archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • мъдрост | Приказки и Притчи
    ли ми показал пътя към Рая Учителят го погледнал в очите и му казал Защо трябва да показвам на такъв мърляв отвратителен и нещастен простак като теб Ти за мен си просто един червей защо си мислиш че ще Category Притчи No Comments Етикети мъдрост Подарък за теб sheherezada 12 12 2010 Децата порастват с вяра в белобрадия старец който раздава подаръци Когато пораснат откриват че подаръците ги купува мама а добрия дядо с червен костюм е само актьор Но все пак той съществува и носи подаръци на тези които продължават да вярват в него И тези подаръци са най хубавите защото не могат да се купят с Category Авторски Вълшебни Приказки 1 Comment Етикети коледна мъдрост подарък Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона Легенда за брезата Проглеждане Тайната на успеха Поглед през прозореца Момче за всичко Индианска притча за вечната любов Знанието няма цена Колко струва един твой час време Архиви август 2015 октомври 2014 март 2014 януари 2014 април 2013 март 2013 февруари 2013 януари 2013 декември 2012 ноември 2012 септември 2012 август 2012 юли 2012 юни 2012 май 2012 януари 2012 декември 2011 ноември 2011 октомври 2011 септември 2011 август 2011 юли 2011 юни

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?tag=%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82 (2016-05-02)
    Open archived version from archive


  • подарък | Приказки и Притчи
    и лед Клауд найн Подарък за теб sheherezada 12 12 2010 Децата порастват с вяра в белобрадия старец който раздава подаръци Когато пораснат откриват че подаръците ги купува мама а добрия дядо с червен костюм е само актьор Но все пак той съществува и носи подаръци на тези които продължават да вярват в него И тези подаръци са най хубавите защото не могат да се купят с Category Авторски Вълшебни Приказки 1 Comment Етикети коледна мъдрост подарък Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона Легенда за брезата Проглеждане Тайната на успеха Поглед през прозореца Момче за всичко Индианска притча за вечната любов Знанието няма цена Колко струва един твой час време Архиви август 2015 октомври 2014 март 2014 януари 2014 април 2013 март 2013 февруари 2013 януари 2013 декември 2012 ноември 2012 септември 2012 август 2012 юли 2012 юни 2012 май 2012 януари 2012 декември 2011 ноември 2011 октомври 2011 септември 2011 август 2011 юли 2011 юни 2011 май 2011 април 2011 март 2011 февруари 2011 януари 2011 декември 2010 ноември 2010 септември 2010 юни 2010 май 2010 Утро Портал за позитивен старт на деня Светът на розите Любовни тайни Морски новини Случайна приказка Сметка Един шоп с

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?tag=%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%80%d1%8a%d0%ba (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • За нищо я не биваше | Приказки и Притчи
    й се подкосиха и тя падна върху плочника Насъбраха се хора Куцата Марен изтича в къщата за помощ а кметът и гостите му се показаха на прозореца Ах това е перачката каза кметът Пийнала си е навярно повечко За нищо я не бива Жалко само за момчето й то е много добро Него аз много обичам но майката е пропаднала жена Перачката се съвзе Отведоха я в къщи в нейната сиромашка стаичка и я сложиха в постелята Добрата Марен й приготви топло пиво с масло и захар най доброто лекарство което тя знаеше Сетне Марен отиде на реката и доизпра останалото пране наистина тя го изпра много лошо но затова пък от сърце В същност тя само извади прането от реката и го сложи в един панер Вечерта Марен пак седеше в бедната стаичка на перачката Готвачката на кмета й даде за болната малко печени картофи и голямо парче тлъсто пушено месо Всичко туй изядоха Марен и момчето а болната се наслаждаваше само на миризмата му Миризмата е тъй хранителна казваше тя След вечерята момчето легна да спи на същото легло на което лежеше и майка му То се сви в нозете й напряко на леглото и се покри с едно старо одеяло съшито от червени и сини парцали Перачката се чувствуваше малко по добре Топлото пиво я подкрепи а миризмата на хубавото ястие й подействува освежително Благодаря ти каза тя на Марен Когато детето заспи аз ще ти разправя всичко Но то струва ми се вече спи Виж какво прекрасно мило личице има когато лежи ей така със затворени очички То не знае колко тежко живее майка му и дано никога не узнае Да аз слугувах у родителите на кмета и ето дойде си веднъж във ваканция най младият от синовете който беше студент По онова време аз бях млада палава но честна девойка Студентът беше също мил и весел юноша Той беше господарски син а аз проста слугиня И все пак ние се обичахме един друг И той каза това на майка си която почиташе и уважаваше Сетне синът замина но на прощаване сложи на пръста ми златен пръстен Ала щом напусна къщата господарката ме извика при себе си и започна да ми говори сериозно и кротко като светица Тя ми показа като на длан колко голяма е разликата между мен и нейния син колко далеч съм аз от него не само по положение но и по ум Сега той гледа само твоето хубаво личице казваше тя но хубостта минава скоро Ти не си тъй възпитана тъй образована като него Не можете да се разбирате ето де е цялото зло Аз уважавам бедните хора и в царството небесно те може би ще заемат първите места но тук на земята човек не трябва да излиза из пътя Колата ще се прекатури и ще загинете и двамата Напразно само ще погубиш и себе си и него Аз слушах че те искал един добър човек ръкавичарят Ерих Ват Виж той е тъкмо мъж за тебе вдовец бездетен има и богатство Помисли

