archive-info.com » INFO » H » HORIZONTI.INFO

Total: 84

Choose link from "Titles, links and description words view":

Or switch to "Titles and links view".
  • Галената дъщеря | Приказки и Притчи
    викна той защо не ми донесе днес ядене Трябваше да и напомниш обърна се той с укор към жена си Думах и мъжо но тя си прави оглушки и не ме послуша почна да се оправдава невестата Тогава гладният орач сграби постелката метна я на гърба на невестата си и почна да я налага с тоягата си Олеле мъжо развика се невестата ти биеш постелката а пък мене боли Търпи жено търпи аз я бия за да те слуша каза орачът и хубаво наложи постелката Пак си легнаха гладни На третия ден се случи същата история На четвъртия ден галената дъщеря като видя че постелката пет пари не дава и не ще да сготви нищо на мъжа и стана сама запретна си ръкавите разтреби къщата свари едно гърне боб сипа го в менчето изпече една топла питка премени се бодна едно цвете на челото си и отнесе яденето на нивата Седнаха двамата младоженци и се нахраниха хубаво Най сетне постелката ме послуша и се залови на работа рече мъжът като свършиха яденето Ами послушала те Не се е мръднала Само се въргаля край огнището Ами кой наготви яденето Аз Тогава изхвърли постелката навън когато си идеш вкъщи Не искам да я виждат очите ми Вечерта младият оврач като видя че къщата е разтребена и пременена рече на жена си Няма да позволяваш на постелката да се излежава край огнището защото ще играе дървен господ Да не съм луда да я пусна отвърна невестата Ако влезе вкъщи пак ще ме боли гърбът Не искам да се мъча аз заради една мързелива постелка Заживяха си младите Овчарът работеше нивите а невестата гледаше къщата Не щеш ли по едно време пристигна невестината майка и се развива отдалеч Дойдох дъще да видя как си поминувате Добре ли си носи ли те твоят мъж на ръце дава ли ти ядене в устата примъква ли те до огъня и отмъква ли те когато ти стане горещо Ах майко да знаеш какво се случи почна да разказва невестата Тук имаше една проклета постелка мързеливо нещо ти казвам всеки ден моят мъж я налагаше с една тояга и пак не разбираше от дума ти казвам И невестата разправи всичко на майка си Майката кипна Аха рече тя значи той те кара да му готвиш и да метеш къщата му Ами че тия ръчички за метла ли са мамино чедо галено Брей на какъв човек попаднахме Ти не бива да седиш повече в тая къща Къде ти е прикята дъще По скоро прибери всичко що е твое че да бягаме оттук Къде ще идем попита дъщерята У дома Аз ще се грижа за тебе тъй както съм се грижила по рано Не съм съгласна да се трепеш тука Невестата която беше свикнала да слуша майка си прибра прикята си направи един голям вързоп метна го върху гърба на майка си и потеглиха Тъкмо излязоха навън ей го насреща орача връща се от нивата Къде я водиш изправи се той срещу старата жена Прибирам си я Защо я караш да

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=340 (2016-05-01)
    Open archived version from archive


  • Галошите на щастието | Приказки и Притчи
    много звезди Как бих искал да видя по отблизо тия светила особено месеца той едва ли ще може да се изплъзне из ръцете ми Студентът на когото жена ми пере дрехите разправя че след смъртта ние прехвръкваме от една звезда на друга Туй е измислица но ако беше вярно добре щеше да бъде Ако аз бих могъл да скоча там горе с удоволствие бих оставил тялото си тук на стълбата На тоя свят има желания които трябва да се изказват с голяма предпазливост Ала двойно по предпазлив трябва да бъде оня чиито нозе са обути в галошите на Щастието Ето чуйте какво се случи с нощния пазач Всеки от нас има представа за скоростта на парата кой не е пътувал с железница или с параход Но тая скорост в сравнение със скоростта на светлината наподобява пълзенето на костенурка или охлюв Светлината бяга 19 милиона пъти по бързо от най добрия кон електричеството още по бързо Смъртта е електрически удар право в сърцето Такъв електрически удар в сърцето ни умъртвява завинаги ако ние нямаме на краката си както нощния пазач галошите на Щастието За няколко секунди пазачът прехвръкна 52 000 мили разстоянието между земята и месеца който както е известно се състои от вещество много по леко отколкото нашата земя и меко като току що паднал сняг Нощният пазач се намери на една от безбройните пръстенообразни планини които ние познаваме от голямата лунна карта на доктор Медлер Нейният вътрешен склон дълъг половин миля се спущаше отвесно също като стената на котел Долу в долината се намираше някакъв град за чийто външен вид ние можем да имаме представа като излеем белтък от яйце в чаша вода неговото вещество беше също тъй меко и представляваше прозрачни сякаш