archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Човекът най-силен | Приказки и Притчи
    Кои сте вие Биволи отговорили те Ами защо стоите тука Човека чакаме да дойде Той отиде в гората да сече дърва па после ще дойде ще натовари колата ще ни впрегне па той ще се качи да седне върху дървата ще си вземе свирката и ще засвири а ние ще теглим колата Лъвът много се уплашил и тръгнал към гората но погледнал на едно дърво и видял човек който сечал клони Ти кой си попитал го лъвът Аз съм човек Е аз съм лъвът и съм дошъл да се преборя с тебе защото една мечка ми каза че ти си бил по юнак от мене Човекът се уплашил ама рекъл Ще слезна да се преборя с тебе ама искам да те видя по напред дали си юнак Вземи най напред да счупиш едно дърво както аз го чупя па тогава ще се борим Човекът искал да излъже лъва да си счупи ноктите или да си изкърти зъбите че тогава да се борят защото иначе лоша работа Лъвът хванал дървото и започнал да дере с ноктите Копал с ноктите гризал със зъбите докато най после преял дървото и то паднало Но при падането затиснало задните нозе на лъва Тогава човекът слязъл от дървото взел брадвата и тупа лупа тупа лупа пребил лъва После като видял че лъвът няма вече душа натоварил дървата на колата натоварил най отгоре и лъва качил се и той седнал засвирил с кавала и подкарал биволите По пътя някъде лъвът се свестил ама не смеел да мръдне да не го набият пак Човекът стигнал в селото отишъл си в къщи и още отдалече извикал Жено жено Я излез да ме посрещнеш Докарах пълна кола с дърва и кожух ти донесох да се топлиш през зимата Излязла жената излезли и децата да видят какъв кожух е донесъл баща им из гората А той хванал лъва хвърлил го от колата и започнал да разтоваря дървата А лъвът не посмял да мръдне толкова бил уплашен Децата се трупали около него и думали на баща си Тате много голяма мечка си утепал Как можа да я убиеш Като разтоварил човекът дървата всички влезли в къщата да вечерят а лъвът останал да лежи на двора По едно време в къщата се вдигнало голяма врява Котката изяла изпържената за вечеря риба а мъжът като се ядосал грабнал машата и набил котката Тя с мяукане се измъкнала едвам и избягала на двора А лъвът се уплашил още повече Той като чул че в къщата бият някого че има мяукане и писъци не посмял да диша дори А котката като го видяла че лежи на двора отишла при него и взела да го души и да го дърпа за ухото Лъвът полекичка отворил едното око и като видял котката попитал тихо Кого биха сега в къщи Какво се беше случило та толкова шум и врява се вдигна А мене ме натупа господарят че бях изяла рибата която стопанката изпържи за вечеря Ами не те ли боли попитал лъвът Котката рекла Не виждаш ли Мене по

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=469 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Щастливо семейство | Приказки и Притчи
    и затова тя постоянно молеше бащата да попипне черупката на малкото ако очите му не виждат добре И бащата пипаше и се съгласяваше с майката Веднъж валеше силен дъжд Чуваш ли го как плющи по листата на репея каза старият охлюв Бум бум бум Тра та та Ето започна и да капе рече охлювицата Ето и по стълбата потече Ще видиш колко влажно ще стане тук Как се радвам че ние и синчето ни си имаме такива хубави къщички Трябва да си признаем че за нас са се погрижили повече отколкото за другите същества сега се вижда че ние сме първи в света Още от самото си раждане ние живеем в собствени къщи релейната гора е посадена само за нас Ах как ми се иска да зная колко далеч се простира тя и какво има зад нея Нищо каза старият охлюв По добре оттук никъде не може да бъде Аз поне не желая нищо по хубаво Разбира се извика охлювицата Но на мен все пак ми се иска да попадна в господарския замък за да бъда сварена и сложена в сребърно блюдо Тъй е било с всички наши прадеди и в това повярвай ми трябва да има нещо особено Може би господарският замък е разрушен отдавна рече охлювът Или пък е обрасъл с репей та хората не могат да излязат оттам Пък и защо ли ще бързаме Но ти вечно бързаш и малкият започна вече да ти подражава Ето от три дена насам той се катери непрекъснато по стъблото Просто свят ми се завива като го погледна Хайде сега не го навиквай каза охлювицата Той пълзи внимателно Той навярно ще ни достави много радости пък и за какво ли живеем ние старците ако не за него Но ти мислил ли си отде ще му вземем жена Дали там по нататък в гората няма още някой от