archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 84

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Бегачи | Приказки и Притчи
    най голямо безпристрастие каза старият стълб който стоеше на границата между двете гори и беше член на комисията по определяне на наградите Аз действувам винаги според приетия ред обмислено и разсъдливо Досега вече съм участвувал седем пъти при раздаване на награди но едва тоя път сполучих да наложа мнението си При всяко присъждане аз имам определена изходна точка Когато се дава първата награда аз вземам за изходна точка началото на азбуката а за втора награда пък приемам за изходна точка края на азбуката Заекът започва с буквата З осмата буква от началото на азбуката и затова нему се даде първата награда Охлювът започна с буквата О шестнадесетата буква от края на азбуката значи нему се пада само втората награда Следният път идва ред на буквите И за първата награда и Н за втората Да във всичко трябва да се спазва приетият ред Винаги и във всичко е потребна определена изходна точка Ако не бях един от съдиите аз бездруго щях да гласувам за себе си каза магарето което беше също член на комисията Под внимание трябва да се взема не само бързината но и други някои качества на ония които се надпреварват например кой колко може да носи на гърба си Ала тоя път не ми се искаше да повдигам въпрос за това Аз не изтъкнах също тъй и мъдростта на заека при бягането нито пък неговата хитрост когато за да заблуди хората той се хвърля неочаквано настрана така че те не знаят къде да го търсят Но има нещо друго на което не само аз придавам значение и което никак не трябва да се изпуща изпредвид Думата е за това което е прието да се нарича прекрасно Да точно на туй прекрасно аз обърнах внимание Аз гледах прекрасните дълги уши на заека ах те са моето детинство Ето тая е причината която ме накара да гласувам за заека Б р р р каза мухата Аз не обичам много бъбренето и затуй ще ви кажа само две думи Да аз ще ви кажа че съм надбягвала не само заека Тия дни премазах задните крачета на едно зайче Седях на локомотива пред вагоните там аз често седя защото тъй най добре виждам колко бързо се движа Младото зайче тичаше дълго пред локомотива без да подозира че аз седя отгоре най сетне то се измори и поиска да излезе извън релсите ала в тая минута локомотивът му премаза задните крака защото аз седях върху него Зайчето си остана на мястото а аз отминах нататък Ето какво значи победа Но аз не се нуждая от награди А пък според мен помисли си дивата роза тя само помисли но нищо не каза защото не й беше в характера да се изказва макар че щеше да бъде по добре ако правеше това а пък според мен и първата и втората награда трябваше да се дадат на слънчевия лъч За един миг слънчевият лъч изминава неизмеримото разстояние между слънцето и нас и го изминава с такава сила че пробужда цялата природа Неговите целувки даряват хубост ние

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=618 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Безценното камъче | Приказки и Притчи
    един мраморен дворец Додето изрече тия думи ето че колибата се отместила загубила се някъде и на мястото й се появил чуден мраморен дворец Стените на стаите били от огледала съдовете от чисто злато а столовете и масите от слонова кост Учудил се старецът разходил се по стаите разгледал ги и легнал на едно меко пухено легло Скрил камъчето в пазвата си Не щеш ли нея вечер дошъл да го навести съседът му Иван Дойдох рекъл Иван да те видя жив ли си и да си поприказваме защото не ми се спеше тая нощ Какво е туй чудо Не мога да повярвам на очите си Кой ти издигна тоя дворец Камъчето отвърнал дядо Павел и се усмихнал Кое камъче Я дай да видя туй камъче Дядо Павел бръкнал в пазвата си извадил камъчето и му го подал Иван го разгледал и попитал Ами как построи туй малко камъче такъв дворец Дядо Павел му разправил как и си прибрал камъчето Приказвали що приказвали почнали да се прозяват Остани да нощуваш Иване в моя дом поканил дядо Павел съседа си Къде ще легна Легни до мене на тоя пух Легнал Иван до стареца и почнал да слухти Чакал стопанинът да захърка Щом дядо Павел захъркал Иван бръкнал в пазвата му взел камъчето чукнал го три пъти на земята и рекъл Да дойдат четирима кралимарковци да вземат този дворец и да го отнесат отвън Дунава Додето изрече тия думи явили се четирима кралимарковци вдигнали двореца и го понесли Иван с камъчето поел подире им а дядо