archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 164

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Дъщерята на говедаря | Приказки и Притчи
    когато легнали да спят младият човек рекъл на вуйча си Вуйчо като се върнем вкъщи аз ще повикам другарите си на помощ ще дойда пак тука и ще взема девойката насила Насила тая работа не става Защото после няма да имате с невестата си добър живот По харно ще бъде ако се запретнеш и научиш някой занаят Тогава старият ще склони и ще ти я даде доброволно Добре ще науча аз съм болярски син как може да не науча рекъл младият човек завил се презглава с мекия юрган и заспал На другия ден след като се простили с говедаря и дъщеря му сгледниците се упътили към града Отишли право в златарницата на най изкусния майстор златар Какво ще поръчате посрещнал ги златарят Ние не сме дошли поръчки да правим заговорил вуйчото А какво искате Искаме да научиш този момък да прави златни пръстени гривни и обеци пафти от сребро да кове Ще го вземеш ли Ще го взема стига да му иде отръки Колко време ще трябва да стоя при тебе докато науча златарския занаят попитал болярския син Най малко три години Три години ли Дума да не става Да не съм луд да остана цели три години в твоята работилница Тогава златарски занаят няма да научиш рекъл златарят Слушай почнал да го придумва вуйчото този момък е син на най богатия царски човек Предай му знанията си за две три недели Няма да сбъркаш Баща му ще те затрупа с пари Не мога да го науча за по малко от три години Моят занаят е тънък В него има голямо изкуство Да си вървим вуйчо извикал момъкът и блъснал ядосано вратата на златарницата Излезли двамата сгледници и тръгнали от работилница в работилница да търсят лесен занаят Тук похлопали там попитали но навсякъде им отговаряли че за всеки занаят трябва наука време и търпение Най сетне спрели пред работилницата на един старец който плетял кошници от обелени върбови пръчки Ето лесен занаят за мене извикал момъкът и се обърнал към кошничаря Хайде дядо за колко време ще ме научиш на твоя кошничарски занаят А че синко ако не си глупав човек за две три недели ще се научиш да плетеш хубави кошници от върбови пръчки с лешникови уши Зарадвал се болярският син и останал при стария кошничар Заловил се здравата и седнал да учи занаята Най напред той белел корите на върбовите пръчки сетне започнал да огъва обръчите и да заплита самите кошници След като се потил и пъшкал не три а седем недели време момъкът най сетне измайсторил една кошница грабнал я и се затекъл към къщурката на селския говедар Какво ми носиш в тая кошница посрещнал го старият говедар Нищо не ти нося Кошницата е празна но аз дойдох да ти се похваля че вече имам занаят Тая кошница е моя работа Говедарят я разгледал и отсъдил Не е лоша Ти ще прощаваш но аз искам да видя с очите си как плетеш кошниците Тая нощ искам да ми измайсториш още една кошница Добре рекъл момъкът и отишъл

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=304 (2016-05-02)
    Open archived version from archive


  • Дядо Мраз и внуците му | Приказки и Притчи
    земята заспа Есента се скри под снежния покрив на Зимата Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците по къщите Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни влачени от силни коне звънчета весело звънят Върви по горите чука по дърветата кичи ги със скреж и пее песен със своята стара Виелица такава песен че който я чуе тръпки го побиват Цели три месеца той се разхожда по земята От трудове от път и от старост най после се умори Дядо Мраз задряма в гората под къдравата ела и засънува сън вижда той че иде към него внучката му Пролетта цяла в зелено цяла в цветя на главата й корона от слънчеви лъчи Тя се смее високо весело и весело й отговарят шумливите ручеи из горите и радостните песни на прелетните птици Дядо Мраз се усмихва в съня си на своята внучка усмихва се и тя Старият се просълзи а тя тихо тихо му пошепна през вейките на елата Е мой мили дядо нали ме видя стига толкова Сега си иди сбогом в твоето ледено царство Ти и аз и Лятото и Есента тук гостуваме поред Сега е моят ред Добър път мили дядо И Пролетта с китка от нова трева кокиче и пъпки тръгна тихо по гори и долини облече дърветата с младите листа Невидими чучулижки изгубени в небето заедно с топлите слънчеви лъчи пращаха на земята чудни песни И само звездите и луната виждаха нощем от високото небе как дядо Мраз тихо пътуваше към своето студено царство изпращан от боязливите кокичета Дядо Мраз се прощаваше с тях като ги обливаше с ледените си сълзи и заминаваше там дето му се радваха всякога белите мечки и големите китове Старецът не можа да види топлото Лято Той никога не го

