archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Цвете в сърцето | Приказки и Притчи
    и обикновени полски имало и непознати на които не знаели имената Но всички били много красиви Та нали грозни цветя няма А в сърцето на един стар заядлив дядо се оказало че расте кактус Погледнете в сърцето му е пълно с тръни Ама че проклетник завикали съселяните му Това не са тръни а трънчета обидено мърморел дядото Да бяхте проживяли моя живот нямаше да дрънкате Нека Ви помогна да ги извадим предложил грижовният фелшер и започнал внимателно да вади трънчетата с пинсета Хората се стълпили около тях и започнали да дават съвети По внимателно Не забравяй за дезинфекцията Я там едно как дълбоко се е забило Вижте вижте дядото той се подмладява пред очите ни Сърцето на дядото вече не било набодено като игленик станало му леко радостно и необичайно приятно че толкова народ се развълнувал от неволята му отпуснал се усмихнал се и кактусът целият се покрил с големи червени цветове Даа некрасиви хора няма Всеки притежава собствена красота радвали се жителите на селото Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Притчи Етикети About the author Хоризонти Коментари 2 Коментара to Цвете в сърцето venci казва 23 06 2011 в 8 04 Истина и мъдрост обвита в ухаещи метафори Легенди за цветята Забава казва 22 03 2012 в 11 09 И още приказката Цвете в сърцето Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Цветята на малката Ида Елата Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона Легенда за брезата Проглеждане Тайната на успеха

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=891 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Царят с магарешките уши | Приказки и Притчи
    Прибрало се вкъщи живо и здраво но оттогава на сетне захванало да линее Заприличало на суха вейка Да го духнеш ще падне Тайната го мъчела Затъжила се неговата майка като го гледала как се топи и му рекла Кажи ми сине каква болка имаш на сърцето си Не мога майко ти каза защото съм дал дума да мълча пред хората Проговоря ли свършено е с мене Тогава умната майка научила момчето си да иде в гората да изкопае един дълбок трап да се наведе и три пъти да изговори онова що му тежи на сърцето Както го научила майката тъй сторило бръснарчето Като изкопало трапа то клекнало и до три пъти извикало Цар Троян има магарешки уши Царските уши са магарешки Нашият цар е клепоух И заринало трапа Изведнъж му олекнало Тръгнало си весело към дома Минало що минало и на мястото където копало момчето поникнала свирчовина Веднъж селските воловарчета видели свирчовината отсекли си пръчки направили си свирки и ги надули Тогава свирките заговорили с човешки гласове Цар Троян има магарешки уши Царските уши са магарешки Нашият цар е клепоух Бре До вечерта новината се разнесла по цялата страна Узнал самият цар и заповядал да му доведат бръснарчето То му разправило какво се е случило Тогава клепоухият сам си издялал една свирка надул я чул думите й па си рекъл Няма вече полза от криене И си открил магарешките уши Подобни теми Царят и овцете Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=462 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Цветята на малката Ида | Приказки и Притчи
    да им свари чай за да оздравеят и да могат утре да станат И тя издърпа грижливо завеските на малкото легло за да не свети слънцето право в очите на болните цветя През цялата вечер малката Ида не преставаше да мисли за това което й разказа студентът И когато тя сама трябваше да легне в леглото си надникна най напред зад пердетата на прозорците където стояха цветята на майка й чудно хубави зюмбюли и лалета и им пошепна тихо Аз зная вие ще идете тая нощ на бал Но цветята си стояха спокойно като че нищо не бяха чули Само малката Ида знаеше какво говори Когато си легна тя дълго мисли в леглото колко хубаво ще бъде ако види чудните цветя когато танцуват в кралския палат Наистина ли са били там и моите цветя каза си тя и заспа Но през нощта се събуди тя бе сънувала цветята и студента когото съветникът ругаеше В стаята дето лежеше Ида беше съвсем тихо На масата гореше нощната лампа