Павел останал Кога се събудил сутринта погледнал наоколо и що да види няма никакъв дворец няма го и безценното камъче Само вехтата плочена колиба котето и патето Заплакал старецът с два реда сълзи Нажалили се овцете и блейнали Домъчняло на котето докривяло и на патето Искаш ли да идем отвъд Дунава за дядовото камъче казало котето Искам съгласило се патето Тръгнали Извървели цялата Дунавска равнина стигнали широката тиха река Дунав Аз мога да плувам рекло патето а ти не можеш Качвай се на гърба ми да те пренеса отвъд Качило се котето върху гърба на своето другарче а патето преплувало отвъд Повървели още малко стигнали двореца Промъкнали се в градината и влезли през един отворен прозорец Заварили Иван спи на пухеното легло а камъчето скрил под езика си Те разбрали че то е там защото в Ивановото гърло блещукала светлинка Как да го взема от устата му попитало патето Ще ти кажа как отвърнало котето Аз ще натопя опашката си в кратунката с червения пипер и ще погладя с нея Ивановия нос Иван ще кихне и камъчето ще падне от устата му Както рекло тъй сторило котето Натопило опашката си в пипера погладило Ивановия нос Иван кихнал и камъчето изскочило от устата му Котето го грабнало и хукнало да бяга Подире му се завтекло патето Бягали бягали стигнали пак до Дунава Котето яхнало патето и патето заплувало Насред Дунава патето се обадило Какво е туй чудно камъче дай да го видя Не може сега ще го изтървем

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=302 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Бешовишка могила | Приказки и Притчи
    с гегата подкарала стадото Размамила го Отвела го насред белия Дунав Събудил се големият брат Стоян и що да види Няма го стадото няма го кавала нито пък кривака Раздърпал той по малкия си брат който дълбоко спял и тревожно му съобщил за голямата беда която ги е сполетяла Досетил се Радой че самовилска работа ще да е това и тръгнали да търсят овцете Вървели колкото вървели по друмите и срещнали свети Никола По големият брат казал Добра среща Свети Никола Ти като идваш от равно Загоре не видя ли нашето стадо И да го видя не го познавам добри хора малко ли овце има в Загоре Продължили пътя си двамата братя кахърни и унили Ето че насреща им се явил свети Иван Попитали и него дали не е срещнал стадото им Светецът им отговорил със същите думи И да го видя не го познавам добри хора малко ли овце има в Загоре които беше изрекъл Свети Никола Вървели вървели Стоян и Радой колко вървели не се знае Срещнали свети Георги Добра среща свети Георги рекъл Радой Нашето стадо е много лично Звънците които носят са гласовити и пеят като моми От Загоре звъннат ли чак до планината се чуват Та дали не си срещнал нашето стадо Дал ви Бог добро момци овчари Вашето стадо е на долната земя насред Белия Дунав Пасе го самовила Размамва го с меден кавал завръща го с кован кривак Чули това братята и като подгонени от вихър побягнали към Дунава Тичали та на земята не стъпвали Стигнали на брега на Дунава Хвала тебе Самовило рекли в един глас двамата братя Събери ни стадото рекъл малкият брат и ни вьрни кавала и гегата За награда на Стоян ще си невеста а на мене мила снашица Провикнал се и големият брат повторно Хвала тебе Самовило подай ми кавала подай ми и гегата да засвиря на моя меден кавал да подкараме стадото Излъгала се самовилата и подала на овчаря кавала гегата Като надул Стоян кавала проехтяло ширинето Птичките занемели да послушат Стояновото свирене Стадото се завърнало Когато поели и кривака от самовилата развъртял го овчаря със страшна сила и ударил юдата между двете черни очи И там дето паднали черните й очи изврели две тъмни езера дето паднала тънката й снага израсло голямо дърво а където паднала русата коса поникнала ситна трева Какво е станало с двамата братя ли Настигнали те свети Георги и по големият брат казал Хвала тебе свети Георги какъв дар да ти направим за това че спаси стадото ни Дали да ти дадем шиник пари или да вземеш най млечните ни овце Ако взема шиник с пари казал свети Георги аз бих посребрил цялото поле ако пък взема млечните майки бих побелил цялото поле Най добре ще е когато дойде Гергьовден да заколите вакло агне и това ще е най големият ми дар Така и станало Заклали братята най тлъстото агне на личен ден Гергьовден и го нарекли за светеца Това била тяхната голяма благодарност към него Оттогава людете колят агне на Гергьовден