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=393 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Еднооката | Приказки и Притчи
    жълтици Навела се над гърнето бръкнала нагребала една шепа жълтици и си рекла Брей какво едро просо намерих Отнесла гърнето вкъщи и отдалече се провикнала Мъжо излез да видиш какво просо намерих напролет ще храня с него пиленцата Мъжът излязъл и що да види жълтици Мигом решил да ги потули някъде но не искал жена му да знае къде защото се боял да не ги раздаде на съседите Жено рекъл й той виждаш ли оня облак Той ще донесе град Като почне градушката може да те утрепе затуй най добре ще бъде да те скрия Скрий ме мъжо защото ме е много страх от градушка уплашила се жената Къде ще ме скриеш Ще изкопая един трап Ти ще влезеш вътре а отгоре аз ще метна рогозката Там ще стоиш додето мине градушката Хайде съгласила се жената Изкопал мъжът един трап Настанил вътре жена си метнал рогозката отгоре насипал половин кринче ечемик и помамил кокошките Те захванали да кълват ечемичените зърна затракали с човките си а на жената се струвало че вали градушка Брей че силен град пада рекла си тя и доближила окото си до една дупка да види колко са едри зърната Една от кокошките като видяла лъскавото око проточила шия и го клъвнала Жената под рогозката останала с едно око В туй време мъжът скрил гърнето с жълтиците в житницата Щом излязла от трапа еднооката отишла на улицата и се похвалила Изкопала съм едно просо зърната му като колелца Съседите се досетили че невястата е намерила жълтици отишли при съдията и обадили Съдията повикал мъжа и жената Попитал най напред жената Какво е просото дето си го намерила А че жълто зърната му като колелца Съдията извадил от кесията си една жълтица Такива ли са Същите Ами кога ги намери Когато падна големият град и изби твоето око и моето съдията бил сляп с едното око Виждаш ли съднико колко й стига умът никакви жълтици не е намерила обадил се мъжът Съдията повярвал на мъжа и ги пуснал да си ходят На другия ден когато мъжът отишъл на нивата в селото влязъл грънчар с кола грънци и почнал да вика Грънци продавам грънци Излязла еднооката и попитала Как ги даваш Пълно за пълно Жената грабнала едно кринче и влязла в житницата да го напълни със зърно Като гребяла тя набутала заровеното гърне и си рекла Ех че съм късметлия Намерих си просото Ще дам на грънчаря просо наместо жито Напълнила кринчето с жълтици и го отнесла Грънчарят като видял парите очите му светнали поел кринчето изсипал всичките жълтици в торбата си и побягнал като оставил и колата и биволите и грънците Брей че глупав грънчар засмяла се еднооката и смъкнала от колата всичките грънци Наредила ги по колците на плета За всичките грънци имало място само за едно пукнато гърне нямало Сторете му място ядосала се еднооката или ще ви изпотроша Но тъй като грънците пак не мръднали тя грабнала една тояга и ги изпотрошила всичките След туй набучила пукнатото гърне на най високия кол седнала на двора

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=308 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Елата | Приказки и Притчи
    е буре защото то беше обвито в зелено платно и бе поставено върху голям шарен килим О как трепереше бедната ела Какво ли ще стане сега Дойдоха млади момичета и почнаха да я кичат Върху клончетата окачиха мънички люлчици изрязани от цветна хартия и пълни с бонбони и сладки ето по дръвчето израснаха позлатени ябълки и орехи залюляха се и куклички също като живи човечета Такива кукли елата никога не беше виждала Най сетне по клончетата налепиха стотици червени сини и бели свещици а на самия връх на дръвчето изгря голяма звезда от златен варак Как ще блесне елата довечера когато запалим свещите казаха всички Ах помисли си елхата дано настъпи по скоро вечерта та да запалят свещите Какво ли ще стане след това Дали не ще дойдат дърветата от гората за да ми се порадват Дали не ще долетят врабчетата за да надникнат през прозорците А може и да пусна корен в това буре и да си стоя все тъй накичена и зиме и лете Да няма що да се каже много нещо искаше еличката От голямо нетърпение дори я заболя кората а тая болка за дървото е също тъй неприятна както е главоболието за хората Най сетне свещите бяха запалени Какъв блясък какво великолепие Елата затрепера тъй силно с клоните си че един от тях се подпали от близката свещ и зелените му игли запращяха Ай Ай завикаха момичетата и изгасиха мигом огъня Сега елата не смееше дори да се помръдне О туй беше истинско мъчение Ала тя се страхуваше толкова много да не изгуби нещо от своята украса Всичкият тоя блясък я беше съвсем замаял Изведнъж двукрилата врата се разтвори широко и цял рояк деца се втурнаха тъй силно в стаята като че искаха да съборят дървото След тях влязоха бавно възрастните Децата застанаха