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1322 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • В задния двор | Приказки и Притчи
    правите с вашето мъничко гласче всичко каквото може да се направи с него Трябва само да пеете по силно та всеки да разбере че пее мъж При вида на птичката двете китайки изпитаха голяма радост След банята малката птичка беше тъй разрошена че те я помислиха за китайско пиле Колко е мила казаха те и започнаха да говорят с нея Те говореха съвсем тихо и прибавяха към всяка сричка частицата па както подобаваше на истински породисти китайки И ние сме от вашата порода продължаваха те Патиците дори самата португалка принадлежат към водните птици нещо което и вие сигурно сте забелязали Вие още не ни познавате пък и за нас изобщо малцина искат да знаят дори и кокошките които така да се каже ни свързват роднински връзки Но както и да е Ние си вървим спокойно из пътя между другите и си имаме свои разбирания гледаме само доброто говорим само за доброто макар че е много трудно да го намерим там дето го няма Освен нас двете и петела сред кокошките няма нито една честна и даровита личност А за патиците и да не говорим Позволете ни да ви предупредим мъничка пойна птичко не се доверявайте много на тая патица с късата опашка тя е хитра А пък оная пъстрата кривата шарка на перата обича страшно много да спори и взема винаги последната дума макар че никога не излиза права А оная дебелата патица говори за всички лошо и туй е съвсем противно на нашата природа ако не можеш да кажеш за някого нещо хубаво по добре е да си мълчиш Само португалката е малко по образована и с нея можеш да се ра береш Какво ли си шепнат вечно тия китайки чудеха се две прости патици Те просто ни досаждат Досега не сме разменили нито дума с тях В тоя миг дойде патокът Той помисли пойната птичка за врабче Наистина аз не виждам никаква разлика между тях каза той Всички тия птички си приличат една на друга Те са просто играчки а играчката си остава винаги играчка Не обръщайте внимание на думите му прошепна португалката Той е улисан в работа и освен работата нищо друго не признава Да а сега аз ще легна да си почина малко Наш дълг е да се грижим сами за себе си за да бъдем достатъчно тлъсти когато дойде денят да ни напълнят с ябълки и сливи И тя се излегна на слънце и замига с едно око Мястото й беше хубаво самата тя беше хубава и заспа хубаво Пойната птичка почеса счупеното си крилце и се притисна до свояг покровителка Слънцето грееше чудесно мястото беше прекрасно Съседските кокошки започнаха да ровят в земята Всъщност те бяха дошли тук само за да си търсят храна Първи си отидоха китайките след тях и останалите Остроумното патенце каза че португалката ще изпадне скоро в патешко слабоумие Другите патици закрякаха от смях Патешко слабоумие говореха те Великолепно Гледай ти какъв шегобиец Патиците си спомниха и първата негова шега за портулакия и започнаха да я повтарят Туй беше ужасно

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1311 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Царкинята върху граховото зърно | Приказки и Притчи
    вратите стоеше една царкиня Боже мой на какво приличаше тя От косите и дрехите й течеше вода обувките й бяха прогизнали но тя уверяваше че била истинска царкиня Добре ние скоро ще узнаем това помисли си старата царица И без да каже нещо тя отиде в спалнята сне от леглото всички дюшеци и възглавници и сложи на дъските едно грахово зърно Върху граховото зърно тя нареди двайсет дюшека и върху тях още двайсет пухени завивки И така върху тая постеля сложиха царкинята да спи На сутринта я попитаха как е прекарала нощта Ах много лошо рече царкинята Цяла нощ почти не можах да затворя очи Кой знае какво имаше в леглото Аз лежах върху нещо тъй твърдо че цялото ми тяло сега е в синини Ужасна нощ Веднага на всички стана ясно че тя е истинска царкиня Тя беше усетила граховото зърно през двайсет дюшека и през двайсет пухени завивки Тъй нежна можеше да бъде само една истинска царкиня И царският син се ожени за нея Сега той знаеше че взема истинска царкиня А граховото зърно изпратиха в музея където то може да се види и днес ако само някой не го е взел Да това не е приказка а истинска история Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Приказки Х Кр Андерсен Андерсенови приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Братя Грим В задния двор Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона Легенда за брезата

