archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Котаракът в чизми | Приказки и Притчи
    на лов и занесъл много яребици на царя Продължил да му носи яребици всеки ден и всеки ден се връщал у дома със злато царят пък толкова го обикнал че му разрешил да влиза и излиза когато иска и да шари на воля из двореца Веднъж котаракът седял край огнището в царската кухня и се греел След малко влязъл кочияшът и почнал да проклина Да го вземат мътните и царя и царкинята Исках да се отбия в кръчмата да пийна и да поиграя карти а те решили да се разходят до езерото Щом чул това котаракът отърчал ду дома и рекъл на господаря си Ако искаш да станеш граф и да забогатееш ела с мене на езерото и влез да се окъпеш Момъкът не знаел какво да рече но послушал котарака отишъл с него на езерото съблякъл се гол голеничък и скочил във водата Котаракът пък взел дрехите му отнесъл ги надалеко и ги скрил Едва свършил тая работа ето че по пътя се задала царската каляска Котаракът веднага започнал жално жално да нарежда Ох всемилостиви царю Господарят ми влезе да се окъпе в езерото а през това време дошъл крадец и му задигнал дрехите от брега И сега господин графът стои във водата и не може да излезе а пък ако стои по дълго време ще се простуди и може да умре Като чул това царят заповядал да спрат и накарал едного от придворните да препусне на коня си и да донесе от царските дрехи Облякъл господин графът разкошни дрехи а тъй като царят бил много разположен към него заради яребиците които получавал уж от него поканил го да се качи в каляската Царкинята не се разсърдила понеже графът бил млад и хубав и много й харесал Котаракът пък отърчал напред и стигнал до една голяма ливада дето стотина души косели тревата Чия е тази ливада хора попитал котаракът На Великия чародей Слушайте скоро оттук ще мине царят с каляска Ако ви попита чия е ливадата отговаряйте На графа Ако не отговорите така всички ще бъдете избити после Отърчал котаракът пак напред и стигнал до една нива която била толкова голяма че краят й не се виждал Имало там повече от двеста души които жънели житото Чие е това жито хора На Великия чародей Слушайте скоро оттук ще мине царят с каляска Ако ви попита чие е житото отговорете На графа Ако не отговорите така всички ще бъдете избити после Накрая котаракът стигнал до една разкошна гора дето имало повече от триста души които сечели големи дъбове и приготвяли трупи Чия е тази гора хора На Великия чародей Слушайте скоро оттук ще мине царят с каляска Ако ви попита чия е гората отговорете На графа Ако не отговорите така всички ще бъдете избити после Продължил котаракът пътя си Хората се обръщали и гледали подире му а тъй като имал много чудноват вид и ходел като човек с чизми изпитвали страх от него Стигнал скоро до замъка на Великия чародей влязъл и се изправил сърцато пред него Чародеят го погледнал

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=575 (2016-05-02)
    Open archived version from archive


  • Котето и лъвът | Приказки и Притчи
    го Този е един от ония за които ти разказвах казало котето Лъвът отишъл при човека и след Добър ден и Живо здраво рекъл му Приятелю хайде да се поборим с тебе Човекът още като видял лъва се уплашил а като чул и думите му целият се разтреперил Но като помислил малко рекъл в себе си Смелост Ако умра да умра юнашки а не бабешки и както бил на дървото викнал на лъва Бива лъвчо да се преборим с тебе но я ме виж Аз дойдох тук с дърварски дрехи та ти ще трябва да ме почакаш малко докато ида в село и облека дрехите си за борба Добре ще чакам рекъл лъвът и седнал до едно голямо дърво Сега човекът добил по голяма смелост и рекъл Аз се боя че ти няма да ме чакаш За да не ида до селото напразно и се обличам в дрехите за борба ще те вържа за дървото да не избягаш Лъвът склонил на това Човекът го вързал добре па отсякъл един хубав прът и рекъл Ха сега да ти кажа как се боря Па захванал да го повива с пръта по гърба докато лъвът скъсал въжето и хукнал да бяга та потрошил младата гора Бягало подир лъва и котето и се спрели чак накрай гората Лъвът едва дишал и изръмжал на котето Наистина че били много лоши твоите господари Ако бях аз на твое място то нямаше да мога да живея и да порасна колкото тебе А сега да бягаме побратиме в друга и далечна гора защото не се живее близо до тия лоши човеци Така лъвът се преселил да живее в далечни гори където трудно го намират хората А котенцето привикнало да живее на топло около огнището да си хапва от господарската гозба изоставило лъва и се върнало при хората Подобни

