archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 84

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Двамата съседи и сиромашията | Приказки и Притчи
    се вкъщи взел мотиката лопатата и право на гробищата Мълчаливо почнал да копае Копал копал изкопал един дълбок трап Седнал да си почине и тежко въздъхнал Тогава една невидима ръка го докоснала по рамото и чул пак гласа на сиромашията Защо ти е този трап Решил съм да легна в него и да сложа край на живота си И аз ще легна при тебе Къде В гроба Влизай щом като е тъй викнал зарадван сиромахът Влезе ли сиромашийо попитал той подир малко На дъното съм отвърнала сиромашията от трапа Тогава сиромахът грабнал лопатата и почнал да срива пръстта в гроба Затрупал сиромашията и си отишъл Опретнал се заловил се мъжката да работи и му провървяло За година две напълнил и той къщата си с имане Богатият като гледал как работите на съседа му се поправят захванал да се пука от завист Веднъж той го спрял на улицата и го заразпитвал какво се е случило Доскорошният сиромах му разказал как смогнал да натика сиромашията в гроба Ти си я натикал рекъл на ума си завистникът но аз ще я изровя и пак ще ти я проводя вкъщи И като нарамил мотиката той отишъл също на гробищата Провикнал се Къде си мари сиромашийо Тука съм обадила се глухо сиромашията изпод земята Богатият изровил трапа и сиромашията пак излязла навън Хайде сега рекъл богатият скоро да идеш при стопанина си защото той заглади косъма Дума да не става отвърнала сиромашията не ща Защо Защото аз толкова години вървях подире му а той излезе неблагодарник и ме закопа в земята А при кого ще идеш попитал богатият При тебе Ти ми стана мил и драг тъй като ме изкопа от гроба И като се лепнала подир завистливия богаташ сиромашията не го оставила докато не го докарала до просяшка тояга Ако харесвате историята която прочетохте

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=11 (2016-05-01)
    Open archived version from archive


  • Дванайсетте пътника | Приказки и Притчи
    твърде голям мързеливец не обичаше никак работата и използуваше най малкия случай за да празнува Едно е само лошо в света няма нищо постоянно каза Април Ту слънце грее ту дъжд вали хората ту пристигат ту заминават Аз съм агент по наемане на квартири каня на сватби уреждам погребения с една дума мога и да се посмея и да поплача В куфара си нося летен костюм но ще бъде смешно да го обличам Сега да ето какъв съм аз За по голяма тържественост ходя с летни чорапи и със зимни ръкавици След него от колата слезе една дама Госпожица Мая препоръча се тя Тя беше облечена в тънка лятна рокля и носеше галоши Цветът на роклята й напомняше цвета на млади липови листа а косата й бе обкичена с анемонии От нея лъхаше такъв силен мирис на дива смола че пазачът не можа да се сдържи и кихна Наздраве извика му девойката Колко мила беше тя И каква певица Не театрална не улична а горска певица Тя бродеше из свежите зелени гори и си пееше за собствено удоволствие Сега иде младата дама извикаха седящите в колата И наистина от колата слезе млада дама хубава горда нагиздена През най дългия ден на годината госпожа Юния даваше бал в къщата си за да имат гостите време да изядат всички поднесени им закуски Тя разбира се си има свой файтон но пътуваше заедно с другите в пощенската кола за да покаже че не е горделива Тя не пътуваше сама С нея беше по малкият й брат Юли Той беше тлъстичък господин в летен костюм и със сламена шапка Багажът му не беше голям защото при силна жега всеки товар досажда Той носеше със себе си само бански гащички а туй разбира се не бе много След тях слезе от колата самата им майка госпожа Августа продавачката на плодове притежателка на много рибници селянка в широка фуста Тя беше дебела и пъргава сама се грижеше за всичко и със собствената си ръка черпеше с бира работниците из полето С пот на лицето ще изкарваш хляба си Тъй е писано в библията каза тя Най напред труд а после разходки танци игри на чист въздух Да чудна стопанка беше госпожа Августа След нея слезе пак мъж художник пейзажист господин Септември Той