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=540 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Болен здрав носи | Приказки и Притчи
    Кумице ама дават ли ти да пиеш попитал Кумчо вълчо Дават кумче дават рекла Кума лиса и пак мушнала главата си в комина Ууу колко хубаво е изпечено това пиле и с масло е полято Е тия хора знаят как да приготвят вкусни пиленцата Кумчо вълчо облизал устата си и побутнал лисицата Кума лисо чакай сега и аз да похапна малко Гладен съм Ела кумчо ела Ето застани тук на моето място и пъхни главата си в дупката Кумчо вълчо пъхнал главата си през комина и лисицата като го бутнала той паднал право на сватбарската софра Развикали се сватбарите разтичали се грабнали кой дърво кой вила и погнали вълка Той горкият едва избягал в гората пребит от бой Докато сватбарите гонели кумчо вълчо лисана слязла през комина в стаята Там до огнището стояла само невестата Лисана залапала бързо яденето дето било на масата После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото Невестата я видяла грабнала машата и тупнала лисицата по гърба Шшшът червена котано какво си нападнала млякото Кума лиса се измъкнала и беж да я няма Ама в бързането цялата й глава била омацана с мляко Като стигнала в гората излегнала се и помислила какво ли стана с Кумчо вълчо Дали го пребиха И както си мислела така изведнъж видяла вълка едвам пристъпвал от болки Тя започнала да пищи и да нарежда Олеле майчице пребиха ме тия лоши хора Олеле майчице само по главата ме биха та мозъкът ми изтече Вълкът се ослушал и познал гласа на лисицата Полека полека стигнал при нея Олеле кумице пребиха ме оплакал се той Ох кумче кумче мене ме пребиха Костите ми счупиха мозъка ми изкараха Я погледни ми главата целият мозък е разсипан Не мога да се отмъкна до къщи да си умра при децата да ме не разнасят тук орлите и враните Кумчо вълчо като я слушал как рони сълзи и как нарежда дожаляло му и рекъл Ще ти помогна Кума лисо да си отидеш до къщи И аз съм пребит ама мозъкът не ми е изтекъл Ти съвсем си съсипана Навел се Кумчо вълчо Кума лиса скочила на гърба му и се усмихнала Повървели малко вълкът едва пристъпвал от болки а Кума лиса не могла да се сдържи от радост че болният я носи та си рекла Болен здрав носи болен здрав носи Какво казваш кумице позапрял се Кумчо вълчо Нищо нищо кумчо Бая си на болната глава дано ми пооздравее та да си видя къщата Пак тръгнал Кумчо вълчо и Кума лиса занареждала Болен здрав носи болен здрав носи Потърпи кумичке потърпи сестричке замолил я Кумчо вълчо Скоро ще стигнем у вас потърпи още малко А Кума лиса примирала от смях и пак думала тихо Болен здрав носи болен здрав носи Кумчо вълчо се поослушал добре и разбрал приказките на лисана Ядосал се люто и я изхвърлил от гърба си Чакай сега да видя кой е болен и кой здрав И като се пусне след нея Бягала Кума лиса бягала колкото сили имала ама

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=118 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Бъзова майчица | Приказки и Притчи
    вечер у тях ще има богата вечеря с топли картофчета И Бъзовата майчица кимаше с глава от храста и викаше заедно с всички ура Но туй съвсем не е приказка рече малкото момче когато старецът свърши Така казваш ти отвърна разказвачът но я да попитаме Бъзовата майчица Това не беше приказка каза Бъзовата майчица Но сега ще започне и приказката защото от действителността се раждат най чудните приказки Иначе моят прекрасен бъзов храст не би могъл да израсне из чайника И при тия думи Бъзовата майчица дигна момчето от леглото и го сложи на гърдите си Бъзовите клонки обсипани с цветове се съединиха изведнъж и образуваха гъста беседка която литна заедно с двамата във въздуха Колко хубаво беше Бъзовата майчица се превърна в малко прекрасно момиченце но рокличката му си остана все същата зелена и цяла обсипана с бели цветчета На гърдите си имаше истински бъзови цветове и венец от същите такива цветове обвиваше златистите й къдри Очите й бяха големи и сини да тя беше много хубава Тя целуна момчето което стана на една възраст с нея и двамата почувствуваха еднаква радост Ръка за ръка излязоха те от беседката и се намериха в прекрасната градина край бащината къща На една зелена поляна съгледаха бастуна на бащата подпрян на едно дърво За децата тоя бастун беше сякаш жив Те го яхнаха и в същия миг блестящата му дръжка се превърна в цвилеща конска глава с развяна черна грива Отдолу израснаха веднага стройни и силни нозе и децата се намериха на силен и игрив