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=485 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Котката и глупавите селяни | Приказки и Притчи
    не са попитали търговеца с какво да я хранят Спуснали се да го гонят а той като ги видял помислил че го гонят за парите че ги излъгал и бутнал коня да бяга Той бягал селяните след него той бяга селяните след него хем тичали хем викали Бре стой човек Кажи ни с какво да храним котката С мас и масло извикал търговецът А селяните разбрали с нас и с вас Изплашили се Щом с нас ще се храни няма да я бъде рекли си те Ще я тепаме Върнали се в кръчмата Насядали настрани и никой не смеел да доближи котката По едно време един се престрашил дигнал един стол и го стоварил върху нея Тя избягала в плевника Бре какво ще правиме сега запитали се селяните Нощес ще слезе да ни издави до един Какво да правим за да я убием Скочили всички Грабнали тояги брадви взели да удрят по вратата на плевника по керемидите а котката никаква я няма Що се чудиме бре братя рекъл попът Хайде да запалиме плевнята Една плевня не струва колкото нас Речено сторено Запалили плевнята Вдигнал се пушек до небето На котката й станало топло пламъците почнали да я обгръщат и тя видяла невидяла хвърлила се към вратата А тия дето стояли пред вратата изплашили се изпуснали тоягите и избягали кой накъде види Котката скочила на един на рамото той паднал в несвяст и другите помислили че е залегнал като войник та и те залегнали на земята А котката избягала и отишла в черквата та се качила на гредите отгоре Пратили един от най безстрашните селяни да погледне отдалеч какво прави това страшно животно Той отишъл и надникнал през прозорчето Котката била клекнала на една греда близала си краката и си бърсала очите Безстрашният селянин помислил че тя му се заканва та

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=105 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Крали Марко | Приказки и Притчи
    невести с бели забрадки и червени гердани Невестите вървяха покрусени и ронеха сълзи за невръстните си дечица останали без майки в люлките С втория синджир бяха навързани румени девойки измъкнати от становете си тъкмо когато тъчели сватбените си дарове Техните очи бяха зачервени от плач С третия синджир бяха навързани най личните момци на твоя роден край Те пристъпваха мълчаливи със стиснати юмруци и сподавена мъка Всичките се влачеха боси по прашния друм и тяхната мъка попари шумата на моите дървета Затуй съм юнако без време посърнала и повехнала Бутна Крали Марко коня си и викна Бързай Шарколия да ги настигнем Ако настигнем робите краката ти ще подкова със сребърни подкови и със златни клинци Втурна се бързоногият кон между дърветата като птица леко крила прегази буйните води на Вардара прехвърли дълбоките долища стъпка зелената трева на ливадите Накрай полето при високите стени на Солунската крепост Крали Марко настигна трите синджира роби Те крачеха отмалели от жега и умора обръщаха очи нагоре към небето и поръчваха на птиците Мили птички когато стигнете нашия роден край отнесете много здраве от поробените на нашите скъпи майки бащи и невръстни дечица Кажете им че ние никога няма да ги забравим Горещи сълзи капеха върху прашния път а поробителите шибаха навързаните хора с камшиците си Нажали се Крали Марко като видя навалицата и се провикна Черни арапи народни изедници Развържете робите и ги пуснете на свобода Ако ги освободите ще ви даря голям дар всекиму жълтица а на командира ви десет Обърнаха се арапите погледнаха под вежди юнака и отвърнаха Карай си по пътя невернико защото и за тебе имаме един синджир Кипна юнашката Маркова кръв Наведе се от коня грабна един камък цяла канара и го захвърли към поробителите с такава сила че камъкът прехвърли трите робски вериги прехвърли Солунската крепост и падна отвъд в Бялото море Попипа Марко кръста си за да изкара сабята дипленица но не я намери Потърси боздугана си но и него нямаше Горчиво въздъхна Ах майко защо ме накара да си оставя оръжието в къщи Сега какво да правя с голи ръце Как ще помогна на своите клети братя Като чу тия думи Шарколията изцвили Не тъгувай Марко добър юнак Бръкни в дисагите и повдигни седлото ми да видиш какво е скрила там твоята досетлива невеста Повдигна Крали Марко коженото седло и измъкна сабята дипленица Бръкна в дисагите и намери тежкия си боздуган Очите му светнаха от радост Надигна се и замахна Най напред хвърли боздугана към черните арапи но конете на арапите бяха хитри Щом видяха че тежкият боздуган полетя към тях мигом коленичиха и боздуганът профуча над арапските глави Тогава Крали Марко стисна дръжката на сабята дипленица Острото оръжие изпищя като люта змия Провикна се Марко добър юнак Пазете се черни души арапски Арапите мигом измъкнаха кривите си ятагани обърнаха конете си към Марка и белите им зъби блеснаха Крали Марко препусна върху им и замаха надясно Доде се обърне наляво нито един арапин не остана жив Повали ги както косата поваля натежала трева Помете ги