се готвеше да покаже на гората че листата й могат да променят цвета си и да станат чудно хубави Стига само той да вземе четката и гората ще почне да гори ту в пурпурни ту в златни багри Художникът можеше да свири с уста като щурец и беше голям майстор в работата си Той украсяваше бирената си чаша с хмелни клончета с една дума разбираше от хубавото Той свали от колата само една кутия с бои и това беше целият му багаж След него се яви един земеделец който мислеше само за оран сеитба и лов Господин Октомври тъй наричаха земеделеца носеше пушка и водеше едно куче а ловджийската му чанта беше пълна с орехи Той имаше много багаж беше помъкнал дори и един

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=817 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Дебелата игла | Приказки и Притчи
    Те дори не знаят че аз лежа на дъното Тук съм Тук съм Ето тая проста клечица мисли само за себе си А пък оная сламчица се върти и се обръща По внимателно миличка да не се блъснеш о някой камък Ами тоя къс от вестник Отдавна вече е забравено това що е писано в него а той все още се надува Само аз си седя търпеливо и спокойно Зная коя съм и туй ми е предостатъчно В тоя миг до нея изскочи нещо блестящо Дебелата игла си помисли че туй е брилянт А то беше само късче от счупена бутилка И понеже стъкълцето блестеше силно иглата заговори с него и се препоръча за скъпоценна карфица Вие навярно сте брилянт Да нещо подобно Така всеки от тях помисли другия за много по ценен отколкото бе всъщност и разговорът им започна да се върти около гордостта която царува в света Аз живеех в кутийка при една госпожица каза дебелата игла Тая госпожица беше готвачка и на всяка ръка имаше по пет пръста Никога през живота си не съм виждала нещо по горделиво от тия пръсти А при това те бяха създадени само за да ме изваждат от кутийката и после пак да ме слагат в нея Е а те блестяха ли попита стъкълцето Да блестят ли отвърна иглата Не те бяха само горделиви Бяха петима братя родени като най обикновени пръсти А как се надуваха един до друг макар да имаха различна дължина Най крайният палецът беше късичък и дебел Той имаше на гърба си всичко на всичко едно коленце и затова можеше да се свива само на едно място Но въпреки туй разправяше че ако човек го загуби става вече негоден за военна служба Показалецът бъркаше ту в сладкото ту в туршията сочеше слънцето и месечината и натискаше перото когато готвачката пишеше Средният пръст беше най висок и гледаше горделиво на всички страни Четвъртият носеше на кръста си златен пръстен а най малкият кутрето не вършеше нищо само се перчеше Дотегна ми най сетне тяхното самохвалство Затова ги и оставих и дойдох във вадата А сега ние седим тук и светим каза стъкълцето от бутилката В тоя миг някой плисна вода във вадата Водата се разля и отнесе стъкълцето Ето и той замина по пътя си рече дебелата игла А аз останах защото съм много тънка и туй ми дава право да бъда горда Такава гордост заслужава уважение И тя остана да лежи във вадата както по рано унесена в своите мисли Наистина аз съм готова да повярвам че съм родена от слънчевия лъч толкова съм тънка Ненапразно ми се струва винаги че слънчевите лъчи ме търсят под водата Ах аз съм тъй тънка че дори моята майка не може да ме намери Ако имах още окото си което загубих сигурно щях да заплача Но не аз не бих направила това защото е неприлично Един ден дойдоха деца и започнаха да газят из вадата Те търсеха стари гвоздеи пари и други такива богатства Тая работа не беше много чиста но

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=638 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Дивите лебеди | Приказки и Притчи