баща й и майка й спяха Дали цветята лежат още в Софиното креватче каза си тя Как бих искала да узная това Ида се надигна от леглото си и погледна към полуотворената врата на стаята дето лежаха цветята и другите й играчки Тя започна да се вслушва и тогава й се стори че в отвъдната стая някой свири на пианото но тихо толкова тихо и тъй хубаво както никой досега не бе свирил Сега там танцуват сигурно всички цветя помисли си тя Ах как ми се иска да ги видя Но тя не посмя да стане за да не събуди баща си и майка си Да можеха само да дойдат тук мислеше Ида Но цветята не идваха а музиката продължаваше да свири Най сетне тя не можа да се сдържи отвъд беше тъй весело Тя се смъкна тихо от креватчето приближи се на пръсти до вратата и надникна в стаята Господи какви чудеса видя там Ида В отвъдната стая не гореше нощна лампа а пък беше съвсем светло Месецът блестеше през прозореца точно в средата на пода и в стаята беше светло като ден Всички зюмбюли и лалета стояха на пода в две дълги редици по прозорците не бе останало нито едно цвете там се виждаха само празни саксии Цветята танцуваха чудно хубаво по земята и се държаха едно друго за дългите си зелени стъбла На пианото седеше един голям жълт нарцис който Ида беше видяла през лятото Тя помнеше и досега още как студентът каза тогава Ах колко много прилича на госпожица Лина Тогава всички му се смяха но сега и на самата Ида се стори че дългото жълто цвете прилича наистина на госпожицата Нарцисът правеше същите движения при свиренето ту навеждаше усмихнатото си жълто лице на една страна ту на друга и при това поклащаше главата си в такта на чудната музика Никой не забелязваше малката Ида По късно тя видя как един голям син минзухар скочи от масата дето стояха играчките приближи се до креватчето на куклата и разгърна завеските там

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=883 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Човек вяра няма | Приказки и Притчи
    съм отелила девет вола с които той работи и си храни челядта Сега жени сина си утре е сватбата и мен ще заколи за да гощава сватбарите Овчарят и змията пак тръгнали Не след много срещнали едно куче Попитали и него То изръмжало и рекло Сега добро се не познава Аз толкова години вярно служих на моя стопанин пазих къщата и имота му пазех стадото му от вълци А сега щом остарях той не ми подхвърля дори коричка хляб Е видя ли овчарю че няма добро на този свят Сега ще те ухапя рекла змията Щом така е сега ще ме ухапеш ама аз искам да попитаме още един свидетел Щом искаш да питаме рекла змията Ама първия когото ще срещнем каквото той каже това ще бъде На пътя им се изпречила една лисица Овчарят не очаквал нищо добро от нея Всеки ден той гонел лисиците с кучетата си стрелял по тях убивал ги вземал им кожите и ги продавал Той дори и не искал да се запре пред нея ама змията попитала Ти Кума лисо какво ще кажеш има ли сега да се признава доброто или няма Лисицата рекла Най напред трябва да зная като какво добро искаш да се познава Трябва да ми разкажеш за да мога да отсъдя справедливо Овчарят не очаквал справедливост от лисицата ама взел че разказал всичко как змията била затисната с камък как той я спасил и тя като награда за добрата му постъпка иска или да му изпие очите или да го ухапе Лисицата погледнала към змията видяла как блажено се стяга около шията на овчаря и рекла Аз от приказки много не разбирам Искам да видя точно как е било Трябва змията да слезе да я притисне един камък да видя как овчарят ще го махне и тогава ще присъдя правдата Змията скочила Мушнала се под един камък и започнала да пищи Лисицата показала с очи на овчаря да бутне камъка повече та да падне по тежко върху змията Той търкулнал камъка и затиснал змията Тогава лисицата заповядала А сега с тоягата по главата По главата само се бие змия ако искаш да я убиеш Овчарят замахнал с тежката овчарска тояга и с няколко удара убил змията която не му признала доброто После се обърнал към лисицата и рекъл Кума лисо ти ми направи най голямото добро на тоя свят спаси ме от тая отровна змия Кажи ми какво искаш да те наградя Човече дай ми няколко кокошки и аз ще ти бъда признателна цял живот рекла кротко лисицата Бива Лисанке десет кокошки от моя курник ги пиша на твоя сметка зарадвал се човекът Кажи къде да ти ги донеса Кокошките кога ги донесеш тука да ме търсиш човече Човекът благословил от все сърце лисицата и рекъл Да даде господ без тебе никъде съд да не става И оттогава останало съдии и владици да носят лисичи кожуси Вечерта човекът си отишъл в къщи и разказал на жена си патилата през деня хванал десет кокошки и ги сложил в един кош Жена