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=277 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Кума Лиса и Ежко Бежко | Приказки и Притчи
    Всяка година ми береш гроздето но сега баба попадия ще има да носи кожух през зимата Отворил капан извадил лисицата ударил я няколко пъти с една дебела тояга и я захвърлил накрай лозето та да я вземе вечерта Лисицата това и чакала Щом попът я захвърлил и тръгнал из лозето тя скочила и взела да му се подсмива Ех дядо попе ще има да носи баба попадия лисичи кожух Ах ти пущино Ще ми паднеш още веднъж на ръцете заканил се дядо поп Не минало много време и лисицата пак рекла на таралежа Хайде Ежко да отидем на гроздобер в поповото лозе Кума Лисо мила моя посестримо ти забрави ли каква беда те сполетя Не ти ли стига че едвам се спаси тогава ами пак искаш да крадем Хайде хайде Ежко забрави миналото Да отидем да си хапнем грозденце Отишли Тъкмо се промъкнали в лозето и лисицата щрак право в капана попаднала Ох кумче ежче бързо ми кажи една лъжа че ще загина Е Кума Лисо една ти казах и ако сега ти кажа още една какво ще остане за мен Нали знаеш че само три лъжи зная а ти ги имаш с товари Какво ще стане с мен кога изпадна в неволя Моля ти се Еженце братченце помогни ми Само ти можеш да ме спасиш от тоя железен капан Не изтърпял таралежът и рекъл на лисицата Е кумице като дойде попът ти пак се престори на умряла Попът сега ще те върже хубаво ще те натовари на колата и вечерта ще те отнесе в къщи Ще те развърже ще те остави навън на стълбището или пред вратата и ще влезе в къщи да вземе нож да те дере Ти тогава бягай из стълбите надолу и се оправяй Лисицата направила както я научил таралежът Дошъл попът и като видял умрялата лисица рекъл Сега вече няма да ми избягаш Отворил капана стоварил няколко тояги по гърба на лисицата вързал я здраво с едно въже и я хвърлили в колата Вечерта отишъл в къщи занесъл лисицата пред вратата развързал я и влязъл в къщи да вземе нож А дотогава лисицата не трепнала преструвала се на умряла Но щом усетила че въжетата не й стягат краката скочила и беж да я няма Излязъл дядо поп и що да види от лисицата нямало ни следа Пак ме надхитри пущината простенал попът Ама тя ще ми падне и друг път Ще има да си плаща за тия лъжи След няколко дни лисицата пак поканила таралежа да ходят за грозде Таралежът сиромах никак не искал да отиде ама що да прави Може ли да откаже на добрата си приятелка нещо Съгласил се със страх и тръгнали А този път попът обградил лозето с дълбок ров Лисицата се поизсилила малко и прескочила рова А какво да прави таралежът И той си напънал силите и скокнал ама право в дълбокия ров Хайде сега мила Кумичке Лисичке кажи ми една лъжа че загинах Ех Ежко много знаех ама ги забравих рекла лисицата Е щом е така рекъл Ежко Бежко

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=114 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Кума Лиса и кучето | Приказки и Притчи
    дупката си скрила се вътре а кучето клекнало пред дупката и там притихнало Ще почакам си рекло може да излезе Като си поела дъх Кума Лиса попитала крачката си Крачка мои краченца вие що думахте когато ни гонеше кучето Ние отвърнали в един глас четирите лисини лапички думахме Беж Лиске да бягаме Беж Лиске да бягаме Мили какини крачета Кака ще ви изплете чорапки обещала им Кума Лиса и продължила Ами вие какини очички що думахте Право Лиске в дупката Право Лиске в дупката Тъй думахме отвърнали очичките Мили какини очички кака ще ви купи очила врекла им се лисицата и се обърнала към ушите си Ами вие какини ушенца що думахте Още малко Кума Лиске Още малко Кума Лиске отвърнали те Мили какини ушенца кака ще ви купи обички обещала лисицата и извила глава към опашката си А ти опашке що думаше Дръж куче опашката дръж куче опашката Тъй думах отговорила опашката Че като кипнала оная ми ти лисица Какво изврещяла Гръм да те удари Тъй ли се дума Чакай да те дам на кучето за наказание И без да мисли много Кума Лиса си подала опашката навън Кучето тъкмо туй чакало Хвърлило се захапало опашката й започнало да я тегли навън Лиса теглила навътре кучето навън Тя навътре то навън додето най сетне я измъкнало и я сдавичкало Подобни теми Кума Лиса и Ежко Бежко От небето падат камъчета Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=438 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Къщовник | Приказки и Притчи