пред елата и онемяха от учудване ала това продължи само минута После се дигна страшен шум Децата започнаха да скачат да играят около дървото и да късат един по един подаръците Какво правят те мислеше си еличката Що значи това Свещиците догаряха до самите клончета Изгасиха ги една след друга и после децата получиха позволение да оберат дървото Ех как се нахвърлиха те отгоре му Всички клончета запращяха и ако елата не беше закрепена за тавана със златната звезда навярно щяха да я съборят на земята Децата скачаха и играеха с хубавите си играчки На елата никой вече не обръщаше внимание Само старата бавачка се приближи още веднъж до нея и то само за да види дали не е останала между клончетата някоя ябълка Приказка Приказка завикаха децата и задърпаха към елата един малък дебел човек Той седна под дървото и каза Ето ни сега в гората Ще ни слуша и еличката Но ще ви разкажа само една приказка Коя искате за Иведе Аведе или за Клумпе Думпе който макар да паднал от стълбата все пак достигнал до големи почести и се оженил за царската дъщеря За Иведе Аведе закрещяха едни За Клумпе Думпе запискаха други Дигна се страшна олелия и шум Само еличката стоеше мълчалива и си мислеше Мигар аз не ще взема никакво участие в играта Тя не разбираше че беше свършила работата си и че никому вече не бе потребна И дебелият човек разказа за Клумпе Думпе който паднал от стълбата и все пак достигнал до големи почести и се оженил за царската дъщеря Децата запляскаха ръце и закрещяха Още Още Те искаха да чуят и приказката за Иведе Аведе ала дебелият човек не пожела да разказва повече Елата стоеше дълбоко замислена горските птички никога не бяха й разказвали такова нещо Клумпе Думпе паднал от стълбата и все пак се оженил за царската дъщеря Гледай ти какви работи ставали по света мислеше елата и вярваше че туй е самата истина защото приказката бе разказана от такъв почтен господин Пък кой знае Може и аз някога да падна от стълбата и да достигна до големи почести И еличката си представяше с радост как на следния ден ще я украсят отново със свещи играчки злато и плодове Утре вече няма да треперя мислеше тя Аз само ще се радвам на моето великолепие Утре ще чуя пак приказката за Клумпе Думпе а може би и за Иведе Аведе И цяла нощ елата стоя замислена и мълчалива На сутринта в стаята влязоха слугата и слугинята Сега ще почнат да ме кичат отново помисли си елата Ала те я измъкнаха от стаята повлякоха я нагоре по стълбата и я тикнаха в най тъмния ъгъл на тавана дето не проникваше дори дневна светлина Що значи това помисли си елата Какво ще правя тук Какво ще слушам и ще гледам И тя се облегна о стената и все мислеше и мислеше За това тя имаше много време минаваха дни и нощи а никой не се сещаше за нея Само веднъж на тавана дойде някакъв човек да остави няколко големи куфара Дръвчето стоеше съвсем настрана него сякаш го бяха забравили Сега навън е зима мислеше елата Земята е твърда и покрита със сняг затова и хората не могат да ме посадят и да искат и ме държат тук до пролетта Колко умно е туй Колко добри са хората Само да не беше тук толкова тъмно и пусто Няма дори нито едно зайче А колко хубаво беше в гората когато наоколо имаше сняг и по снега се гонеха зайчета Да хубаво беше дори и тогава когато те ме прескачаха макар че туй ме сърдеше Колко самотна съм тук Ц ъррр Ц ъррр изписка изведнъж едно мишле и изскочи от дупката си След него се показаха още няколко други Те помирисаха дървото и се скриха между клоните му Какъв ужасен студ казаха мишките Иначе щеше да бъде много хубаво Нали стара еличке Аз никак не съм стара отвърна елата От мен има много по стари ели Отде си ти отде знаеш това попитаха мишките понеже бяха много любопитни Разкажи ни кое е най хубавото място на земята Била ли си там Била ли си някога в килера дето има сирене по полиците а по тавана виси пушено месо дето може

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=899 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Златното момиче | Приказки и Притчи
    за косата потопила го в реката и викнала Дръж баби каквото можеш Дръж баби каквото можеш Момичето я послушало хванало каквото му попаднало между ръцете и когато бабичката го извадила от водата държало едно съндъче После горската магьосница изпратила момичето до пътя в края на гората махнала му с ръка за сбогом и изчезнала А то тръгнало по пътя и скоро се прибрало в къщи Щом застанало на прага мащехата и бащата ахнали едно златно момиче стояло на вратата и греело с нежиждана хубост Протегнало ръце златното момиче подало съндъчето на баща си и когато той го отворил що да видят съндъчето било пълно до горе с жълтици От този ден мащехата взела да вехне от завист а й на мъжа си мира не давала да заведе и нейното момиче в гората та да