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=489 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Човекът и змията | Приказки и Притчи
    храни с прясно мляко а тя му дава по жълтица Синът отишъл на лозето погледал грамадата камъни и си помислил Тук сигурно има много жълтици По добре да убия змията да разкопая грамадата и да взема жълтиците Що ми трябва да нося всеки ден прясно мляко и да храня змията Като намислил това синът се приготвил да убива змията Един ден той занесъл паница с прясно мляко и държал тояга да убие змията Когато змията се измъкнала из грамадата и започнала да пие млякото момъкът замахнал с тоягата и силно ударил змията но не могъл да я убие а само откъснал от опашката й около една педя Змията разгневена от удара скочила и ухапала момъка Той се подул целият едва отишъл в къщи Щом го видял бащата веднага попитал какво се е случило Синът разказал всичко както е било че той искал да убие змията и да вземе всички жълтици наведнъж но отрязал само част от опашката й а змията го ухапала с отровния си език След няколко дни синът умрял от змийската отрова Не минало много време и лозарят отишъл пак на лозето Застанал до грамадата камъни и се замислил за сина си Тогава излязла и змията Човекът я погледнал и рекъл Хайде приятелко пак да се сдобрим както си бяхме добри приятели и по рано Змията изсъскала и рекла Човече не може да стане вече първото приятелство Докато ти гледаш гроба на сина си и аз докато гледам моята откъсната опашка никога не можем да се сприятелим Човек каквото и да прави винаги трябва да мисли и за сетнините Подобни теми Човекът змията и лисицата Човекът най силен Човекът и лъвът Сърната и лозата Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=493 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Човекът, змията и лисицата | Приказки и Притчи
    Той е първият Ти какво ще кажеш имам ли право да го удуша или нямам Удуши го отсякъл конят Защо приказваш тъй Какво лошо си видял от човека попитал пътникът Какво ли ще ти кажа отговорил конят Аз се родих в едно село Моят стопанин беше сиромах Като пораснах той ме продаде на един чорбаджия Додето бях млад чорбаджията не даваше прашинка да падне отгоре ми Двамина ратаи ми шетаха Решеха ми гривата пояха ме с бистра вода даваха ми да ям бял ориз и жълта пшеница Чорбаджията никъде не ходеше без мене Но щом позастарях той си купи друг кон по млад от мене и заповяда да ме впрегнат в една талига Почнах да влача дърва от гората чували с брашно от воденицата пясък и камъни за новата къща на чорбаджията Много години се трепах Ратаите често пъти забравяха да ми хвърлят стиска сено в яслата Най сетне краката ми запряха Веднъж като влачех талигата натоварена с картофи аз се препънах и паднах Чорбаджията ме видя поклати глава и поръча на ратаите си От него вече кон не става Теглете му ножа Ратаите ме разпрегнаха и отидоха да си точат ножовете Тогава аз се измъкнах на улицата и търтих да бягам Едва отървах кожата Разбра ли сега какво зло съм видял от човека Пътникът навел глава и тръгнал по нататък със змията на шията си Вървял що вървял срещнал едно куче Змията засъскала към кучето което тичало слепешката Чакай викнала тя искам нещо да те попитам Питай по скоро защото бързам отвърнало кучето Змията му разказала какво се е случило и го попитала има ли право да удуши своя спасител Удуши го изръмжало кучето Аз на човека имам зъб Какво зло ти е сторил човекът попитал пътникът който мъкнел змията на шията си Голямо зло Аз бях някога галено кученце Живеех в един богатски дом Стопанката на къщата ме къпеше в същото корито където къпеше