archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Теменужка на северния полюс | Приказки и Притчи
    северни елени от Аме рика мускусни бикове и от още по далече бели лисици вълци и морски свраки Всички наблюдаваха непознатото цвете неговото треперещо стебло всички вдъхваха аромата му но пак оставаше достатъчно за ония които идваха по следни да подушат ароматът все си оставаше както и в на чалото За да излъчва толкова аромат каза една тюленка трябва да има цял склад под леда Аз още кога го казах това възкликна белият ме чок казах че има нещо скрито покрито Не бе казал точно така но никой не си спомняше Една морска сврака изпратена на Южния полюс да Събере сведения се върна със съобщението че малкото благоуханието същество се нарича теменужка и че в някои страни ги има с милиони Сега знаем колкото и преди забеляза тюленката Как така теменужката се озова тъкмо тук Ще споделя моята мисъл чувствувам се малко озадачена Как каза че се чувствува попита жена си белият мечок Озадачена не знае дали е риба или рак Видя ли извика белият мечок Каквото казах аз Тази нощ над целия полюс се разнасяше страховито пукане Ледовете се тресяха като стъкла и на много места се пукаха Теменужката излъчи по силен аромат сякаш искаше с едно само дихание да стопи ледената пустиня за да я превърне в синьо и топло море Или в поля от зелено кадифе Но това усилие я изтощи В зори видяха че е увех нала превита над стеблото си Цветът и животът я напус наха Преведени с наши думи и на нашия език последните й мисли трябва да са били следните Ето аз умирам Но все пак някой трябваше да почне Един ден теменужките ще пристигнат тук с милиони Ледовете ще се стопят и тук ще има острови къщи и деца Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=33 (2016-05-02)
    Open archived version from archive


  • Тримата братя | Приказки и Притчи
    седнали да се посъветват помежду си Както седели изведнъж през полето притичал заек Ха виканл бръснарят заекът ми иде тъкмо на време Извадил паничката и сапуна и почнал да разбива пяна докато заекът наближил После го насапунисал и го обръснал като търчал презгалва редом с него подрязал му мустаците и нито го порязал нито му причинил някаква друга болка Хареса ми това рекъл бащата и ако другите двама не се потрудят както трябва къщата ще бъде твоя Не минало много време и ето че по пътя затрополола кола в която седял един господин и конят пропускал като бесен Сега татко ще видиш какво умея пък аз рекъл подковачът Хуканл подир колата отпрал четирите подкови на лудешки препусналия кон и все така бегом му заковал четири нови подкови Бива те и тебе юначага си рекъл бащата не падаш по долу от брата си по сръчност Просто не зная кому да дам къщата Обадил се тогава третият Татко почакай да видиш какво мога и аз И тъй като завалял дъжд третият брат извадил сабята си и почнал да я върти тъй бързо над главата си че вътху него не паднала нито една дъждовна капка Дъждът се усилвал непрекъснато и накрая станал толкова силен като че от небето изливали ведра с вода Но третият син въртял все по бързо и по бързо сабята си и останал напълно сух сякаш седял под здрава стряха Удивил се бащата като видял това и рекъл Ти показа най голям майсторлък затова къщата ще бъде твоя Другите двама братя не възразили защото така се били уговорили по рано И тъй като много се обичали то и тримата останали да живеят заедно в бащината къща и да упражняват в нея занятието се И тримата били се изучили добре и били много сръчни та напечелили много пари Живели така честито

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=567 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Умен цар – силна войска | Приказки и Притчи