нашия род Черни охлюви без къщи има разбира се каза бащата Но те са ужасно прост народ макар че имат голямо мнение за себе си Тая работа впрочем можем да поръчаме на мравките те постоянно тичат насам натам като че имат кой знае каква работа те навярно знаят къде може да се намери жена за нашия син Знаем знаем хем каква хубавица рекоха мравките Само че тя едва ли ще се съгласи да дойде при вас защото е царица Толкова по добре отвърнаха старите Ами има ли си тя къща Не къща а цял дворец казаха мравките Чудесен мравешки дворец със седемстотин входа Благодарим покорно рече охлювицата Нашият син не е за мравуняк Ако не знаете някоя по добра булка тогава ние ще заръчаме на комарите Те летят и в дъжд и в слънце и познават релейната гора надлъж и нашир Ние знаем булка за вашия син казаха комарите На сто човешки крачки оттук върху един стрък коприва седи малка охлювка с къщичка Тя е съвсем самичка и е точно на такава възраст че може да се омъжи Да оттук дотам няма повече от сто човешки крачки Тогава нека тя да дойде при него

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=937 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Юначното петле | Приказки и Притчи
    този окуцял Марко Дядо Пешо имал едно юначно петле с жълти ботушки и с оскубана опашка То се изправило пред своя стопанин и рекло Защо въздишаш дядо Пешо Горе главата Аз видях кой отнесе подковата на нашия Марко Да не ми е името Петльо Пешев ако не ти я донеса И напереното петле тръгнало към царския дворец Вървяло вървяло стигнало до една река без брод и без мост Спряло се на брега и се замислило как да мине отвъд Мислило чудило се най сетне си рекло Абе аз защо ли се чудя И като се навело петлето с оскубаната опашка проточило шията си отворило гърло и захванало да пие Цялата река пресушило и минало на другия бряг Продължило по нататък Навлязло в една зашумена гора Изведнъж напреде му изскочил един лъв и се озъбил Хей ти дето ходиш на два крака кой ти позволи да влизаш в моята гора Връщай се или ще те изям Ще ми изядеш опашката отвърнало петлето Я се махай от пътя ми Лъвът разтворил устата си Абе ти кипнало петлето няма ли да се махаш И като проточило шия то клъвнало лъва и го глътнало Късно вечерта петлето с оскубаната опашка стигнало до царския дворец прехвръкнало в градината кацнало върху един клон тъкмо пред отворения прозорец където спял царят На стъклената масичка до царската глава лъщяла подковата на дядовото Петково магаре Кукуригууу изкукуригало петлето и запляскало с криле Царят се стреснал и облещил очи Кой смее да нарушава царския ми сън грозно изревал той Аз отвърнало петлето Какво искаш Подковата Не я давам Тя ми е късмет отвърнал царят грабнал я от масичката и я мушнал в пазвата си Тогава петлето повторно и още по силно изкукуригало Докога смяташ да кукуригаш попитал царят Цяла нощ ще пея и няма да те оставя да спиш ако не ми дадеш подковата Тъй ли заканил се царят и плеснал три пъти с ръце Мигом в покоите му нахълтали деветима царедворци и паднали на колене Какво ще заповядаш господарю Първо заповядвам да напалите голямата пещ дето пече хлебовете на цялата ми войска Второ заповядвам да хванете онова петле и да го хвърлите живо в пещта Както им заповядал царят тъй направили царедворците Напалили голямата пещ и когато жаравата станала до колене хвърлили дядовото Пешово петле вътре Но петлето не се уплашило Щом стъпило върху въглените то зяпнало и рекло Водолей водолей всичката вода излей въглените угаси и петленцето спаси Додето изрече тези думи цялата река рукнала навън и заляла пещта Угасила въглените На сутринта петлето изскочило живо и здраво и цял ден се разхождало в градината под прозореца на разлютения цар А вечерта щом владетелят заспал то повторно закукуригало Пак ли скокнал царят Ще те науча аз тебе И заповядал на царедворците да го хвърлят в зверилницата където било пълно с гладни вълци и пустали лисици Щом се намерило в зверилницата петлето наместо да си глътне езика от страх отворило клъвката си и викнало Лъвчо лъвчо мил и драг покажи че си юнак Лъвът изскочил навън и на бърза

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=103 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Яката | Приказки и Притчи