стане и то хубаво и богато Щом толкова искаш ще го заведа склонил той И мащехата запретнала ръкави гребнала от най хубавото бяло брашно и го пресяла три пъти Омесила питка опекла я увила я в чиста кърпа после я сложила в торбата и я дала на мъжа си Той нарамил торбичката и повел доведената си дъщеря към върха Като стигнали на същото място бащата търкулнал питката и изпратил момичето да я търси После бързо се скрил и се върнал в къщи Щом настигнало питката момичето взело да търси баща си Търсило търсило не го намерило Заплакало завикало и започнало да се лута из гъстата гора Вечерта излязло край къщичката на бабичката и чуло гласа й Какво си ти баби Момче ли си или момиче Ако си момиче ела при баба ако си момче върви си по пътя Момиче съм бабо момиче съм Като си момиче влез И също като предишния път бабичката магьосница прибрала гостенчето и го нагостила Ала на сутринта то не станало от леглото преди бабичката Почакало да му направят попара за закуска и пръста си дори не помръднало да разтреби и помете както сторило другото момиче Бабичката си замълчала нищо не казала Взела бухала и пак тръгнала в гората Ала се върнала от прага и заръчала на гостенчето да попари трици и да нахрани животинките й Казала му да не се плаши защото не хапят Момичето попарило триците но не почакало да изстинат ами веднага ги дало на змиите и гущерите да ядат и те си изпопарили езиците И щом се върнала бабичката по пладне посрещнали я и взели да се оплакват Бабо мене кака ме попари Бабо и мене кака ме попари И баба ще попари кака И баба ще попари кака намръщила се магьосницата Наобядвали се двете и тя рекла на момичето да идат край реката Поседели малко на бабичката й се додрямало и тя рекла На мен ми се доспа може и да задремя Пък ти видиш ли реката да идва червена не ме буди Видиш ли я да дойде зелена пак не ме буди Не ме буди и като я видиш бяла Щом стане жълта също не ме буди ала видиш ли я черна да ме събудиш Бабичката

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=287 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Златното птиче | Приказки и Притчи
    хванали момъка и го отвели при своя цар Събудили царя и му казали че тоя човек бил откраднал златната птица с клетката Хвърлете го в тъмницата заповядал ядосаният цар После ще го съдя И те отвели момъка в тъмницата Затворили го Три дена му не дали нищо да яде дори вода да пие не му давали На четвъртия ден царят заповядал да го изведат на съд пред него Извели го Кой си и какъв си ти запитал го той та искаш да ми откраднеш златната птица Отде идеш Кой ти каза че аз имам такава птица Царю честити рекъл момъкът аз съм царски син Баща ми има в градината си една златна ябълка Тя цъфти всеки ден и връзва златни ябълки а твоята птица идва всяка нощ да ги обира Ние я пазихме дълги нощи докато аз най сетне я ударих с една стрела та й откъснах едно перо да го занеса на баща си В нашата страна има закон ако волът на някой човек се научи да влиза в ливадата на съседа и да опасва тревата стопанинът на ливадата има право да го улови и да го заколи вола Също тъй стана и с твоята птица Тя толкова време идва да бере ябълките на баща ми Тя е обрала досега толкова златни ябълки че ако се продадат десет пъти биха откупили и птицата и клетката й Като чул тия думи царят омекнал Добре казал той Аз ще те простя И не само ще те простя ами ще ти дам и дъщеря си за жена но трябва да направиш нещо с което да я заслужиш На десетина дена път оттука е царството на един силен цар мой съсед Той има един хвъркат кон Тоя кон се е научил да идва да яде от моите ниви когато узреят Пазил съм нивите много пъти но конят прелети наяде се и пак отлети не мога да го хвана Иди ми доведи тоя кон и аз ще ти дам дъщеря си ще те пусна да си вървиш и да отнесеш на своя баща златната птица заедно с клетката Съгласен ли си Инак ще те погубя Съгласен съм рекъл момъкът Пуснали го и той отишъл право на хълма при стареца Като видял че не носи ни птицата ни клетката старецът го запитал Къде ти е сине птицата Не можа ли да я уловиш Ох дядо остави се почнал момъкът Да знаеш какво претеглих с тая птица Да бях те послушал нямаше да си намеря бедата ама нали не те послушах Взех птицата но ми се дощя и клетката та се върнах да взема и нея А птицата нададе писък всички стражи разбуди и ме хванаха В тъмницата лежах три дена днес ме изведоха да ме съди царят Той ми каза че ще ми прости ще ми даде и златната птица с клетката дори за дъщеря си ще ме ожени ако отида при оня цар с хвъркатия кон да му взема коня че правел пакост по нивите и да го доведа на тоя цар тук Инак ще ме погуби Та се чудя какво да правя дядо Няма какво да се чудиш сине рекъл старецът Ела с мене аз ще те отведа в онова царство където е хвъркатият кон И те тръгнали