плаващи в рядък въздух кули куполи и балкони като платна на кораб Нашата земя се носеше над главата на пазача като голямо огненочервено кълбо Скоро той различи множество живи същества които на наш език трябваше да се наричат хора Ала техният вид беше съвсем друг съвсем друг беше и езикът им И все пак душата на нощния пазач разбра тоя език макар че туй не трябваше да се иска от нея Да нашата душа е надарена с много по големи способности отколкото ние си въобразяваме Нима нашите сънища не свидетелствуват за нейната чудна артистична дарба Нали всеки наш познайник се явява в тях със същия глас със същите движения като жив когато наяве ние никога не бихме могли да го подражаваме тъй сполучливо А как умее нашата душа да извиква пред нас образите на хора за които ние вече в продължение на много години не сме си спомняли Всъщност тая удивителна памет на душата е твърде опасна Защото тя може да ни припомни в смъртния час за всеки наш грях за всяка зла мисъл и тогава ще трябва да си дадем сметка за всяка лоша дума или мисъл И тъй душата на нощния пазач разбираше много добре езика на лунните жители Те говореха за нашата земя и изказваха съмнение че на нея едва ли биха могли да живеят хора Нейният въздух казваха те е твърде гъст за да може да диша в него разумното лунно същество Според тях месецът беше едничката обитаема планета върху която живеят най древните обитатели на света Те приказваха също тъй и за политика Но по добре е да се върнем на Източната улица и да видим какво стана с тялото на пазача То седеше безчувствено на стълбата Тоягата беше паднала от ръката му а очите бяха вгледани в месеца където странствуваше сега неговата честна душа Колко е часът попита някакъв минувач пазача ала отговор не последва Тогава минувачът удари леко спящия по носа тялото изгуби равновесие и се простря по цялата си дължина Пазачът беше мъртъв Минувачът се изплаши но мъртвият си остана мъртъв Заявиха в полицията и на сутринта тялото бе пренесено в болницата Наистина душата щеше приятно да се изненада ако се върнеше назад и почнеше да търси тялото си на Източната улица където разбира се нямаше да го намери Тя навярно би изтичала в полицията сетне в адресното бюро за да го търси в отдела за изгубени неща и едва най накрая би се запътила за болницата Ала ние можем да бъдем спокойни душата постъпва винаги разумно когато действува самостойно само тялото я заставя да върши глупости Както казахме тялото на пазача бе пренесено в болницата и положено в умивалната стая където най напред му снеха галошите Тогава душата бе принудена да се върне назад Тя полетя веднага към тялото и след няколко секунди човекът се съживи Пазачът уверяваше че прекараната нощ била най ужасната в живота му и че дори пари да му дават той не би се съгласил да я преживее още веднъж Слава богу че всичко беше минало благополучно Същия ден той беше изписан от болницата но галошите останаха там 4 КРИТИЧНИЯТ МОМЕНТ НАЙ НЕОБИКНОВЕНОТО ПЪТУВАНЕ Всеки копенхагенец разбира се знае външния вид на Фридриховската болница Но тъй като тая история ще бъде прочетена може би и от някои некопенхагенци ние сме длъжни да й дадем тук едно кратко описание Болницата е отделена от улицата с твърде висока решетка от дебели железни пръчки Разстоянието между тия пръчки е толкова голямо че както гласи мълвата мършавите студенти медици се промъкват нощем през тях и така успяват да ходят на гости там дето трябва Разбира се най трудно от всичко е да си пъхнеш главата защото тук както много често и в живота щастливци излизат ония които имат малки глави И тъй това е достатъчно за встъпление През тая нощ в болницата беше дежурен един млад студент за когото само във физически смисъл можеше да се каже че има на раменете си голяма глава Валеше проливен дъжд ала въпреки туй младият човек трябваше да отиде в града Само за четвърт час мислеше си той не заслужава да се безпокои вратарят още повече че може да се мине през решетката На пода се търкаляха забравените от пазача галоши Студентът дори не подозираше че това са галошите на Щастието Той помисли че в такова лошо време те могат да му послужат и ги обу Сега оставаше само да се промъкне през решетката нещо което никога не бе се опитвал да прави Помогни ми боже да си мушна само главата каза студентът и в същия миг главата му се провря благополучно между пръчките макар да беше голяма Това разбира се беше дело на галошите Оставаше още да се промъкне и тялото но ето че работата излезе иначе Гледай ти колко съм дебел каза си студентът Аз мислех че по трудно ще бъде да си провра главата Не не ще мога да се промъкна Той се опита да измъкне главата си назад но сега и това не му се удаваше