даде някакъв съвет и ще ми помогне И малката морска русалка излезе от градинката си и заплува към шумния водовъртеж зад който живееше магьосницата Досега тя никога не бе плувала по тоя път Тук не растяха нито цветя нито морска трева само голо пясъчно дъно се разстилаше до самия водовъртеж дето водата кръжеше със страшен рев като воденично колело и завличаше в дълбочината всичко що попаднеше в нея Русалката трябваше да мине през тоя грозен водовъртеж за да влезе във владенията на морската магьосница Оттам нататък пътят водеше през топли извори из които клокочеше кал и които магьосницата наричаше свои торфени блата Зад тях се намираше нейната къща посред една вълшебна гора всички дървета там бяха полипи сиреч наполовина животни наполовина растения Те изглеждаха като стоглави змейове израснали из земята Клоните им приличаха на дълги лигави ръце с пръсти като жилави червеи От корена до върха си полиците мърдаха всичките си стави к всичко що им попаднеше те обвиваха силно с ръце и вече не го пущаха Малката русалка застана пред тях цяла скована от ужас Сърцето й тупкаше от страх Тя беше вече готова да се върне назад ала изведнъж си спомни за княза и за човешката душа и почувствува нов прилив на решителност Тя свърза здраво на главата си дългите си коси за да не ги уловят полиите притисна ръце към гърдите ай и се стрелна бързо като риба край мръсните полипи които протягаха към нея жилавите си ръце и пръсти Тя забеляза че всеки полип държеше със стотина малки ръце като с железни клещи всичко що бе успял да хване Хора загинали в морето и потънали на дъното стърчаха с белите си скелети в техните прегръдки Кормила сандъци кости на земни животни всичко туй те държаха и не пущаха ала най страшното бе че русалката видя в ръцете им дори една малка русалка която полипите бяха уловили и удушили Най сетне тя доплува до едно голямо блато в гората Големи тлъсти змии и жаби се търкаляха тук и показваха отвратителните си жълтеникавобели кореми Посред блатото имаше къща изградена от белите кости на удавници Тук седеше морската магьосница и хранеше от устата си една жаба точно тъй както у нас хранят със захар канарчетата Отвратителните тлъсти змии тя наричаше свои пиленца и им позволяваше да играят върху широките й надупчени гърди Зная какво ти трябва рече магьосницата Макар желанието ти да е много глупаво аз все пак ще го изпълня защото то ще ти донесе нещастие моя хубава русалко Ти искаш да се избавиш от своята рибя опашка и да получиш вместо нея две подпорки с каквито хората си служат при ходене за да спечелиш любовта на хубавия момък Но ти не само искаш да спечелиш неговата любов а да получиш още и човешка душа И при тия думи магьосницата се разкиска тъй силно и тъй отвратително че жабите и змиите изпопадаха изплашени от гърдите й и започнаха да се търкалят по земята Ти идеш тъкмо навреме продължаваше магьосницата Утре след изгрев слънце аз не бих могла да ти помогна чак до края на годината Аз ще ти приготвя едно питие с което ти ще изплуваш към земята преди изгрев слънце Седни на брега и го изпий Тогава твоята опашка ще се раздели на две части и всяка от тях ще се превърне в това което хората наричат хубаво краче Разбира се ти ще изпиташ от туй много силни болки и ще ти се стори че някой те е разсякъл с остър меч Всички които те видят ще започнат да говорят че ти си най прекрасното създание на земята Ти ще запазиш своя въздушен вървеж и нито една танцувачка в света не ще може да се движи тъй леко като теб Ала при всяка стъпка която ще правиш ще ти се струва че стъпваш върху остри ножове и нозете ти ще се обливат в кръв Ако си съгласна да изтърпиш всичко това готова съм да ти помогна Да каза малката русалка с треперещ глас и помисли за княза и за човешката си душа Но ти трябва да знаеш рече бабата че щом веднъж получиш човешки образ не ще можеш да станеш пак русалка и няма да се върнеш никога при сестрите си в бащиния палат И ако не сполучиш да спечелиш любовта