    сте неучтива рече яката В тоя миг ги извадиха от прането колосаха ги простряха ги на слънцето да се сушат а сетне ги сложиха върху една дъска и почнаха да ги гладят с гореща ютия Вдовице каза яката на ютията аз изгарям Аз ставам съвсем друго същество Вие ме покривате с бръчки изгаряте ме Ох Парцалко каза ютията и се плъзна гордо по яката Тя си въобразяваше че е локомотив който влачи вагони Парцалко повтори тя Яката наистина се разнищи по края Яви се ножицата и започна да подрязва нишките О извика яката Вие навярно сте първа балерина Как хубаво изпъвате крачката си Никога не съм виждал нещо по прекрасно С вас не може да се сравнява никой човек Зная много добре това забеляза ножицата Вие сте достойна за безгрижен живот каза яката А цялото мое богатство се състои само от един напет момък от една дъска за събуване на обуща и от един гребен Ех защо не бях богат Гледай го ти какво говори извика с досада ножицата и рязна тъй силно бедния господинчо че той стана за нищо негоден Сега вече ще трябва да се оженя за госпожица Гребенка помисли си яката като се обърна към гребена Какви хубави зъби имате госпожице рече нашият умник Я ми кажете не сте ли мислили нито веднъж досега за женитба Разбира се отвърна госпожица Гребенка Аз току що се сгодих за дъската за събуване на обуща Сгодена извика яката Сега тя нямаше вече за кого да се годява и затова започна да презира всеки годеж Измина много време и най сетне яката попадна във фабриката за хартия Там имаше многобройно общество от парцали тънките си живееха отделно дебелите и те отделно Всички знаеха много неща за разказване ала най много от всички разказваше яката защото тя беше голям самохвалко Колко много приключения съм преживял разправяше яката Просто минутка покой не съм имал Да аз бях напет момък и при това винаги бях колосан Да можехте само да ме видите отнякъде Аз никога не ще забравя първата си любов Туй беше едно коланче такова нежничко мекичко хубавичко Заради мене то се хвърли в коритото с водата Имаше също и една вдовица която ме обичаше страшно много Ала аз не й обръщах никакво внимание и затова тя почерня от скръб Последната ми любов беше една първа балерина тя именно ми нанесе тая рана тук която вие виждате сега на мен аха тя беше ужасно сприхава и буйна особа Дори Гребенка се влюби в мен и от любов й изпадаха всичките зъби Да аз имах много такива приключения Ала най мъчно ми е за коланчето което се хвърли заради мен в коритото с водата Много грехове тежат на съвестта ми Време е вече да стана бяла хартия И желанието на яката се изпълни всички парцали се превърнаха в бяла хартия Самата тя се превърна именно в тия листа на които е напечатана тая история А това се случи защото яката се хвалеше ужасно много и измисляше неща които никога не бяха се случвали И

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=989 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • А Бог каза „НЕ“ | Приказки и Притчи
    да ми даде търпение а Той ми отговори НЕ Каза ми че търпението е резултат от изпитания И не се дава а трябва да се заслужи Помолих Бог да ми подари щастие а Той ми отговори НЕ Каза ми че ми дава благословение а дали ще бъда щастлив зависи от мен Помолих Бог да ме предпази от болката а той ми отговори НЕ Каза ми че страданието отделя човека от житейските грижи и го приближава до Него Помолих Бог да ми даде духовен ръст а Той ми отговори НЕ Каза ми че духът трябва да израсне сам а Той само ще го подрязва за да го накара да даде плод Помолих Бог да ми даде всички неща за да мога да се радвам на живота А той ми отговори НЕ Каза че ми дава живот за да се радвам на всички неща Помолих Бог да ми помогне да обичам другите така както Той ме обича И Бог каза Ти най накрая разбра за какво трябва да молиш Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Притчи Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Бог да благослови Притча за Бог и бръснаря Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона Легенда за брезата Проглеждане Тайната на успеха Поглед през прозореца Момче за всичко Индианска притча за вечната любов Знанието няма цена Колко струва един твой час време Архиви август 2015 октомври 2014 март 2014 януари 2014 април 2013 март 2013

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=163 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Белият кон | Приказки и Притчи