децата си На шията ми бяха вързали герданче с позлатено звънче Всички ми се радваха милваха ме и ме държаха на коленете си когато сядаха на трапезата Научиха ме да се изправям на задните си крака и ми ръкопляскаха когато застанех с вирнати нагоре лапички Но щом се поотърсих и станах голямо куче изгониха ме на двора Почнаха да ме хранят с остатъци от трапезата Денем и нощем аз седях до пътната врата и вардех да не влезе някой крадец и задигне нещо Годините вървяха Аз остарях и едното ми око ослепя Стопанката която някога ме държеше на ръце викна Не мога да търпя туй сляпо куче Прогонето го вън И ме прогониха Затвориха под носа ми пътната врата която бях вардило през целия си живот Дълго скитах насам нататък и щом надникнех в някоя чужда къща почваха да викат Ухаа Дръжте да го пребием това чуждо куче и хвърляха камъни подире ми Като огладнях здравата аз се върнах пак към къщата където бях прекарало целия си живот намерих вратата отворена и се вмъкнах в двора Упътих се към кухнята Щом ме видя стопанката

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=430 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Човекът и лъвът | Приказки и Притчи
    Най напред ме научи да свиря рекъл лъвът Ще те науча лъвчо ама за тебе трябва друга свирка Направи ми човече свирка рекъл лъвът Човекът взел едно доста дебело дърво ударил го с брадвата та малко го разцепил турнал едно дървено клинче та да държи цепнатините поотделно и рекъл на лъва А сега турни си тук предните крака нали те са ти ръце Лъвът турнал нозете си в цепнатините човекът измъкнал клинчето и дървото стиснало здраво лъва Лъвът не могъл да изтърпи тия болки опитал се да измъкне нозете си но напразно дървото стягало Той пищял ревал от болки и молил човека да го пусне Човекът го пуснал Е човече дотук ти си по силен рекъл лъвът Хем си по силен хем си по хитър и умен Но аз искам да премерим силите си още веднъж Хайде да прескочим този ров Пред тях имало един доста голям ров пълен с вода Човекът погледнал погледнал па рекъл Бива лъвчо Само че аз ще взема и третия си крак и ще скачам аз имам три крака а ти имаш четири Вземи човече и рипай с третия крак заповядал лъвът Човекът грабнал една голяма тояга изсилил се на овчарски скок и прехвърлил рова След него се изсилил лъвът Скочил и паднал в средата на рова Той бил дълбок широк и пълен с вода та лъвът се удавил Така оттогава човекът останал най силен защото побеждавал враговете си с ум и разум Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=358 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Чорбаджията и жътварят | Приказки и Притчи
    тъй стига обадил се чорбаджията който току що пристигнал да види докъде е стигнал жътварят му половината нива стои непожъната Но слънцето залезе и почна да притъмнява Слънцето залезе но я погледни на небето Там вече е изгряла неговата сестра месечината Ще жънеш додето залезе и тя Инак няма брашно И наистина месечината се изтърколила на небето като червена ябълка и станало видело Нямало що Жътварят пак пречупил кръст и започнал Цяла нощ се трепал а чорбаджията легнал под крушата и се наспал хубаво Додето огрее слънцето на другия ден работникът пожънал цялата нива Сега ще ти дам брашно рекъл чорбаджията Иди вкъщи да си вземеш торбичката и ела на моята воденица Там е брашното ми Отишъл си сиромахът и подир малко пристигнал на воденицата с един голям козлен чувал Сипвай брашното рекъл той Чорбаджията облещил очи и се развикал Защо си донесъл този козлен чувал Какво е туй нещо Туй нещо е по големият брат на торбичката отговорил работникът Как тъй може торбичката да има голям брат Щом като слънцето може да има сестра защо да не може и торбичката да има брат хитро казал сиромахът Чорбаджията се намерил натясно и насипал брашното в козления чувал Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Речи чекръче Юначното петле Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона Легенда за брезата Проглеждане Тайната на успеха Поглед през прозореца Момче за всичко

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=101 (2016-05-02)
    Open archived version from archive