    О не честити царю засмяла се мечката Аз не се смея на твойта подредба Аз не мога и толкова да ги подредя ами се смея на магарето и на заека Защо и те са дошли и са се наредили в твоята войска Какво ще правят те ако ти започнеш война с някои наши врагове Магарето не може да носи пушка нито пък да върти сабя А заекът как може да стои срещу вражеските куршуми как ще изпъчи гърдите си като ще му изхвръкне страхливото сърчице Затова се смея царю побратиме Не е така мари посестримо мецо рекъл строго лъвът И магарето и зайчето ще ми потрябват когато трябва да се бия с врага Магарето не може да стреля с пушката не може да върти сабята ама затова пък ще реве като с тръба и ще събира войниците ми когато ще се разпръснат по долищата и ридищата А зайчето ще служи за пощальон той бързо ще разнася моите заповеди по всичката войска Е мецо какво ще кажеш за това Няма нищо да кажа царю честити рекла мечката Добре си го измислил и си се сетил за всички животни като си им намерил и работа според силите Ти и затова си цар защото си по голям по силен и по умен от всички ни Наистина и аз имам голяма глава но не съм умна като тебе Подобни теми Магаре и кон Магарешки съвет Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=477 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Хитреци и крадци! | Приказки и Притчи
    Разтъжил се уж и той па казал че ще чака поне докато погребат умрелия Роднините тогава решили да отнесат мъртвеца в църквата и да го оставят една нощ там та дано неканеният гост си отиде Оставили умрелия в църквата и си тръгнали ала гостът казал Аз съм търгувал с него затова не мога да го оставя така ще го пазя тази нощ Всички си отишли а него оставили при умрелия Среднощ крадци дошли в църквата да си делят крадените пари защото знаели че там е спокойно и има свещи Живият като ги видял скрил се в олтара а мъртвият си останал сред черквата Крадците изсипали парите да ги делят но имало и една хубава сабя която трябвало да продадат някому Аз ще я купя обадил се един крадец но дайте да я опитам на този мъртвец дали реже хубаво Дали му я и той тръгнал към умрелия Умрелият изведнъж скокнал и извикал Братя мъртви дръжте тези разбойници Идем идем извикал другият от олтара и затропал като че ли са наскачали много хора Разбойниците се изплашили оставили всичко и избягали Вместо тях останали хитрите приятели да делят парите Като свършили делбата онзи си поискал едната пара ала другият не му я давал Почнали да се карат В това време крадците изпратили едного да види много ли са мъртвите в църквата Този като чул че се карат за една пара бързо се върнал и викцал Бягайте да бягаме Мъртвите са толкова много че от цял куп пари на всекиго се паднало едва по пара а за едного и една пара няма та се карат Крадците избягали а хитреците се помирили Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=68 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Хитрият кръчмар | Приказки и Притчи
    пристанищен град богатият кръчмар си купил една маймунка да му весели децата качил се на кораба и потеглил На обяд той се разположил в корабната гостилница и се нахранил хубаво а на маймунката хвърлил два три лешника След като свършил яденето ситият човек се изтегнал на палубата да подремне малко Преди да заспи той си спомнил за жълтиците извадил торбичката от пазвата си и я мушнал под главата си на сигурно място Маймунката стояла клекнала край него и го следяла с умните си очи Тя била гладна и щом видяла че господарят й скрил торбичката под главата си с нетърпение зачакала додето заспи Щом кръчмарят заспал маймунката посегнала тихичко измъкнала торбичката изпод главата му бръкнала вътре и изкарала една жълтица Почнала да я разглежда захапала я но като разбрала че не е за ядене ядосала се грабнала торбичката завъртяла я над главата си и я хвърлила в морето Заспалият кръчмар се стреснал скочил на крака и погледнал втрещен торбичката която бавно потъвала във водата Захванал да се удря с юмруци по главата Защо ми трябваше тая проклета маймуна Приятелю не се съкрушавай обадил се зад гърба му един селянин който често пъти се отбивал в кръчмата на хитреца тия жълтици водата ги донесе и пак водата ги отнесе Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website Галената дъщеря От небето падат камъчета Научни новини Последно публикувани Бялата вълчица Девойката и дракона