    Спал що спал заварила го месечината Станал потъркал очи прозял се и тръгнал към къщи Жена му го посрещнала с кобилицата Къде са дрехите Откраднал ги е някой Къде са пилците с квачката Аз навързах пилетата с връв за крака на квачката но соколът ги вдигна всичките Ами крушата Отсякох я Ах проклетнико що си направил Да се махаш от къщата подгонила го жената с кобилицата и да не се мяркаш хич пред очите ми хич хич хич Изгонила го навън и заключила вратата Цяла нощ вървял умникът по пътя блъскал се в тъмнината и все си приказвал Хич хич хич На разсъмване стигнал един мост Тъкмо в туй време под моста имало двама рибари Те ловели риба с мрежи Когато нашият пътник се навел над реката те вдигнали мрежите си и видели че няма нито една рибка Наведеният над реката мъж продължавал да си говори Хич хич хич Рибарите кипнали изскочили на моста и почнали да го бият Защо ме биете попитал той Защото викаш хич Дуг път когато срещнеш хора като нас няма да викаш хич а викай По пет шест наведнъж По пет шест наведнъж И го пуснали да си върви Тръгнал по нататък къщовникът и си приказвал По пет шест наведнъж По пет шест наведнъж Не щеш ли откъм близкото село се задали двайсетина души облечени в черно Те вървели мълчаливо подир една кола в която имало ковчег Карали мъртвец към гробището Умникът се спрял настрана и почнал да вика По пет шест наведнъж По пет шест наведнъж Като чули опечалените хора избухнали дръпнали му един бой и му поръчали Друг път тъй да не правиш Когато видиш хора като нас снеми си калпака и почни да викаш Вечна му памет Заминали опечалените към гробището а нашият пътник слязъл още по долу и стигнал второ село Щом влязъл в селото чул че свирят гайди и бият тъпани Задали се сватбари Най напред вървели гайдарите подире им невестата и младоженецът Пътникът отдалеч почнал да вика Вечна му памет Вечна му памет На кого викаш вечна памет хей глупако ядосал се младоженецът и почнал да го бие На мене ли или на невестата Друг път като срещнеш хора като нас хвани калпака си удари го о земята почни да играеш ръченица и викай колкото ти глас държи Уха ха Иха ха Измъкнал се пътникът от селото и поел по нататък Навлязъл в една долчина и видял че насреща му иде кола с чергило Пред колата вървели две неуки буйни волчета а под чергилото имало стотина паници гърнета и стомни Щом видял колата нашият пътник се затекъл срещу волчетата ударил калпака си о земята почнал да играе ръченица и се развикал Уха ха Иха ха Младите добичета се подплашили кривнали от пътя обърнали колата и тя се прекатурила в един дол Всичките грънци се потрошили Грънчарите пипнали виновника за злополуката цял час го налагали и му поръчали Слушай друг път когато срещнеш хора като нас не играй ръченица ами отскуби малко тревица иди към добичетата и думай Биче биче

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=317 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Леля Зъбоболя | Приказки и Притчи
    така и в описанието на живота на леля ми Аз се преместих в нова квартира живеех вече около месец в нея и ето как описах жилището си в разговора ми с моята леля Живея в тихо семейство хазяйката не ми обръща никакво внимание дори когато й звъня по три пъти наред В нашата къща има вечно шум викове и глъчка Стаята ми се намира точно над пътната врата и щом долу мине някоя кола всички картини по стените почват да играят Когато пък някой хлопне вратата цялата къща се раздрусва като от земетръс Ако в това време лежа в леглото трусовете минават през цялото ми тяло но разправят че туй укрепвало нервите Когато има силен вятър а в нашата къща има винаги силен вятър железните куки по капаците на прозорците се удрят о стените а звънчето от съседния двор звъни непрекъснато Моите съседи се връщат в къщи не в един и същ час а в различно време някои късно вечер други дори нощем Горният квартирант който свири на тромбон и ходи цял ден по уроци се връща най късно от всички и за нищо на света не ляга в леглото си преди да направи малка нощна разходка от