кон който ги понесе в галоп из поляната Сега ние ще отидем много далеч рече момчето Ще отидем в оня рицарски чифлик дето бяхме миналата година И те препуснаха из поляната а малкото момиче което както знаем не беше никоя друга освен Бъзовата майчица говореше непрестанно Ето ни и на село Виждаш ли селската къщица с голямата печка която наднича като грамадно яйце през стената и гледа към пътя Бъзовият храст разстила клони над къщицата а петелът рови из пръстта и търси храна за кокошките си Гледай го как се надува А ето и черквата Тя се издига на високия хълм под големите дъбове един от които е вече полуизсъхнал Ето и ковачницата Виж как гори огънят и как полуголи хора размахват тежки чукове Искрите се сипят като дъжд Но да вървим нататък към рицарския чифлик И всичко за което разправяше момичето се носеше пред очите им Малкото момче виждаше всичко макар че те обикаляха само около поляната След това те отидоха в една странична пътека и изкопаха в земята малка градинка Момичето извади от венеца около главата си няколко бъзови цветчета и ги посади в пръстта а цветчетата започнаха да растат също както у ония старци за които се разправяше по рано Сетне децата се хванаха за ръце и тръгнаха да се разхождат но не към кръглата кула и във Фредериксбергската градина Не момичето прегърна момчето издигна се с него във въздуха и двамата обиколиха цяла Дания Пролетта се сменяше с лято есента със зима и

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=629 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Бягството на животните в гората | Приказки и Притчи
    е по добър от вашите Самарът ми не слиза никога от гърба Всеки ден ме товари с тежки товари и вместо да ме остави да почивам като вземе една дебела тояга и налага сякаш че дърво бие Прибрали и магарето и заедно побягнали към гората Срещнало ги котето и ги попитало Къде отивате воле Волът разказал че бягат в пуста гора от лоши стопани Моля ви се казало котето да дойда и аз Моят стопанин има лоши деца и всеки ден ме мъчат Не им стига дето ловя мишките но направили малки кола и ме впрягат да ги влека Това моя работа ли е За това не мога повече да търпя и ще бягам Прибрали и него Повървели малко и в полето ги срещнало зайчето То попитало Къде отивате воле Разказали му че бягат от лошите си стопани Приберете и мен замолило се зайчето че нямам мира от ловците и кучетата По цял ден ме гонят Прибрали и него и забягнали дружно в пустата гора Там намерили храна и покой та не могли да се нарадват Когато взело да застудява волът рекъл Дружина трябва да се потрудим та да си направим една къща за да не измрем от студ когато завие зимният вятър Магарето рекло Като стане студено аз ще си обърна заднището срещу вятъра и студа и ще прекарам зимата Не ми трябва къща Петелът изкукуригал Аз като се покача на едно дърво киркилигу миркилигу ще прекарам зимата Котето измяукало Аз като се завра в някое хралупесто дърво и там хър мър ще прекарам зимата Зайчето рекло Аз от шума в шума от дупка в дупка ще прекарам зимата Волът като видял каква е работата стегнал се и си направил сам топла къща която покрил с една вълчешка кожа Дошла зимата Волът се нахранил напил се и влязъл на топло в къщата си Но една нощ излязла страшна буря духал силен вятър валял сняг на парцали студът щипел и късал Тогава другарите на стария вол почнали да тичат при него и да му се молят да ги пусне в къщата си за да не измрат от студ Най напред отишло магарето и викнало Братко воле отвори ми че умирам от студ Волът отговорил Бягай оттук Обръщай си задницата срещу студа Магарето започнало да плаче да нарежда милно жално и волът го съжалил и пуснал на топло След малко дошъл петелът Отвори ми воле че умирам от студ Махай се оттук петльо извикал волът Иди по дърветата и пей киргилигу миркилигу и ще прекараш зимата Но после му дожаляло за стария петел и отворил вратата на къщата си Дошли и котето и зайчето Волът като ги понахокал най напред че не искали да си правят къща прибрал ги всички Стоплили се другарите разприказвали се развеселили се По някое време през студената нощ гладните и премръзнали вълци взели да вият страшно из гората Магарето рекло Воле това са моми на седянка и пеят аз ще се провикна Волът му казал Събирай си ума в главата Марко Какво щат тук моми в

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=390 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Вампирова булка | Приказки и Притчи