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1304 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Трънливият път на славата | Приказки и Притчи
    би умрял от глад Сега върху гроба на Камоенш се издига скъп паметник Нова картина Зад една желязна решетка се вижда човек бледен като смъртник с дълга разчорлена брада Аз направих откритие по велико от което не ще има в продължение на много векове вика той и заради това ме държат затворен вече двадесет години Кой е тоя човек питате вие Той е луд отвръща пазачът От какви не работи полудяват хората Представете си хрумнало му че човек може да се вози с помощта на парата Пред нас е Саломон де Ко който откри силата на парата ала не изказа мисълта си тъй ясно че да бъде разбран от Ришельо Той умря в лудницата Ето Колумб когото някога преследваха и навикваха уличните хлапета защото искаше да открие нова земя И той я откри Радостните викове на народа и тържественият звън на камбаните го поздравяват от победоносното му завръщане Но гласовете на неговите завистници скоро заглушават ликуващите викове Тоя който откри нов свят който улови сред океана златоносната американска земя и я подари на своя крал получава за награда окови Неговото последно желание е да сложат в гроба му тия окови Те показват какъв е светът и как съвременниците ценят и награждават заслугите Картина след картина се нижат пред нас По трънливия път на славата минават много незабравими образи Ето в дълбока тъмнина стои тоя който измери планините на луната който през безкрайните пространства проникна до звездите и планетите тоя който улови душата на природата и почувствува че земята се върти под нозете му Да тоя сляп и глух старец съсипан от страдания е Галилей Вижте той стои безсилен в тъмнината и едва може да повдигне крака си същия крак с който някога в изблик на безмерно отчаяние когато искаха да потулят откритата от него истина той тропна по земята като извика И все пак тя се върти Ето вижте оная жена простодушна като дете в своя възторг и вяра Тя носи знаме пред бойците и дарява на отечеството си победа и спасение Чуват се радостните викове на народа Ала ето буйните пламъци на голяма клада там изгарят магьосницата Жана д Арк И дори няколко века по късно благородните съотечественици хвърлят кал върху бялата лилия Присмехулникът Волтер възпява Орлеанската дева В Народното събрание във Виборг датските боляри изгарят законите на краля Високо високо се издига пламъкът който осветява епохата и законодателя и озарява с блясъка на славата мрачната кула където побелял и прегърбен стои предишният владетел на три царства кралят народолюбец другарят на гражданите и селяните Кристиан Втори Неговата история е написана от враговете му Нека си спомним двадесет и седем годишното му затворничество ако не можем да забравим неговите грешки От датските брегове тръгва кораб До мачтата стои облегнат човек и за последен път гледа към остров Хвен Тоя човек е Тихо Брахе Той издигна знамето на Дания до самите звезди и като награда за това получи оскърбления мъки и злини Сега той отива в чужда страна Небесният покрив ще бъде навсякъде над главата ми какво ми трябва повече казва