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=342 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Хитър Петър надхитрил пекаря | Приказки и Притчи
    Google Tweet Категории Български Етикети About the author sheherezada Коментари 12 Коментара to Хитър Петър надхитрил пекаря 1 Април Ден на хумора шегата и лъжата Измислици артистични фантазии казва 01 04 2011 в 10 12 приказки Хитър Петър надхитрил пекаря Честит ден на хитрината 1 април Земята дом за нашите деца казва 01 04 2011 в 10 43 почерпят Хитър Петър Кума Лиса Ежко Бежко и Зайо Байо Днес да се пошегува Любопитни факти около 1 Април деня на смеха и шегата Забава казва 01 04 2011 в 13 40 хитрец в нашия епос е Хитър Петър в интелектуална схватка със колегата си от Турция mutrati казва 29 03 2012 в 18 04 Веднъж Хитър Петър отишъл при дървар и искал да му направи дървена тояга Дърварят така и направил Хитър Петър имал малко но точно пари за тоягата и платил на дърваря След това взел тоягата вкарал я в една торба и тръгнал По пътя срещнал богатаж с кесия злато Богатажът рекъл Момко какво ще кажеш да ми дадеш твоята торба със злато а аз ще ти дам моята кесия с много качествено злато Хитър Петър се съгласил Взел си златото а богатажът взел тоягата Богатажът си рекъл наум Тоя сигурно е много глупав И така Хитър Петър си тръгнал и забогатял evgeni казва 03 05 2012 в 15 48 tazi prikazka e mnogo hobava i pomaga za goma6nata mi Tanq казва 27 02 2013 в 8 31 syperr Dancho казва 18 03 2013 в 17 26 Hitur Petur e edin ot nai liubimite mi humuristichni geroi Moni казва 18 04 2013 в 19 46 tazi prikazka e superrr 33333333 fffffffferrrro казва 20 05 2013 в 16 23 tazi prikazka e mnoga hubava i moga da pravya domasnata mi Теди казва 25 05 2013 в 16 29 Според моята

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=632 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Холгер Датчанина | Приказки и Притчи
    в паметта му се яви Маргарита 3 която съедини под властта си Дания Швеция и Норвегия Когато той започна да разглежда червените сърца те заблестяха още по силно раздвижиха се като игриви пламъчета и мисълта на стареца проследяваше всяко едно от тях 1 Кнут или Канут Велики 995 1035 датски крал в 1017 г става крал на Англия а в 1028 г и на Норвегия 2 Валдемар I 1131 1182 датски крал 3 Маргарита Датска 1353 1412 кралица на Дания Швеция и Норвегия Първото пламъче го заведе в тясна мрачна тъмница Там седеше прекрасна пленница дъщерята на Кристиан IV Елеонора Улфелд Пламъчето падна като роза върху гърдите й и цъфна заедно със сърцето на тая жена най благородната и най добрата от всички датчанки която заради вярната си любов към своя нещастен съпруг трябваше да седи затворена цели двайсет и две години Кристиан IV 1577 1648 датски крал Да живо е това сърце на датския герб каза старият дядо Мисълта му литна след второто пламъче То го заведе при морето където гърмяха топове и се люшкаха кораби обвити в дим Пламъчето се спусна върху гърдите на Хвитфелд в оня миг когато той за да спаси флотата дигна във въздуха себе си и своя кораб Ивер Хвитфелд 1665 1710 капитан на кораба Дансборг загинал в сражение с шведската флота Третото пламъче заведе стареца в Гренландия в една бедна колиба където пасторът Ханс Егеде проповядваше с думи и дела обич към ближния Пламъчето се превърна в звезда на гърдите му в сърце от датския герб Ханс Егеде 1686 1758 датски мисионер в Гренландия Мисълта на стария дядо изпревари четвъртото пламъче той знаеше къде ще го заведе то В схлупената хижа на една селянка стоеше Фредерик VI и пишеше с тебешир името си върху една греда Пламъчето трептеше на гърдите му играеше в сърцето му И в селската хижа това сърце също се превърна в сърце от датския герб Старецът изтри насълзените си очи Той сам познаваше крал Фредерик със сребристите коси и честните