    че държи свещ над него Той помислил че тя се готви да му изгори съблечените кожи много се разгневил и с ядосан глас я запитал какво прави със свещта Но княгинята била толкова слисана и уплашена че не могла дума да каже Тогава мъж й плеснал с ръце Дошъл един едър черен човек гол с меч на бедрото Вампирът му казал строго и отсечено Отнеси тая мома през три царства надолу И заспал А негърът грабнал момата и я понесъл в някаква дълбока тъмнина Тя нищо не виждала Само усещала че силен вятър я бие по лицето Тъй стигнали те до четвъртото царство Арапинът отнесъл момата в къщата на една стара бездетна жена и я оставил там като рекъл Праща ме князът от страната където е половина година ден а половина година нощ Каза ми да ти дам тая мома да я гледаш като своя И се изгубил веднага А бабата казала на княгинята Добре дошла дъще Щом те праща оня който с едната си ръка убива а с другата съживява ти ще бъдеш моя дъщеря Нямам си чедо ти ще ми бъдеш чедо И момата заживяла при бабичката Живяла там ден два месеца година В това царство където живяла бабата дъщерята на царя се разболяла от бяс Ту я хващал бесът ту я оставял Когато беснеела искала да й дават по три моми да ги разкъсва Царска дъщеря била нямало що да правят угаждали й През ден ако не всеки ден отвеждали при нея по три моми и тя ги разкъсвала за да си насити беса и той да я отпусне Много моми била вече разкъсала бясната царкиня Дошло ред и до бабиното девойче Един ден царските стражи го отвели с други две моми в двореца в стаята на бясната Но когато влезли царкинята била заспала Бабината храненица погледнала не може ли отнякъде да избяга Вратата била заключена но на тавана имало дупка Тя накарала двете моми да застанат лице с лице и да се хванат здраво за ръцете покачила се на тях стигнала с ръцете си дупката и влязла в една тъмна стая под покрива Оттам си спуснала пояса и с него изтеглила едната мома а двете изтеглили другата Минали през тъмната стая и стигнали до един отвор откъдето се излизало на покрива Там почакали докато мръкне и като се стъмнило наставили поясите си спуснали се по тях на земята и побягнали извън града за да ги не намерят царските хора като видят поясите които висят от покрива Ходили по гората ходили ходили на едно място съзрели огън Отишли при огъня и видели там две слепи бабички Едната намотавала кълбо а другата размотавала друго Тази която намотавала била Денят а онази която размотавала била Нощта Те се греели на огъня и си приказвали Едната бабичка думала Вампирът изгонил жена си че го била накапала с восък по лицето Казаха ми че била в това царство някъде Тя да е знаела да му изгори седемте му кожи които съблича вечер той е щял веднага да се превърне на човек и всички омагьосани които стоят вкаменени в гробищата са щели да оживеят и да станат хора Ех рекла другата тя да е знаела нямало е дори да се омъжи за него Но и да му изгори кожите сега други ще му израстат докато се не излекува раната от свещта на челото Седем кожи облича той всяка сутрин Колкото заздравее раната през нощта толкова отново се отваря през деня като се трие в кожите Ами как да се излекува раната запитала я първата баба Лесно е отвърнала втората но трябва де се отиде още през четири царства надолу където живее братът на вампира Той знае да лекува такива рани Помълчали бабите помълчали и започнали отново да си говорят На тукашния цар казала едната дъщерята беснее от магия Ами може ли да се излекува попитала я другата Може отговорила оная хей там в оная гора където е през три реки оттук живее една вещица Тя вари катран сред гората Когато запали огъня царкинята беснее и разкъсва моми за да я отпусне бесът А когато вещицата загаси огъня момата заспива и бесът я оставя за малко Да има някой да убие магьосницата и да угаси огъня царкинята ще оздравее А как ще я убие попитала пак първата баба Тя се пази с магии и ни желязо я лови ни стрела И това е лесно отвърнала й другата Трябва да се отрежат два клона от кипарис и да се вържат накръст С такава тояга щом я удариш веднага ще умре и всички магии ще се развалят Като чули това момите си отишли Бабината храненица им рекла Вие ми намерете едни мъжки дрехи а аз ще ви чакам тук накрай гората После ще ида да излекувам царската дъщеря А царят бил разгласил навсякъде по царството че който излекува дъщеря му ще го направи свой зет Всеки ден идвали в двореца лекари и знахари Момата облякла мъжките дрехи и отишла при царя Казала му че ще излекува дъщеря му а той отвърнал