на княза дотолкова че той да забрави заради тебе баща си и майка си да се привърже към тебе с душата и с тялото си и да те вземе за своя жена ти не ще получиш и човешка душа Още на другия ден след сватбата му с друга жена твоето сърце ще се пръсне и ти ще станеш на морска пяна Съгласна съм каза малката морска русалка и побледня като мъртвец Ала ти трябва да възнаградиш и мен продължаваше магьосницата и туй ще ти струва твърде скъпо Ти имаш най прекрасния глас в цялото подводно царство и разбира се мислиш с него да омагьосаш момъка Ала тоя глас ти ще трябва да дадеш на мен За скъпото си питие аз искам да получа най хубавото което имаш Нали аз ще влея в това питие капки от моята кръв за да бъде то остро като меч Но ако ти ми вземеш гласа рече малката морска русалка тогава какво ще ми остане Прекрасното ти лице отвърна магьосницата твоят въздушен вървеж и твоите говорещи очи Това е достатъчно за да се омагьоса едно човешко сърце Е как да не би да ти е минало вече желанието Изплези езичето си аз ще го отрежа и ти ще получиш чудотворното питие Тъй да бъде каза русалката и магьосницата приготви котлето за да свари вълшебното си питие Чистотата е хубаво нещо рече тя и изтърка котлето със змии които свърза в голям възел Сетне одраска гърдите си и вля в котлето няколко капки от своята черна кръв Дигна се пара и в нея се очертаха най чудновати образи Всяка минута магьосницата хвърляше все нови неща в котлето и когато то завря човек можеше да помисли че плаче някой крокодил Най сетне питието беше готово То беше прозрачно като най бистрата вода Ето вземи го извика магьосницата и отряза езика на малката морска русалка Русалката онемя и не можеше вече нито да пее нито да говори Ако полипите поискат да те хванат когато се връщаш през гората каза магьосницата пръсни им само една капка от това питие и ръцете и пръстите им ще се пръснат веднага на хиляди късчета Ала малката морска русалка не почувствува нужда да си послужи с това средство Полипите сами се дърпаха уплашено от нея щом съглеждаха прозрачното питие което светеше в ръцете й като ясна звезда Така русалката бързо преплува гората блатото и шумния водовъртеж Насреща й се виждаше вече бащиният палат В голямата танцувална зала факлите бяха изгаснали Изглеждаше че там всички спяха дълбоко Но тя не смееше да влезе при домашните си защото беше няма и се готвеше да ги напусне завинаги Сърцето й се сви от болка Русалката се промъкна тихичко в градината откъсна по едно цветче от всяка леха на сестрите си изпрати хиляди въздушни целувки на бащината си къща и се издигна на повърхността на тъмносиньото море Слънцето не беше изгряло когато тя видя палата на княза и се изкачи по великолепната мраморна стълба Месецът ръсеше чудно сияние Русалката изпи горчивото парливо питие на магьосницата и почувствува че двуостър меч прониза нежното й тяло Тя падна в несвяст и се простря като мъртва Когато слънчевите лъчи целунаха морето русалката се пробуди и усети остра болка Ала пред нея стоеше хубавият княз Той впи в нея черните си като въглени очи а тя наведе поглед Едва сега русалката забеляза че рибята й опашка бе изчезнала и че на нейно място се белееха най хубавите крачета каквито можеше да има едно момиче Но русалката беше съвсем гола и затова се покри с дългите си прекрасни коси Князът я попита коя е тя и как е попаднала тук ала русалката му отвърна само с кротък и тъжен поглед защото не можеше да приказва Тогава момъкът я хвана за ръка и я заведе в палата си Както й бе предсказала магьосницата русалката изпитваше при всяка стъпка такава болка сякаш стъпваше върху остри игли и ножове Ала тя търпеше с радост всичко Лека като перце вървеше подръка с княза и той както и всички други се любуваше на нейния чуден въздушен вървеж Нагиздиха русалката в скъпи дрехи от чиста коприна и злато Тя беше най хубава от всички

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1043 (2016-05-02)
    Open archived version from archive