сини очи и беше готов да даде живота си за него В това време в стаята влезе снахата на стареца и каза че е време вече за почивка и че вечерята е сложена на трапезата Федерик VI 1768 1839 датски крал Б пр Какво прекрасно нещо си изрязал дядо извика тя Холгер Датчанина и целия наш стар герб Наистина аз като че съм виждала някъде това лице Не ти не си го виждала рече старият дядо Но аз го видях и се помъчих да го изрежа такова каквото съм го запомнил То беше в оня незабравим за датчаните втори април когато английските кораби бяха пред Копенхаген и ние доказвахме че сме все същите храбри патриоти На кораба Дания който принадлежеше към ескадрата на Стийн Бил аз стоях рамо до рамо с един матрос Човек можеше да помисли че куршумите се плашат от него Весело пееше той стари песни и така стреляше и се сражаваше сякаш не беше прост смъртен Аз и сега като че виждам лицето му Но откъде

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=970 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Храбрият оловен войник | Приказки и Притчи
    си ококорил очи Оловният войник се престори че не чува нищо Чакай аз ще ти дам да разбереш рече таласъмчето На сутринта децата станаха и сложиха оловния войник на прозореца Изведнъж дали от таласъмчето или от вятъра прозорецът се отвори и нашият войник полетя с главата надолу от третия етаж След миг той стоеше върху уличната настилка обърнат с едничкия си крак нагоре главата и пушката му се бяха забили между камъните Момченцето и прислужницата изтичаха веднага долу да го търсят но въпреки всички усилия не можаха да го намерят Те насмалко щяха да настъпят оловния войник и все пак не го забелязаха Ако той им беше извикал Тук съм те разбира се щяха да го намерят веднага но той сметна за неприлично да крещи на улицата нали носеше мундир Закапаха дъждовни капки Капка след капка докато най сетне плисна пороен дъжд Когато времето се проясни отново дойдоха две улични хлапета Я каза едното Оловен войник Да го пуснем да плува И те направиха от вестник малка лодчица сложиха в нея оловния войник и я пуснаха във водата Хлапетата тичаха отстрани и пляскаха с ръце Господи какви вълни шумяха във водата След такъв проливен дъжд потокът разбира се беше буен Лодчицата подскачаше и се въртеше на всички страни така че оловният войник трепереше цял но се държеше храбро с пушка на рамо с дигната глава с изпъчени гърди Лодката заплува под някакви дълги мостове стана тъй тъмно като че оловният войник попадна отново в кутията си Къде ли отивам помисли си той Да за всичко туй е виновно само таласъмчето Ах защо не е сега с мен поне оная хубавица пък ако ще да стане и два пъти по тъмно В тоя миг отнякъде изскочи един голям плъх Имаш ли паспорт попита той Дай си паспорта Но оловният войник мълчеше и стискаше здраво пушката си Лодката се носеше а плъхът тичаше след нея У как скърцаше той със зъби и как крещеше на тресчиците и сламчиците във водата Дръжте го Дръжте го Той не е платил не си е показал паспорта Но потокът носеше лодката все по бързо и по бързо и оловният войник вече виждаше светлина отпреде си когато изведнъж се чу такъв страшен шум който би смутил и най големия храбрец Представете си на края на моста водата се изливаше в един голям канал За оловния войник това беше също тъй страшно както за нас е страшно да се приближаваме с лодка към бездната на някой стръмен водопад Да се върне назад беше невъзможно Лодката с оловния войник се плъзна надолу Войникът не мигна дори с око Лодката се завъртя веднъж двапъти напълни се с вода и започна да потъва Оловният войник се скри до гуша във водата И още по дълбоко Водата покри главата му В тоя миг той си спомни за хубавицата да той не ще я види вече В ушите му звучеше бойната песен Върви напред войниче не бой се от смъртта Хартията се разкъса оловният войник падна на дъното и в същия миг една

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=978 (2016-05-02)
    Open archived version from archive