    и се приготви да заспи Тогава й се стори че клоните у дърветата се разтварят над нея и откриват ясното небе Когато се събуди на сутринта тя тръгна нататък и скоро срещна една стара жена с кошница ягоди в ръцете Жената й даде няколко ягоди и тогава Елиза я запита дали не срещнала в гората единайсет князе на коне Не отвърна бабичката Но вчера видях единайсет лебеда с корони на главите Те плуваха тук наблизо надолу по реката И тя поведе Елиза към един склон в чиито поли лъкатушеше река По двата бряга растяха дървета които протягаха едно срещу друго дългите си разлистени клони Елиза се сбогува с бабичката и тръгна към устието на реката която се вливаше широко море И ето пред младото момиче се разкри безкрайното море във всичката си величествена хубост Но по него не се виждаха нито платна нито лодки и момичето трябваше по неволя да се спре То започна да разглежда безбройните камъчета разсипани по брега водата ги беше изгладила тъй че те бяха станали съвсем гладки и кръгли Стъкла железа камъни всичко което бе изхвърлено на брега от вълните беше изгладено от водата а самата вода бе по мека и от нежните ръце на Елиза Като я гледаше момичето си мислеше Вълните неспирно се люшкат насам натам и изглаждат най твърдите неща Трябва и аз да бъда като тях Благодаря ви за урока светли бързи вълни Сърцето ми подсказва че когато и да е вие ще ме отнесете при моите мили братя Върху влажната крайбрежна трева тя забеляза единайсет бели лебедови пера Елиза ги събра в снопче По перата блещукаха капки може би това беше роса а може би и сълзи кой знае Пусто и глухо бе на морския бряг но Елиза не чувствуваше това защото морето представляваше непрекъсната смяна на картини За няколко часа то се измени повече пъти отколкото езерата навътре в сушата през цяла година Надвиснеше ли голям черен облак морето веднага ставаше също тъй черно сякаш искаше да каже И аз мога да бъда мрачно Тогава то започваше да бучи да се вълнува и да изхвърля бяла пяна Когато пък облаците бяха розови и вятърът утихнеше морето заприличваше на розов листец то ставаше ту зелено ту бяло Но колкото и спокойно да изглеждаше по брега му все имаше леко движение водата му тихичко се подигаше като гърдите на спящо дете При залез слънце Елиза видя единайсет диви лебеда със златни корони на главите които летяха към брега Те се носеха в редица един след друг и отдалеч изглеждаха като дълга бяла лента Елиза веднага се изкачи на една височина и се скри зад храстите Лебедите се спуснаха на земята близо до нея и запляскаха с големите си бели криле Щом слънцето се скри съвсем лебедовите пера изведнъж паднаха и на брега се явиха единайсет прекрасни юноши братята на Елиза Тя извика високо защото ги позна макар че те се бяха много изменили Сърцето й подсказа че това са нейните братя И тя се хвърли в прегръдките им и започна да ги нарича по име Юношите също се забравиха от радост като видяха своята сестрица Те също я познаха веднага макар че тя беше пораснала и бе станала хубавица Елиза и братята й се смееха и плачеха и скоро узнаха един от друг колко зле бе постъпила с тях лошата им мащеха Ние братята рече най старият летим като диви лебеди от изгрев до залез слънце Но щом слънцето се скрие ние приемаме отново човешки образ Затова трябва да се грижим винаги от по рано да имаме под нозете си твърда земя преди залез слънце Ако се случи да се превърнем в хора когато летим над облаците ще паднем веднага от страшна височина и ще се убием Ние не живеем тук Отвъд морето се намира също такава хубава земя като тая Но дотам има много път ние трябва да прехвръкваме голямото море а в него няма нито един остров дето можем да пренощуваме Само на средата на пътя стърчи из водата малка усамотена скала върху която можем да се съберем като се притиснем силно един о друг Ако морето е бурно вълните ни заливат но ние сме благодарни и за това убежище Там прекарваме нощта в човешки образ Ако тая скала я нямаше ние никога не бихме могли да посетим нашата мила родина защото за да долетим до нея ни трябват два най дълги дни от годината Само веднъж в годината ни е позволено да посетим отечеството си и да прекараме в него единайсет дни Тогава ние прехвръкваме над голямата гора откъдето виждаме палата в който сме се родили и дето живее нашият баща оттам виждаме и високата камбанария на черквата в която е погребана нашата майка Тук всяко дърво и всеки храст са ни скъпи защото са родни из полетата бягат диви коне както в дните на нашето детство а въглищарите пеят същите песни