с горчив смях Ех момче момче Колко учени лекари и стари знахари дохождаха да я лекуват но никой не смогна та ти ли ще я изцериш Виждам че ти е голяма надеждата да станеш царски зет ала не ще го бъде А момата му казала че още на другия ден ще изцери дъщеря му стига той да й даде двеста триста войници и един водач Той отредил войници и водач и предрешената мома казала да я заведат в оная гора която се намира отвъд три реки Завели я Тя поръчала на войниците да обградят гората отвред и да не пускат никого да излиза После отсякла два кипарисови клона вързала ги накръст и тръгнала с водача през гората Вървели вървели видели през дървесата дим Замирисало им на катран приближили гледат голям котел с катран на огъня но край огъня нямало никого А бабата която варяла катрана като видяла хора покатерила се на едно дърво Тогава момата лиснала в огъня едно ведро вода и почнала да го гаси Видяла това вещицата и се развикала от дървото Махнете се проклетници Ръцете да ви изсъхнат за това че ми гасите огъня Но не слизала от дървото Момата тогава обърнала котела и разсипала катрана Бабата побесняла от яд и се развикала още по силно от дървото Мира да не видите обесници Като катран да почернеете вие които ми разсипахте катрана И слязла от дървото Тогава момата я пернала с кръстата тояга и бабата умряла Хайде да си вървим рекла на водача Царската дъщеря е вече оздравяла защото магията беше в огъня катрана и бабата Щом угасихме огъня разсипахме катрана и убихме бабата магията се развали и царкинята ще да е оздравяла Всички се върнали в двореца Бабината храненица се явила пред царя и му казала че иска да влезе при дъщеря му Той не давал казвал й че бясната ще я разкъса Момата го не послушала и влязла но царкинята била заспала Тогава преоблечената мома излязла и застанала до вратата да чака Минало се време и тя втори път влязла Сега вече царкинята била съвсем здрава Царят казал на юнака който излекувал дъщеря му че ще го направи зет да повика родителите си на сватба Но нали юнакът бил предрешена мома как ще се жени за царската дъщеря Той казал на царя Нека за дъщеря ти царю честити се ожени някой момък от царски род Аз съм от бедно и долно потекло Тогава рекъл царят какво друго искаш за награда че изцери дъщеря ми Само едно искам отвърнал юнакът да намериш някой човек да ме изнесе през три царства нагоре Добре казал царят и това ще стане Само почакай три дена Юнакът останал в двореца да чака А царят свикал най мъдрите хора от столицата си и ги запитал кой от тях ще се заеме да изнесе през три царства нагоре един юнак Никой от мъдреците не знаел как може да стане това споглеждали се един друг и мълчали Най сетне един се обадил Има царю честити един постник Той живее в пещера край морето там се сбират орлите на съвет той знае езика на птиците и може да попита орлите биха ли се наели да изнесат юнака Човек не може да направи това освен ако има крила Добре казал царят идете питайте постника Довечера искам от вас да ми намерите средство Мъдреците отишли при постника и му разказали как ги събрал царят и какво им рекъл Да почакаме орлите казал праведникът А дотогава един от вас нека се затече до двореца да поиска от царя четиридесет волски глави Отишъл един Донесли волските глави и ги нахвърляли по скалите наоколо Като подушили орлите месо веднага прилетели Тогава постникът ги запитал кой от тях се наема да изнесе един юнак през три царства нагоре Обадил се един голям орел Аз се наемам рекъл само нека юнакът ми приготви месо и вода за четиридесет дена и да се качи на гърба ми ще го изнеса Постникът казал това на мъдреците а те на царя Царят приготвил месо и вода за четиридесет дена дал ги на юнака и му пожелал добър път Юнакът взел месото и водата и се качил на орела Летял орелът летял спрял на една висока скала Поискал месо юнакът му дал Поискал вода и вода му дал Тъй летяла птицата цели тридесет и девет дена а юнакът й давал вода и месо докато приготвеното се свършило Стигнали в подземното царство Оттам до двореца на вампира имало цял ден път Поискал орелът пак месо Юнакът нямало какво да му даде Той си отрязал от крака и му дал Орелът се наял и полетял Отнесъл юнака в двореца и се изгубил Много се почудили свекърът и свекървата на булката като я видели пак в двореца Питали я разпитвали я но тя не казала нищо Влязла в стаята си облякла се в женски дрехи и седнала да чака мъжа си Свекървата пак я окъпала и от водата раната й зарасла сетне й дала да