отново Вървели вървели замръкнали на едно място и легнали да спят Като заспал момъкът старецът го взел пак на ръце и го отнесъл десетина дена път напред Събудил се момъкът в другото царство но царският град бил още много далече Ходили пак цял ден а вечерта легнали край пътя да нощуват Старецът пак отнесъл момъка напред и го събудил на зазоряване Ходили ходили стигнали до града където бил крилатият кон И там имало хълм от който се виждал целият град Старецът извел момъка на върха и му рекъл Синко виждаш ли ония високи сгради Там е царският дворец Ще отминеш двореца и ще вървиш по улицата докато стигнеш до една висока желязна врата Тя сама се отваря и затваря пред нея пазят шест души стражи Щом се отвори вратата ти влез те няма да те видят Сетне ще минеш през други деветдесет и девет по малки врати на всяка от тях стоят по двама стражи Най сетне ще влезеш в царския обор където е хвъркатият кон На главата на коня има оглавник от злато сребро и скъпоценни камъни държи го един човек легнал в яслата На гърба на коня има едно много хубаво седло цяло от коприна кадифе и сърма Ти снеми седлото от коня и извади оглавника от главата му но се пази да те не усети човекът който спи в яслата Да се не полъжеш да вземеш седлото че ще те хванат Улови коня яхни го и карай право тук аз ще те чакам Момъкът направил както му поръчал старецът Яхнал коня и право към хълма Старецът го чакал Качил се и той на коня и след някое време се върнали в оня град откъдето били тръгнали Стигнали хълма старецът рекъл Хайде синко да слизаме Ти отведи коня на царя а аз ще те чакам тук А царският син като гледал тоя хубав хвъркат кон рекъл на стареца Да ти кажа право дядо този кон ми легна на сърцето Да може някак да не го дам на царя не бих го дал Щом е тъй казал старецът недей го дава Аз ще ти намеря друг кон него да му отведеш И той духнал Тутакси се явил втори кон също като онзи Старецът казал на царския син Яхни ти сине този кон и го заведи на царя а другия дай аз да подържа докато се върнеш Момъкът яхнал втория кон и го закарал на царя като вървял по улиците конят разравял с копитата си земята та хвърлял едри камъни зад себе си а като дишал вратите и прозорците на къщите трещели и се пукали толкова бил силен Като го видял царят много се зарадвал Опростил момъка дал му клетката със златната птица и дъщеря си за жена Тя била много хубава Баща й я отрупал с различни подаръци накити от злато бисери и скъпоценни камъни един пръстен който светел като слънце и три ката невестинска премяна толкова тънка че всяка се събирала в една лешникова черупка Момъкът скрил в джоба си пръстена и трите лешника с дрехите а даровете натоварил на една колесница простил се с царя качили се с царкинята на колесницата и потеглили Като стигнали до хълма момъкът спрял колесницата слязъл и отишъл при стареца Хайде дядо качвай се с нас рекъл му той Каквото спечелих досега все с твоя помощ го спечелих Ела сега с мене да идем при баща ми там да си гледаш старините стига си се скитал по света Не мога рекъл старецът Оттук ще се разделим Аз ще си вървя по работата а вие вземете коня и си вървете Ти много сбърка че не ме послуша и поиска да вземеш и клетката Затова има да теглиш но после ще добруваш Хайде сега върви си със здраве Като рекъл това старецът тутакси се изгубил сякаш потънал в земята Момъкът подкарал крилатия кон впрегнал и него в колесницата качили се с царкинята и потеглили Пътували пътували стигнали до една странноприемница Момъкът спрял колесницата и слязъл да вземе нещо за из пътя Като влязъл гледа съдържателят прилича на най големия му брат От дума на дума той разбрал че единият от двамата му братя бил останал на това място да държи странноприемница а другият си бил купил на другата страна лозе оженил се имал си дом и имот Те били решили да чакат там докато умре баща им а после да се върнат в своя роден град А за най малкия си брат не били чували нищо и го мислели вече за мъртъв Ти трябва да си царски син рекъл съдържателят на брат си когото не могъл да познае Не си ли чувал нещо за нашия най малък брат Откъде ще чуя казал царският син Нито го знам нито го познавам Ами вие защо се не върнете при баща си а живеете в далечни краища като прокудени Как ще се върнем рекъл брат му Баща ни ще ни вземе главите Той ни е пратил да му търсим някаква златна птица Къде я дирим когато нито сме я видели нито сме я чули А знаеш ли казал момъкът че най малкият ви брат е намерил златната птица И да видя няма да повярвам рекъл оня Къде ще я намери Той остана някъде назад и нито аз съм го видял да минава по този път нито брат ми по другия Той се е върнал сигурно назад или е умрял някъде Ами ако видиш най малкия си брат запитал го момъкът ще го познаеш ли Как няма да го позная рекъл оня