под чиито звуци ние играехме като деца Тук е нашата родина тук ние се връщаме с радост и тук най сетне намерихме теб мила скъпа сестрице Още два дни ни остават да прекараме тук а след това трябва да отлетим през морето в една чудна но чужда нам страна Как да те вземем със себе си Ние нямаме нито кораб нито лодка Как да ви избавя от тая магия питаше сестра им Тъй прекараха те в разговор почти цялата нощ и дремнаха само няколко часа Елиза се събуди от шума на лебедовите криле Братята й се бяха превърнали отново в лебеди Те описваха из въздуха големи кръгове а после се загубиха съвсем от очите й Само един от тях най младият остана при сестра си Той склони глава на гърдите й а тя милваше крилете му Тъй прекараха те целия ден Привечер се върнаха и другите и когато слънцето залезе всички приеха отново човешки образ Утре каза най старият трябва да отлетим оттук и няма да се върнем по рано от идната година Но ние не можем да те оставим сама Ще имаш ли смелост да ни последваш Ръцете на всекиго от нас са твърде силни и могат да те пренесат през гората мигар крилете на всички ни не ще имат толкова сила за да те пренесем през морето Да вземете ме със себе си рече Елиза Цяла нощ братята прекараха в работа и изплетоха от жилава върбова кора и тръстика голяма здрава мрежа Елиза легна в нея и когато слънцето изгря и братята се превърнаха в диви лебеди те уловиха мрежата с клюновете и се издигнаха високо високо към облаците заедно със своята мила сестрица която още спеше Слънчевите лъчи падаха право върху лицето й затова един от лебедите летеше над главата й задая пази от слънцето с широките си криле Те бяха вече далеч от брега когато Елиза се събуди На нея се стори че всичко туй е сън толкова чудно й се виждаше че може да се носи под небето над безкрайното море До нея лежеше клонче с хубави зрели ягоди и снопче вкусни корени те бяха набрани от най малкия й брат Тя му се усмихна с благодарност защото го позна той беше същият който летеше над нея и я пазеше от слънцето с крилете си Те хвърчеха толкова високо че и най големият кораб под тях изглеждаше като бяла чайка която се люлее над вълните Подире им плуваше облак голям като планина и върху него Елиза видя сянката си и сенките на единайсетте лебеда Но тия сенки бяха грамадни Такава чудна картина Елиза никога не бе виждала Но когато слънцето се издигна по високо и облакът остана далече назад тая въздушна картина се стопи и изчезна Цял ден летяха лебедите без почивка като пуснати от лък стрели Но те все пак пътуваха по бавно от друг път защото сега носеха сестра си Времето се разваляше настъпваше вечер Елиза с тревога следеше слънцето което слизаше все по ниско и по ниско а усамотената скала в морето все още не се виждаше Стори й се че лебедите размахват по силно крилете си Ах тя бе виновна за това че те не можеха да летят по бързо Тя знаеше че щом слънцето залезе те ще се превърнат в хора ще паднат в морето и ще потънат Черни облаци се приближаваха силният вятър предвещаваше буря Най сетне облаците се сляха в грозна черна вълна която се понесе напред с неудържима сила Засвяткаха една след друга светкавици Ето слънцето дойде до самия край на морето Сърцето на Елиза замря В тая минута лебедите полетяха като камък надолу и на девойката се стори че пада Но ето те полетяха отново напред Слънцето до половина се скри вече във водата Едва тогава Елиза видя под себе си малката скала не по голяма от извадена над водата тюленова глава Слънцето потъваше бързо ето то изглеждаше вече като малка звездица Но в същата минута кракът на Елиза се допря до твърда земя Слънцето угасна като последна искра от запалена хартия Елиза видя около себе си своите братя хванати ръка за ръка те едва се побираха върху скалата Морските вълни се блъскаха о нея и ги обсипваха с капчици по небето бляскаха непрекъснато светкавици трясъкът на гръмотевиците се сливаше в неспирен грохот но сестрата и братята се притискаха силно един о друг и не губеха смелост Призори въздухът стана чист и ясен и щом слънцето изгря лебедите хвръкнаха със сестра си нататък Морето още се вълнуваше