яде дала й да пие вино но тя пак изляла виното в гъбата Дошъл си посред нощ вампирът и пак почнал да се кара на баща си защо не са пратили човек да му каже че булката му се е върнала Прибрал се в стаята а жена му се престорила на заспала Той си съблякъл дрехите смъкнал си кожите една по една наредил ги на лавицата и заспал А тя станала взела свещта и се приближила полекичка до вампира да види дали му е заздравяла раната Раната била още жива и дълбока От жал и разкаяние сърцето на момата трепнало трепнала и ръката й пак капнал восък от свещта и се отворила втора рана върху челото на вампира Той полудял от гняв болката му била страшна Скочил веднага плеснал с ръце и се явил пак едрият арапин Той му заповядал да отнесе булката през седем царства надолу Черният човек я грабнал и понесъл отнесъл я през седмото царство в осмото Там я отвел при друга баба на която поръчал да гледа булката като своя дъщеря докато си я поиска вампирът Бабата била бездетна та я взела за храненица И там княгинята живяла около година време Тая баба била магьосница През деня тя живеела с храненицата си и я учела на разни магии а нощем се изгубвала някъде мръкне ли се тежък сън унасял булката и тя заспивала Пробуди ли се през нощта намирала се сама в къщи бабата никъде не се виждала Един ден магьосницата рекла на своята храненица Дъще на едно място има камък ни на небе ни на земя Исполин го е хвърлил и камъкът не може нито да падне наземи нито да се изгуби в небето Три пъти през годината камъкът почва да се разклаща и като се вдигне нагоре притиска все що има птици да хвърчат а като се спусне надолу премазва все що има змии и гущери да пълзят и риби да плуват При тоя камък наблизо има река която не тече ни нагоре ни надолу колкото риби влязат в нея все се вкаменяват През нощта когато камъкът се раздвижи и реката потича Ако отиде тогава човек да налее от водата с тая вода може да съживи вкаменен човек Дъщерята на тукашния цар е голяма хубавица и много момци са я искали но щом се ожени някой за нея и тя го целуне младоженецът се превръща в камък Ти ще се облечеш в мъжки дрехи и ще отидеш на реката която не тече Когато я видиш че потече ще гребнеш една паничка вода и ще си дойдеш Сетне ще отидеш в двореца и ще поискаш царската дъщеря Ще й дадеш да пийне от водата и тогава целувката й няма да те вкамени Ще полееш всички вкаменени мъже с водата Те ще оживеят но от никого няма да вземеш награда ако ще дори и цяло царство да ти дава Ако царят поиска да те награди ще му кажеш че имаш майка нея да пита каква награда иска Вампировата булка се облякла в мъжка премяна и отишла на реката Наблизо наистина висял във въздуха голям черен камък ни на небе ни на земя Той бил неподвижен като че ли някой го държи Дошло време да се разклати камъкът Като паднал наземи той притиснал що имало змии гущери жаби риби и слепоци наоколо Те почнали да пищят от мъка и да се молят на булката да ги отърве от камъка Тя ги попитала какво да направи за да махне камъка Те й рекли да го прекръсти три пъти и да духне върху него Така и направила Камъкът се разклатил вдигнал се пак нагоре и се спрял където си стоял по рано Змиите гущерите жабите рибите и слепоците се изредили да благодарят на булката че ги отървала Една голяма змия с корона на главата и с рогче на челото която била царица на змиите извадила изпод езика си една люспа и я дала на булката Вземи това рекла й тя то ще ти трябва Ако сложиш тая люспа под езика си ще станеш невидима и ще можеш да минаваш през море през скали дори през най дебели стени Царят на гущерите пък дал на булката една люспа от челото си и й рекъл Дръж тая люспа Когато я потриеш с пръст аз ще дойда при тебе където и да съм Царицата на жабите подарила на булката един елмаз през който можело да се вижда всичко което става по земята дори и накрай света Царят на рибите пък й дал една раковина с която се чувало всичко що се говори на който край на земята и да е А царят на слепоците й подарил една копринена връв която като се хвърлела по нея човек можел да се качи чак до небето В това време булката видяла че реката почва да клокочи и да тече Тя гребнала вода в една паничка и я отнесла на бабата но не й показала подаръците получени от животните Магьосницата й дала една позлатена кана да налее в нея водата и да отиде в двореца Бабината храненица взела каната и право при царя В това време царят царицата и дъщеря им били тъкмо седнали на трапезата да обядват Царедворците