    а благословия Не отивайте толкова далеч пак отговорил старецът фактът е че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си Кой знае дали това е благословия или нещастие Това е просто фрагмент Вие прочетохте само една дума в изречението как може по нея да съдите за цялата книга Този път хората не обсъждали но в себе си решили че старецът не е прав 11 прекрасни коня нима това не е благодат След една седмица синът на стареца който започнал да обяздва конете паднал и си счупил и двата крака Хората отново започнали да говорят Прав беше старецът Това не е благословия а нещастие Вие сте пълни с разсъждения От къде знаете това благословия ли е или нещастие Кажете просто че синът ми си счупи краката Това са фактите Кой знае дали това е благословия или нещастие Животът ни се дава на парченца повече не ни е дадено да знаем След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници Цялото село плачело защото знаело че повечето от тях никога няма да се върнат Синът на стареца обаче останал при баща си защото бил инвалид Хората отново отишли при бащата и казали Ти пак беше прав старче Твоят син със сигурност ще остане жив а за нашите не знаем Твоето е благословия Старецът отвърнал Вие продължавате да съдите Факт е само че моя син си е останал в къщи Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие Докато съдите вие не растете и не се развивате Разсъждението означава застинало състояние на ума Умът обича да разсъждава защото развитието е рисковано и неуютно В действителност пътешествието никога не свършва завършва една част от пътешествието и започва друга Животът е просто един безкраен път Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=149 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Бог да благослови! | Приказки и Притчи
    Като влязъл в стаята на бея определена за странници веднага му донесли вода да измие краката си след това му сложили богата трапеза всичко в изобилие Той хапнал от едно ядене и благодарил като казвал Бог да благослови Хапнал от второ от трето ядене и постоянно благодарил и казвал Бог да благослови Бог да наспори След това легнал да спи На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил благославял бея благославял изобилието с което го изпратили На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите да му дадат и последното боя Беят го запитал Какво още искаш Не си ли доволен Бог да благослови и да наспори всичко доволен съм но тук имало обичай на излизане от дома да бият госта Чакам да получа и аз своя дял Иди си с мир и с радост отговорил беят Хора като тебе които не спират Божието благословение никой не ги бие Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието което Бог дава От 20 години насам колкото пътници минаха през моя дом всички бяха бити защото като виждаха изобилието не го благославяха но казваха Стига стига Всеки който казва на Божието благословение стига тояга го чака който благославя и благодари на изобилието добро го чака Петър Дънов Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Петър Дънов Притчи Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Превратностите на съдбата А Бог каза НЕ Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=161 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Благата съдба, това си ти сам | Приказки и Притчи
    Иди сама в гората набери си дърва вържи ги на един вързоп и започни тогава да викаш към Благата съдба Тя е една много добра жена която веднага се притичва на помощ Кметицата отишла в гората събрала си дърва направила си един вързоп и когато трябвало да го дигне и да го занесе в село тя започнала да вика Благата съдба Викала един два три пъти но Благата съдба не дошла Слънцето залязло вече и започнало да се мръква Тогава кметицата си казала То се вижда че Благата съдба няма да дойде ами аз да си взема сама вързопа и да го занеса на село Тя дигнала вързопа дърва на гърба си и поела пътя към селото Благата съдба това си ти сам Дигни товара си да видиш колко е тежък да заместиш тези които са ти слугували Ти се оплакваш че Бог взел мъжа ти Защо Господ взе мъжа ти За да те научи да учиш и да слугуваш Мъжът пита Защо Господ взе жена ми За да се научиш да слугуваш и да учиш Ти не обичаше жена си При тебе тя беше цяла слугиня готвеше ти чистеше къщата оправяше леглото ти и в края на краищата никаква любезност не отправяше към нея Сутрин му държеше палтото да се облече Мисли ли мъжът че жена му е негова робиня Ни най малко тя не му е робиня Затова именно Господ я прибра при себе си Беинса Дуно Петър Дънов Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Петър Дънов Притчи Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=230 (2016-05-02)
    Open archived version from archive