Когато Елиза го погледна отгоре бялата пяна върху тъмнозелените вълни й се стори като ято плаващи лебеди Когато слънцето се издигна по високо Елиза видя пред себе си плаваща из въздуха планинска страна с блестящи ледени грамади по върховете на скалите Посред тия скали се издигаше висок палат със стройни колони и сводове един върху друг Долу се люлееха палмови гори и великолепни цветя големи колкото воденични камъни Елиза попита дали това не е страната към която пътуват Но лебедите поклатиха глави защото изплувалата пред очите й картина не беше нищо друго освен прекрасният вечно променлив въздушен палат на фата моргана където не можеше да проникне нито едно живо същество Елиза го гледаше втренчено Но изведнъж планините горите и палатът се изгубиха и на тяхно място се появиха единайсет чудни черкви прилични една на друга с високи кули и островърхи прозорци До ушите й долетяха дори звуците на орган ала това беше само далечният шум на морето Сегачерквите бяха вече съвсем близо нов един миг те се превърнаха в дълга редица кораби Елиза се вгледа внимателно и видя че това беше само мъгла пълзяща над водата Тъй бързо се меняха пред нея картините докато най сетне наистина се показа оная земя към която пътуваха Там се издигаха чудни сини планини с кедрови гори с градове и замъци Още преди залез слънце Елиза се намери върху една скала пред входа на голяма пещера обрасла в зеленина Пещерата изглеждаше покрита със зелени килими Да видим сега какво ще сънуваш тая нощ каза най малкият брат като посочи на Елиза спалнята й Ах дано ми се присъни как мога да ви избавя от магията рече тя и тая мисъл вече не излизаше от главата й И когато Елиза заспа присъни й се че хвърчи високо из въздуха към палата на Фата моргана а насреща й излиза една фея прекрасна и светла но все пак подобна като две капки вода на оная бабичка която й даде ягоди в гората и разказа на Елиза за лебедите със златните корони на главите Твоите братя могат да се спасят рече феята Само ще имаш ли достатъчно смелост и търпение Вярно е че водата е по мека от твоите нежни ръце и все пак изглажда камъните Но тя не усеща болките които твоите пръсти ще усетят Тя няма сърце и не може да изпита оня страх и мъка които ти ще трябва да изпиташ Виждаш ли тая коприва в ръцете ми Също такава коприва расте около пещерата в която спиш и само тя и оная която расте в гробището може да ти послужи за твоята работа запомни добре това Ще накъсаш от тая коприва макар че ръцете ти ще се покрият с мехури после ще я стъпчеш с нозе и ще изпредеш от нея прежда От тая прежда ще изплетеш единайсет ризи с дълги ръкави ще метнеш тия ризи върху единайсетте лебеда и магията ще се развали Но помни че от оня миг в който почнеш работата докато я свършиш ти не трябва да продумаш нито думица дори това да продължи години Първата дума която изречеш ще прониже като нож сърцата на твоите братя Техният живот виси на върха на езика ти Помни това И феята допря копривата до ръцете на Елиза Девойката усети болка като от изгаряне и се събуди Беше вече съвсем светло и до нея на земята лежеше стрък коприва също като оная която бе видяла насън Тогава Елиза излезе от пещерата и се залови за работа С нежните си ръце тя започна да къса страшната коприва която пареше като огън По ръцете и по нозете й се издуха големи мехури Но тя търпеше с радост болките само за да спаси скъпите си братя Тъпчеше копривата с боси нозе и предеше от нея зелена прежда Когато слънцето залезе братята се върнаха и се изплашиха като видяха че сестра им не продумва думица Но щом погледнаха ръцете й те разбраха на каква жертва се е решила тя заради тях и най малкият заплака И там където капнеха сълзите му болката намаляваше и мехурите изчезваха Елиза прекара нощта в работа защото не можеше да се успокои преди да спаси братята си Целия ден след това докато лебедите летяха тя остана съвсем самичка Никога досега времето не бе минавало за нея толкова бързо Една риза беше вече готова и тя започна друга Изведнъж в гората се разнесоха звуци от ловджийски рог Елиза се уплаши Звуците идеха все по близо Чу се кучешки