ще го позная веднага Има ли някакъв белег Има На лявата си ръка към лакътя има белег като череша Момъкът си засукал ръкава показал белега и запитал Такъв ли е Такъв зер казал учудено брат му Но той има и на гърдите белег отляво прилича на дребна подкова Момъкът се разкопчал и посочил втория белег Такъв ли е Тъкмо такъв отвърнал онзи и още повече се почудил но все не можел да го познае Тогава брат му разказал как те по големите му братя заспали когато отишли да пазят златната ябълка как после когато отишъл в онова далечно царство и намерил златната птица как сетне довел хвъркатия кон на царя та взел птицата и дъщеря му Показал на брат си златната птица с хубавата клетка и онзи повярвал че наистина тоя момък е най малкият му брат Хайде рекъл момъкът затвори брате странноприемницата да вървим при другия брат а оттам при баща си Ще му отнесем златната птица и той ще ни се зарадва много Затворили странноприемницата качили се на колесницата и тръгнали Отишли при втория си брат Момъкът и на него разказал всичко Хайде рекъл му той остави тия лозя и ниви и да вървим при баща ни Той ни чака и ще ни посрещне с радост Добре казал онзи брат щом е тъй да вървим Стегнал една хубава кола качил в нея жена си натоварил парите които бил спечелил и тръгнал с братята си Вървели що вървели на едно място спрели да нощуват край пътя Разпрегнали конете постлали и легнали да спят През нощта двамата по големи братя се надумали да убият брата си и да вземат всичко негово По големият рекъл С какво лице ще се върнем при баща си Той ни прати да търсим златната птица а ние заседнахме по пътя един отвори странноприемница друг се ожени и почна да копае лозе и да оре ниви Брат ни ще каже на баща ни за това и той какъвто е буен или ще ни погуби че сме му опозорили царското име или ще ни хвърли в тъмницата там да умрем Най добре ще бъде да убием брата си Аз ще кажа че ние двама сме отишли при оня цар със златната птица отличили сме се а той ни е дал птицата и двете си дъщери Ще кажа че твоята жена е сестра на царкинята и аз ще се оженя за царкинята А за брата си ще кажем че се е отделил от нас и не знаем къде е Добре казал по малкият да направим както казваш но да не го убиваме а да го вържем за някое дърво та да умре от глад или да го разкъсат зверове Защо да си петним ръцете с братова кръв По добре ще е да го оставим жив Както кажеш съгласил се по големият И те грабнали брата си отвели го в гората край пътя изправили го до едно дърво и го усукали с дълго въже от петите до главата След това се върнали на мястото където нощували заплашили двете жени че ще ги убият ако ги издадат впрегнали колесницата и колата и отишли в двореца Като видял царят че синовете му носят златната птица много се зарадвал Още повече се зарадвал като научил че си водят моми царски дъщери Той се наскърбил щом узнал че най малкият му син се е изгубил но при голямата радост скоро забравил скръбта Почнали да се стягат за сватба да канят сватове да приготвят големи трапези в царската градина А в това време вързаният момък викал за помощ в гората но мястото било отдалечено и пусто нямали кой да го чуе Чак следобед оттам минал един козар който си карал козите на паша Той чул виковете и се затекъл към дървото за което бил вързан царският син Моля ти се братко рекъл вързаният ела ме отвържи Козарят се уплашил да не би някои разбойници да са вързали момъка та да си изпати ако го отвърже Но момъкът му разправил че го били вързали братята му и обещал като се върне при баща ни да го награди богато стига онзи да го отвърже Козарят го отвързал дал му хляб да се наяде и си тръгнал Но царският син го спрял Засега рекъл не мога с нищо да ти се отплатя братко но хайде поне да си разменим дрехите ти облечи моите а аз да облека твоите А като дойдеш в двореца ще се разплатим Разменили си дрехите Козарят си отишъл с козите по гората а царският син се запътил към града От всичко което бил придобил му останал само пръстенът и трите лешникови черупки с дрехите на царкинята Момъкът отишъл в двореца и се примолил да му дадат някаква работа Никой не го познал Пратили го в готварницата Там се готвело за сватбата пекли се овни агнета пуйки гъски месели се млинове погачи варяло се сладко Имало работа за мнозина След два дена щяла да бъде сватбата на царските синове Срещу готварницата бил дворецът прозорците на стаята в която живеела царкинята гледали към готварницата Когато привечер царският син видял че на прозореца се показала годеницата му той извадил пръстена сложил го на пръста си и го обърнал към прозорците Елмазите на пръстена светнали като звезди Момата се загледала към готварницата и видяла годеника си но не рекла никому нищо Тя разбрала че момъкът се крие и решила колкото се може по дълго да