съобщили на царя че един момък иска да се яви при него Царят станал от трапезата и казал да пуснат момъка Влязла бабината храненица преоблечена като мъж Царю честити рекъл момъкът чух че си имал дъщеря за женитба но младоженците й не оцелявали Дошъл съм да ти стана зет Хубаво рекъл царят Сума момци се изредиха но никой не оживя Види се че клетва тегне над нашия дом да не влезе жених вътре всички се вкаменяват Аз ще разсипя клетвата казал момъкът Ще дам на дъщеря ти да пийне благословена вода която ще прогони от нея беса който вкаменява момците Направили сватбата никой да не види и да не чуе защото царят се боял че и тоя момък ще се вкамени Ала когато вечерта младоженците влезли в брачните покои момъкът дал на булката си от водата тя пийнала и когато го целунала той се не вкаменил Невястата много се зарадвала и рекла Слава богу че се намери мъж и за мене Само сватбари нямаме толкова глуха сватба никой не е празнувал И сватбари ще дойдат утешил я младоженецът Недей скърби Тогава той полял с благословена вода един по един вкаменените момци които се били наредили на дълга редица комуто капнел капка веднага оживявал Момците се пробуждали като от сън и не можели да се опомнят къде са Младоженецът им разказвал за чудното преображение и те почнали един по един да му честитят невеста и да му благодарят че ги е съживил Вдигнала голяма веселба песни глъчка и смях Царят и царицата които мислели че и новият младоженец е вече станал на камък се почудили като чули веселата глъчка и отишли да видят що става Но дваж по голяма била почудата им като видели чертога пълен с момци и като разбрали че вкаменените са оживели Тогава младоженецът казал на царя Царю честити недей се чуди като гледаш оживели ония които бяха доскоро камък Тежката клетва над тоя дом се разсипа но ти не знаеш че над мене тежи дваж по тежка клетва казано ми е че ако обвържа със сватбена дума някоя мома ще умра в същия миг Затова аз не мога да остана при тебе за зет омъжи дъщеря си за някого от тия благородни момци и царски синове когото си избереш а мене пусни да си вървя защото пътят ми е дълъг Като чули това момците почнали да спират своя избавител и да му дават най скъпи подаръци от благодарност че ги е съживил Но той не щял и да чува за дар Още по щедър бил царят той му предлагал дори половината си царство Искал да го осинови да го направи пръв царедворец но момъкът рекъл Царю честити аз съм сирак Отгледала ме е една баба която ми е наместо майка Тя е бедна жена ще се зарадва на твоите подаръци нея повикай и я попитай какво иска да й дадеш А мене ме пусни да си вървя Добре казал царят Нека дойде майка ти още утре в двореца Ще я надаря с каквото иска Върнала се вампировата булка при бабата и

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=297 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Врабчето си иска зърното | Приказки и Притчи
    отвърнал биволът аз се напасох с такава росна трева че ако сръбна и вода ще ми се надуе коремът и ще се пукне Тогава ще кажа на вълка да те изяде Кажи му де рекъл биволът Врабчето отишло при вълка в гората Вълчо помолило го то ела да изядеш бивола Какво ми приказваш отговорил вълкът додето има такива крехки агънца що ми трябва жилаво биволско месо Ще кажа на овчаря да натутка кучетата и те ще ти разкъсат кожуха Кажи му де обърнал се вълкът Овчарко викнало отдалече врабчето проводи кучетата да изядат вълка Дордето имам в торбата си мек хляб защо ми трябва да провождам кучетата да си трошат зъбите с кораво вълче месо отговорил овчарят Но аз ще кажа на мишките да ти изгризат торбата Кажи им де Мишки надникнало врабчето в една миша дупка излезте да изгризете кожената торба на овчаря Додето си имаме зърно в житницата ние торба няма да гризем отговорили мишките Тогава врабчето заплакало Видяла го една котка и го попитала Защо плачеш врабченце Я млъкни Недей натъжава котешкото ми сърце Ще млъкна ако изядеш мишките Изведнъж котката се хвърлила върху мишките мишките върху торбата на овчаря овчарят натутал кучетата си подир вълка вълкът подгонил бивола биволът се навел да изпие реката реката потекла към огъня огънят запалил единия край на трънения плет плетът се уплашил и за да не изгори намерил мънистеното зърно и го дал на врабчето Врабчето се зарадвало много кацнало на едно клонче весело зачуруликало и всички се укротили Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=548 (2016-05-01)
    Open archived version from archive