единия до другия край на стаята Неговите тежки стъпки отекват тъй силно в ушите ми сякаш обущата му са подковани с желязо В нашата къща няма двойни рамки на прозорците и единият прозорец на стаята ми е със счупено стъкло Хазайката го е залепила с хартия но въпреки туй вятърът минава през дупката и свири като пчела Това е моята приспивна песен Най сетне аз едва успявам да заспя под нейните звуци и в същия миг се събуждам от кукуригане на петли Това са петлите и кокошките на бакалина които възвестяват близкото настъпване на утрото Малките кончета които се намират в килера под стълбата защото отделен яхър за тях няма започват да се упражняват в ритане и да удрят вратата с копитата си Настъпва утрото Вратарят който нощува с цялото си семейство на тавана слиза тежко по стълбата Дървените му обуща тропат вратите скърцат и хлопат цялата къща се дига на крак Когато и това се свърши над главата ми започват гимнастичните упражнения на горния квартирант Той взема в ръцете си две тежки гири и понеже няма сила да ги удържи те се изхлузват всяка минута на пода В същото време стават и всички деца в къщата и тръгват с шум и викове на училище Аз отивам до прозореца за да подишам малко чист въздух чистият въздух е тъй полезен Но това щастие мога да имам само ако госпожицата която живее в другото крило на къщата не чисти ръкавици с бензин а тя само от туй се прехранва И все пак нашата къща е твърде хубава и аз живея в едно твърде тихо семейство Ето как описах на леля ми моето житие битие Това описание излезе още по живо от самите ми уста устното слово е винаги по свежо и по пълно с живот отколкото написаното Няма никакво съмнение че ти си поет извика леля Напиши всичко на хартия и тогава ти ще бъдеш също като Дикенс Дори и по интересен от него Ти просто рисуваш с думи Като те слушам ето виждам всичко пред себе си сама преживявам всичко Бррр Дори тръпки ме побиват Продължавай да твориш Но вмъквай в описанията си живи лица хора добри и мили хора а най много нещастни Ето аз описах цялата наша къща с всичките й хубости но в това описание не вмъкнах никакви други лица освен себе си Те ще дойдат по късно Беше късна вечер през зимата след свършване на представлението в театъра Времето беше ужасно такава снежна виелица че човек вървеше с мъка из улиците Бяхме заедно с леля ми на театър и след това аз трябваше да я изпратя до в къщи Но в тая буря аз едва можех сам да се държа на краката си а още по малко да се грижа и за дама Всички файтони бяха заети леля ми живееше далеч от театъра а аз много близо Ние вървяхме из снежните преспи през вихрушка от сняг Аз придържах подигах тласках леля ми напред и ние паднахме всичко на всичко два пъти и то върху мека постелка Най сетне стигнахме до вратата на моята квартира и се изтърсихме от снега на стълбата се изтърсихме отново и все пак когато влязохме вътре засипахме целия коридор със сняг После снехме и горните и долните си дрехи с една дума всичко което можеше да се снеме Моята хазайка даде на леля ми сухи чорапи и една нощна шапчица най необходимото според думите на добрата жена а след това добави че в такова време леля ми не трябва и да мисли да си ходи в къщи Тя можела да нощува в гостната стая където щяла да спи удобно на дивана до заключената врата която води в моята спалня Леля ми прие поканата и остана да нощува у нас Запалихме печката в моята стая на масата донесоха чайник в стаята стана топло приятно макар и не така както у леля ми Зиме у нея вратите и прозорците бяха плътно покрити с дебели завеси дъските бяха постлани с двойни килими под които пък имаше три пласта дебела хартия с една дума човек седеше там също като затворено шише пълно с топъл въздух Но и у мен както казах стана много приятно Зад прозореца свиреше вятърът Леля ми бъбреше без да спира Събудиха се старите спомени младините пивоварят Расмусен и тъй нататък Леля ми дори си припомни как ми поникнало първото зъбче и каква била радостта в семейството по тоя случай Да първото зъбче Зъбът на невинността блестящ като млечна капка млечният зъб Изниква един след него втори трети и ето стават цели два реда чудесни детски зъбчета Но това са само предвестници а не истинската войска която трябва да ни служи цял живот Най сетне се явява и тя а след нея и зъбите на мъдростта които никнат с такава болка и труд После те започват да излизат един по един от строя падат всички

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1020 (2016-05-02)
    Open archived version from archive