Шията му се движеше свободно и туй беше всичкото Отначало нашият студент се разсърди сетне изпадна в пълно отчаяние Ето в какво ужасно положение го поставиха галошите на Щастието За зла участ и на ум не му идваше да помисли за своето освобождение Той само въртеше шията си без да се мърда от мястото си Дъждът се лееше като из ведро на улицата нямаше жива душа а студентът не можеше да стигне с ръка звънеца над вратата Какво трябваше да направи Нещастникът съзнаваше че трябва да чака до сутринта когато щяха да извикат железар за да изпили пръчките на решетката Ала туй не беше лесна работа До това време щяха да се притекат всички момичета от съседното училище за бедни ученици целият матроски квартал щеше да се дигне на крак и всички щяха да видят неговия позор Ух изпъшка той Всичката ми кръв нахлу в главата Ще полудея Да непременно ще полудея Ах колко щастлив щях да бъда ако можех да се освободя Той трябваше да каже това много по рано В същата минута главата му се освободи и той се втурна назад в дежурната стая извън себе си от току що преживения страх за който бяха причина галошите на Щастието Ала не мислете че с туй се свърши не случи се нещо още по лошо Нощта измина измина и следният ден а никой не идваше за галошите Вечерта бе устроено литературно четене в един малък театър разположен на една от крайните улици на града Театърът беше препълнен с народ Между посетителите се намираше и нашият студент който както изглеждаше бе забравил вече приключението от миналата нощ Галошите бяха пак на краката му защото никой не ги бе потърсил а навън беше кално На сцената декламираха едно ново стихотворение Лелините очила Очилата за които се говореше в стихотворението имаха това свойство че ако човек ги сложеше на очите си сред голямото общество присъствуващите му се представяха като на карти по които можеше да се гадае и предсказва всичко което ще се случи през идущата година Това нещо се хареса много на нашия студент И той сам не би се отказал от такива очила Защото ако си служиш с тях както трябва току виж че си надникнал в сърцата на хората а туй разбира се е много по интересно отколкото да предсказваш бъдещето което и без това ще се узнае когато му дойде времето Ето мислеше си студентът колко мъже и жени седят на първите столове Ех да можех да надникна в сърцата им Ето в сърцето на оная дама бих намерил навярно същински моден магазин а при тая отсреща то е съвсем празно макар че би могло да се поизчисти малко Дали биха се намерили солидни сърчица О да добави с въздишка той аз зная такова едно сърце в него всичко е солидно но там има вече един господар туй е едничкият му недостатък Затова пък от друго място ще се чуе Моля моля заповядайте Да аз бих надникнал с удоволствие във всички тия сърца ще се вмъкна като малка игрива мисъл в тях За галошите това беше достатъчно В един миг фигурата на студента се сви и той започна най необикновеното си пътуване по сърцата на зрителите които седяха на първия ред Първото сърце в което попадна нашият студент принадлежеше на една дама ала в първата минута нему се стори че е попаднал в някакъв ортопедичен институт и то в оная стая дето по стените са накичени гипсови отливки от осакатени части на човешкото тяло Разликата беше само тая че в института отливките се правят когато болният постъпва там а тук в сърцето на тая дама те бяха направени след излизането на добрите хора Тук се пазеха грижливо отливки от физическите и духовните недостатъци на дамата Студентът побърза да премине в друго женско сърце Тоя път му се стори че се намира в голяма величествена зала където хвърчеше белият гълъб на невинността Тук той охотно би коленичил но трябваше да продължи пътуването си нататък Той се чувствуваше просветлен и достоен да влезе в следното светилище Последното му се стори като бедна стаичка в която лежеше една болна майка През отворения прозорец струеше топла слънчева светлина от малкото дървено сандъче на покрива кимаха чудни рози а две небесносини птички пееха за детската радост в това врем е когато болната майка се молеше за своята дъщеря Сетне студентът пропълзя на четири крака в една касапница натъпкана от горе до долу с месо Това беше сърцето на един богат уважаван човек чието име навярно беше записано в адресната книга Оттам той попадна в сърцето на неговата съпруга то приличаше на стар по луразвален гълъбарник Портретът на мъжа й играеше ролята на ветропоказател Към тоя ветропоказател бе привързана входната врата която ту се отваряше ту се затваряше според това на коя страна се обръщаше съпругата След туй студентът се намери в една огледална зала подобна на оная в Розенбургския дворец Но тук огледалата увеличаваха