отлага сватбата А най големият брат всеки ден идвал при нея и настоявал по скоро да стане сватбата че инак ще я убие Когато дошъл уреченият ден той пак влязъл при нея и я заплашил А тя рекла че иска да каже две три думи на царя Съобщили на царя че момата желае да му каже нещо Той сам дошъл в стаята й където бил и сина му Царю честити рекла момата вие се готвите да ме венчавате но още не сте ми направили премяна Направили сме ти стъкмили сме една от друга по тънки и по хубави Донесете да ги видя рекла тя Донесли й най хубави дрехи от коприна сърма и кадифе обшити с бисер Не ми се нравят тия дрехи казала царкинята Други ще ми направите Какви по хубави дрехи от тия почудили се царят и син му Аз искам дрехи които да се събират в една лешникова черупка рекла момата И то не една а три премени да ми приготвите тогава може да се мисли за сватба Ако не ми ги ушиете няма да се венчая Като чул царят това пратил глашатаи да разгласят по цялото му царство че който се наеме да ушие на царската снаха три ката дрехи които да се събират в три лешникови черупки ще му даде каквото поиска Като чули най добрите шивачи тая разгласа събрали се да се питат какви ли ще да са тия дрехи и кой ли ще може да ги ушие Никой не се наемал да се яви пред царя Минали дни седмици никой шивач не се вестявал в двореца Царят пак разгласил но пак никой не се явил Когато разгласил и трети път най малкият царски син отишъл при най изкусния шивач и му рекъл Аз се наемам да ушия дрехи на царкинята Шивачът го погледнал и му рекъл Я се махай оттук селяко Ти ще ушиеш дрехи които да се събират в лешникова черупка Ние сме толкова души майстори никой не се наема да ги ушие та ти който не си хващал както ми се вижда ножици и игла ще ги ушиеш Хващал ли съм не съм ли то е моя работа майсторе казал момъкът Ще ги ушия И то за една нощ Само че три ката не мога само два А бе ти уший едната премяна за другите лесно рекъл шивачът За една нощ ли рече За една Тая вечер ще захвана дрехите утре сутрин ела си ги вземи Тъй ли Хайде да те видя Ами колко ще ми вземеш Колко ще ти взема ли Не знам колко да ти взема Хайде дай една крина лешници една печена пуйка прясна погача и бъклица вино Дай ми ги вечерта а утре на съмване дрехите са готови Ако искаш и тук ще ти ги ушия Шивачът си помислил че за пуйката лешниците погачата и виното ще отидат най много тридесет четиридесет гроша Ако му ушие тоя селяк дрехите той ще вземе от царя цяла крина жълтици ако ли ги не ушие голяма работа че е нахранил един сиромах човек Отишъл купил една прясна погача опекъл пуйка взел вино и лешници и занесъл всичко това в работилницата където дремел и го чакал селянинът Дал му освен това мерила ножици игли и си отишъл Момъкът се заключил отвътре изял пуйката и погачата изпил виното и като седнал на лешниците чукай яж чукай яж та чак до сутринта Като се съмнало шивачът дошъл и какво да види всред стаята куп черупки а иглата ножицата и мерилата непобутнати Е уши ли дрехите запитал той селяка Ето ги рекъл царският син готови са И извадил единия лешник отворил го раздиплил отвътре дрехите тънки тънки като паяжина а светли като слънце После пак ги сдиплил и ги затворил в черупката Шивачът не могъл да повярва на очите си Ти ли уши тия дрехи запитал го учудено Аз ами кой отвърнал селякът Шивачът взел лешника и го отнесъл в двореца По пътя не можел да си намери място от радост Но още повече се зарадвал царят Станал му много драго че в царството му има такъв

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=97 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Зимна приказка | Приказки и Притчи
    само като един малък принц на който едва ли някой би могъл да отговори защото едва ли биха го разбрали Не се тревожете казало то на хилядите снежинки Аз ще ви опазя Единствения начин да защити снежинките бил да не ги докосва Защото единствената заплаха в този мразовит ден било горещото му сърце Всъщност за снежинките нямало действителна опасност Дали ще са красиви кристалчета или капка вода или дори невидима пара те не изчезват Преминават от едно състояние в друго дарявайки на хората дъжд за да напои нивите сняг за да затопли семенцата до пролетта извори за да утолят жаждата си море за да разберат какво е необят облаци за да виждат в тях това което се крие в съзнанието им сълзи за да се пречистят Но детето и знаело това и не го знаело Децата обичат да играят И то направило един огромен снежен замък за снежинките в който вложило всичката си любов И малко по малко изстивало погледът му се премрежил сред снежния рояк и през него видял да приближава впряг от бели елени а в шейната седяла снежно бяла жена с най красивата кристална корона върху снежните си коси Когато момчето отворило очи не чувствало студ въпреки че