лай и момичето избяга в пещерата свърза набраната коприва в сноп и седна отгоре й В същия миг из храсталака изскочи едно куче след него друго после трето Те лаеха силно бягаха назад и се връщаха След няколко минути пред пещерата се събраха всички ловци Най хубавият и най стройният от тях беше цар на тая страна Той се ближи до Елиза Никога не беше виждал такава чудна хубавица Как си попаднала тук прекрасно дете попита я той Но Елиза само поклати глава Тя не смееше да говори защото от нейното мълчание зависеше животът и спасението на братята й Тя скри ръцете си под престилката за да не види царят че са изгорени от копривата Ела с мен каза той Това място не е за теб Ако сърцето ти е също тъй прекрасно както лицето ти аз ще те облека в кадифе и коприна ще сложа на главата ти златна корона и ти ще живееш и ще заповядваш в най хубавия от моите палати Като каза той я сложи до себе си на коня Елиза плачеше и кършеше ръце но царят й рече любезно Аз желая само твоето щастие Ще дойде време когато ти ще ми благодариш за това И той потегли с нея през планината а ловците тръгнаха след тях При залез слънце тя видя пред себе си великолепен град с черкви и кубета Царят въведе Елиза в палата дето във високи мраморни зали шуртяха водоскоци а по стените и тавана бяха изписани картини Но тя на нищо не обръщаше внимание плачеше тъжеше и равнодушно се оставяше да я обличат в царски дрехи да вплитат в косите й бисери и да слагат тънки ръкавици на израненйте й ръце Когато Елиза се облече в новите си великолепни дрехи тя беше тъй хубава че всички царедворци й се поклониха а царят я провъзгласи за своя годеница макар че архиепископът клатеше глава и казваше че горската хубавица е навярно магьосница която е заслепила очите и е омагьосала сърцето на царя Но царят не го слушаше Той заповяда на музиката да свири заповяда да сложат на трапезата най скъпите ястия и да извикат най хубавите момичета които трябваше да танцуват пред Елиза Поведоха я през ухаещи градини и великолепни зали но тя си оставаше все тъй тъжна и мълчалива както по рано Тогава царят отвори една малка стаичка точно до нейната спалня Стаичката бе украсена със зелени килими и приличаше много на горската пещера дето живееше Елиза На пода лежеше сноп копривена прежда от тавана висеше ризата която момичето бе вече изплело Всички тия неща един от ловците беше взел със себе си като рядкост Тук ти можеш да си спомняш за твоето предишно жилище каза царят Ето работата с която се занимаваше там Сега сред великолепието което те заобикаля ще ти бъде приятно да си спомняш за онова време Когато Елиза видя това което беше скъпо за сърцето й усмихна се за първи път и бледните й страни се покриха отново с руменина Тя помисли за спасението на братята си и целуна ръката на царя а той я притисна до сърцето си и заповяда да известят с камбани за сватбата му Нямата горска хубавица стана царица на страната Тогава архиепископът започна да шепне на царя лоши думи но те не стигнаха сърцето му Отпразнуваха сватбата и архиепископът трябваше сам да положи короната върху главата на Елиза От гняв той натисна тъй силно тесния обръч на челото й че тя усети болка Но сърцето й се свиваше от още по силна болка тя тъгуваше за братята си и затова не чувствуваше телесните мъки Устата й беше няма както по рано само една нейна дума можеше да убие милите й братя Но в очите й пламтеше искрена обич към добрия прекрасен цар който правеше всичко за да я зарадва Всеки ден тя все но се привързваше към него Ах ако можеше да му разкаже всичко и да му довери скръбта си Но тя трябваше да мълчи докато свърши работата си И Елиза се промъкваше в малката стаичка украсена като пещерата и там плетеше риза след риза Но когато започна да плете седмата риза преждата се свърши Тя знаеше че в гробището расте също такава коприва която трябваше сама да набере Но как да излезе нощем от палата и да отиде в гробището О какво значи болката на пръстите ми в сравнение с мъката която изпитва

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=635 (2016-05-01)
    Open archived version from archive