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1284 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Торният бръмбар | Приказки и Притчи
    благородство В рова той срещна много свои братя все торни бръмбари Ние живеем тук казаха те При нас е много приятно Моля заповядайте долу в мазната тиня Вие навярно сте изморен от дългия път Да изморен съм отвърна торният бръмбар Аз трябваше да лежа под дъжда върху чисто платно а чистотата както знаете винаги ме изморява Пък освен туй си простудих едното крило защото трябваше да стоя на течение под едно парче саксия Как се радвам че попаднах най после сред близки туй е истинска наслада Вие навярно идете от парника попита най старият Не от много по важно място извика торният бръмбар Аз ида от конюшнята дето се родих със златни подкови Сега пътувам с тайна поръка и затова по добре ще бъде да не ме разпитвате защото нищо повече не ще ви кажа След туй торният бръмбар слезе долу в мазната тиня Там седяха три млади госпожици бръмбарки Те се кискаха защото не знаеха какво да приказват И трите още не са сгодени рече майката а бръмбарките се разкискаха отново тоя път разбира се от смущение Дори в конюшнята не съм виждал такива хубавици каза любезно торният бръмбар Ах моля ви се не смущавайте дъщерите ми и не разговаряйте с тях ако нямате сериозни намерения Но вие разбира се имате такива намерения и аз ще ви дам благословията си Ура закрещяха всички торни бръмбари и нашият бръмбар бе сгоден Веднага след годежа отпразнуваха и сватбата защото нямаше причина да я отлагат Следният ден мина твърде приятно вторият задоволително но на третия ден бръмбарът трябваше да се замисли вече за прехраната на жена си и дори на децата си Няма що добре ме изиграха каза торният бръмбар Сега ми остава само едно да ги измамя и аз на свой ред Речено сторено Той излезе и не се върна цял ден През нощта също не се яви Жена му остана вдовица О казаха другите торни бръмбари Ние взехме в семейството си прост скитник Той си отиде а жена си окачи на шията ни Нищо тя може да бъде пак мома и да остане да живее при мен рече майката Струва ли си да се скърби за такъв негодник А в това време торният бръмбар продължаваше пътуването си и преплува рова върху един лист от зелка Сутринта при рова дойдоха двама човеци Като видяха бръмбара те го дигнаха започнаха да го обръщат на всички страни и да говорят учено особено единият от тях който беше малко момче Аллах вижда черен бръмбар на черен камък върху черна скала Тъй е писано в корана нали попита момчето След това то преведе името на бръмбара на латински език и започна да говори за неговия род и навиците му Другият човек който беше стар учен предложи да пренесат бръмбара в къщи дето имаше вече няколко също такива хубави същества Ала това предложение се стори на бръмбара много нелюбезно и той изхвръкна из ръцете на учения мъж Крилете му бяха вече съвсем сухи затова той измина твърде голямо разстояние и стигна до парника За щастие рамката

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1280 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Старият уличен фенер | Приказки и Притчи
    Ах дано само не ме претопят извика фенерът Или и в такъв случай аз ще запазя паметта си Бъди благоразумен стари фенерко каза вятърът и духна отново В тая минута зад облаците се показа месецът Ти какво ще подариш на фенера попита вятърът Нищо отвърна месецът На мен фенерите никога не са светили а аз съм им светил неведнъж И с тия думи месецът се скри отново зад облаците за да не го безпокоят повече В тоя миг върху фенера падна капка сякаш от някакъв покрив Но капката обясни че е паднала право от сивите облаци и че е може би най хубавият подарък Аз ще те измокря тъй че ти ще получиш способността ако пожелаеш за една нощ да се покриеш с ръжда и да се разпаднеш на прах Но туй се стори на фенера лош подарък на същото мнение беше и вятърът Кой друг ще подарява Кой друг ще подарява засвири вятърът с всичка сила Тогава по небето се плъзна една падаща звезда като остави зад себе си дълга светла черта Какво е това извика рибята глава Не падна ли сега звезда Дори ми се струва че тя падна право във фенера Разбира се щом такива високопоставени личности се опитват да достигнат тая длъжност нам не остава нищо друго освен да си пожелаем лека нощ и да си отидем в къщи Тъй и направиха тримата Старият фенер пък засия изведнъж с ослепителна светлина Ето ти един великолепен подарък каза той Ясните звезди на които винаги съм се радвал все пак забелязаха мене бедния старец и ми изпратиха дар да помня и да виждам всичко така ясно както могат да виждат ония които обичам В туй именно се крие истинската наслада защото радостта която не можеш да разделиш с другите е само половин радост Прави ти чест да мислиш така рече вятърът Но ти изглежда не знаеш че за това са потребни восъчни свещи Ако някоя свещ не запали в теб всичките ти способности те ще бъдат безполезни за другите Така е За това звездите никога не са и мислили Те смятат че всичко което служи за осветяване притежава непременно восъчни свещи Но аз се уморих пък и време е вече да си лягам И вятърът легна да спи Ах боже мой Восъчни свещи каза фенерът Аз никога не съм ги имал и никога не ще ги имам Дано само не ме претопят На следния ден Но по добре да не говорим за следния ден На следната вечер фенерът лежеше в едно голямо старо кресло Познайте у кого У стария нощен пазач Пазачът бе помолил кмета и общинските съветници да му дадат като награда за дългогодишната и усърдна служба стария фенер който той сам бе окачил и запалил в първия ден на службата си преди двайсет и четири години Той го обичаше като свое дете защото нямаше деца И фенерът му беше даден Сега той лежеше в креслото до топлата печка Изглеждаше дори че бе порасъл защото заемаше самичък цяло кресло Старците вечеряха и поглеждаха ласкаво фенера комуто биха

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=1274 (2016-05-02)
    Open archived version from archive