всичко около него изглеждало ледено В съзнанието му изплувало образа на една бяла дама и миг след това след рояк кристални звуци тя се появила Ти разтопи няколко мои снежинки но ще те пощадя защото знам че всъщност искаше да ги спасиш Снежната Кралица помислило си момчето с вледеняващ ужас а тя с ледена усмивка потвърдила Бъди ми гост бъди господар на снежното ми кралство строй колкото искаш ледени замъци за моите снежинки Любувай се на съвършените им форми и блясък танцувай с тях В замяна искам само вместо сърце в гърдите ти да поставя кристалче лед Красотата на ледения дворец била наистина неописуема и човек може безкрай да се любува на съвършенството но момче родено сред рози няма как да забрави цветовете и аромата им Самата мисъл за рози сгряла кръвта му ускорила пулса му и около него се образували локвички от разтопения лед Кралицата разгневена посягала с вледеняващия си жезъл и замразявала отново водата но все по голямо езерце се образувало около момчето Ужасена ледената владетелка го прогонила да си върви за да не разтопи изящния й замък Но било късно Кристалните полилеи се спуснали във водопади стените бликнали като реки Как как едно човешко създание може да направи това мълвяла отчаяно и неразбиращо ледената кралица умирайки Заспала а когато се събудила плувала върху огромно листо от лилия в прекрасно езеро обградено от разцъфнали дървета и цвета Чудо ли Да любовта е чудо Но сега е зима Коледа е и ако едно сърце може да разтопи дворец от лед какво ли могат две Приказката е измислена във форума Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Вълшебни Приказки Етикети зимна About the author sheherezada Коментари 3 Коментара to Зимна приказка Стил Всичко за празника на едно място казва

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=379 (2016-05-02)
    Open archived version from archive

  • Иванка и Марийка | Приказки и Притчи
    в реката мъним го решим го Как го решите прекъсна я мечката Марийка протегна ръка и почна лекичко с пръсти да чеше мечката по козината Мечката зажумя и сладко задряма Като се пробуди тя рече на Марийка Ти си много добро момиче Аз бих те задържала да ми помагаш в къщната работа но тука е гора има много люти зверове Страх ме е да не ти направят нещо лошо По добре е да се върнеш пак при хората За награда ще ти дам една от моите седем делви Избирай Марийка посегнала към най малката но мечката й даде най голямата Отвори я рече тя когато си идеш у дома Марийка пое делвата поклони се на мечката и си тръгна Когато стигна в село тя не отиде в господарската къща а се прибра в полусъборената къща на баща си където се беше родила И нали беше страшно огладняла тя дигна похлупака на делвата и мушна ръката си да гребне мед но вместо мед извади шепа жълтици Премаля от радост Затече се към пазара и си накупи всичко каквото й трябва И заживя човешки като не забравяше сиромасите Научи се господарката й за мечата делва отиде на гости у Марийкини и дълго я разпитва как е спечелила цяла делва с жълтици Марийка нищо не скри И аз ще проводя моята Иванка да донесе още по голяма делва рече господарката прибра се вкъщи и почна да тъкми дъщеря си Премени я даде и хурка с мека като коприна къделя и я заведе в гората Тръгна Иванка между дърветата и почна да кълне мечката че се е пръждосала вдън гора Като стигна до къщурката с мъховия покрив ритна вратата и влезе вътре Ох че на лошо мирише рече господарската дъщеря и почна да тършува Отвори долапите пъхна се под леглото разхвърля дрехите най сетне зърна делвите стъпи на едно столче и протегна ръка Тъкмо вдигна похлупака и някой грозно изрева зад гърба й Стооой Кой ти позволи да бъркаш в делвата ми Иванка изтърва похлупака обърна се видя мечката и цяла се разтрепера от страх Сви се в къта и почна да мига Мечката изръмжава озърна се огледа разхвърляната къща но нищо не каза Разтреби сложи всяко нещо на мястото му Накладе огъня седна край камината и повика Иванка при себе си Иванка приближи и надяна хурката си Мечката втренчи очи в къделята и попита Туй какво е Вълна отвърна Иванка Откъде я имате Стрижем я троснато каза Иванка Как я стрижете Иванка остави вретеното откачи мечата ножица от стената хвана рунтавата опашка на мечката и щврък отряза половината Ей как я стрижем извика тя но мечката подскочи грозно изрева от болка изправи се на задните си крака хвана с предните си лапи Иванкината коса и почна да я скубе тъй както Иванка скубеше косата на Марийка Олелеее писна Иванка Вън Вън Вън заблъска я мечката Да се махаш от гората ми или ще те разкъсам на парчета Иванка изхвръкна навън но се досети за делвата и се обърна назад Делвата викна тя Дай

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=319 (2016-05-02)
    Open archived version from archive