предметите до невероятни размери Посред залата седеше като някакъв Далай Лама нищожното аз на стопанина и съзерцаваше с благоговение своето собствено величие После на студента се стори че е попаднал в един тесен игленик пълен с остри игли Той си помисли че е влязъл в сърцето на някоя стара мома но се излъга туй беше сърцето на един млад офицер накичен с орден за него казваха че бил човек с ум и сърце Съвсем зашеметен нещастният студент изхвръкна най после от сърцето на последния зрител от първия ред Той дълго време не можеше да се опомни не всичко туй се дължеше на неговата богата фантазия Господи въздъхна той Аз сякаш наистина започнах да се побърквам Пък и отгоре на туй каква нетърпима горещина кръвта кипи в главата ми В тоя миг той си спомни за приключението през миналата нощ когато главата му се беше заклещила между железните пръчки на решетката Да ето откъде води началото си всичко туй мислеше си той Трябва да взема навреме мерки В такива случаи казват руската баня била много полезна Ех да можех да лежа сега в банята И в същия миг студентът се намери в една добре затоплена баня Но той лежеше облечен с обуща и галоши От тавана капеха по лицето му капки гореща вода Ух извика той и скочи за да се облее със студена вода Баняджията започна също тъй да вика като видя в банята облечен човек Ала студентът не се смути и му пришепна на ухото Хванал съм се на бас че ще вляза тук с дрехите Когато се прибра в къщи той залепи на шията и на гърба си по една синапова книжка за да прогони лудостта която го беше обхванала На следната сутрин целият му гръб беше покрит с мехури ето какво му донесоха галошите на Щастието 5 ПРЕОБРАЖЕНИЕТО НА ПИСАРЯ В това време нощният пазач когото читателят навярно още не е забравил си спомни за галошите намерени от него на улицата и оставени в болницата Той отиде да ги вземе и понеже нито офицерът нито друг някой от живеещите в тая улица ги признаха за свои галошите бяха предадени в полицията Също като моите рече един от полицейските писари като разглеждаше галошите и ги сравняваше със своите Дори очите на обущаря не биха могли да открият някаква разлика между тях Господин писарю каза един от служещите който влезе в стаята с някакви книжа Писарят се обърна и заприказва с него а когато остана сам и погледна отново галошите той не знаеше вече кои бяха неговите тия отляво ли или другите отдясно Сигурно тия мокрите са мои помисли той и така се излъга това бяха галошите на Щастието Но нима един чиновник от полицията не може да сбърка Писарят ги обу пъхна в джоба си някакви книжа други пък взе под мишница Тия книжа той трябваше да прочете в къщи и да ги препише Денят беше неделен до обед имаше още дълго да се чака а времето беше чудесно Не ще бъде зле да се поразходя из Фридрихсбергската градина помисли си писарят и тръгна нататък Трудно би било да се намери в света по скромен и по прилежен човек от нашия писар Затова ние можем да му пожелаем от все сърце приятна разходка след продължителното седене в канцеларията тя ще му бъде много полезна Отначало той вървеше без да мисли за нещо и затова на галошите не се удаваше случай да проявят своята вълшебна сила В градината той срещна един познат млад поет който му съобщи че на следния ден тръгва да пътешествува Значи вие пак заминавате рече писарят Щастлив сте че се радвате на свободата си Можете да хвръкнете където си поискате не сте като нас Нашите нозе са оковани с вериги Да но затова пък тия вериги ви привързват за земята която ви дава хляб възрази поетът Вие няма защо да се безпокоите за утрешния ден а когато остареете ще получавате и пенсия И все пак вие живеете по добре каза писарят Седите си в кабинета и си пишете стихове какво по голямо удоволствие от това Всички ви хвалят и при туй вие сте сам господар на себе си А я се опитайте да поседите поне веднъж в канцеларията и да дращите ония глупави книжа Поетът поклати глава писарят стори същото всеки остана на своето мнение и тъй се разделиха Чудни хора са това поетите мислеше писарят как бих искал да бъда на негово място да стана сам поет Само че аз никога не бих писал такива плачливи стихове като другите Какъв чуден пролетен ден е днес тъкмо ден за поети Въздухът е тъй прозрачен облаците са тъй прекрасни а зеленината ухае тъй омайно Да никога досега не съм се чувствувал така добре както днес Забелязвате ли Писарят стана вече поет Да обясняваме в що се заключава тая промяна би било безсмислено Грешат ония които си въобразяват че поетите са същества съвсем различни от другите люде Между последните се срещат понякога хора много по поетични от мнозина признати поети Разликата е само там че поетът е надарен с по силна памет от обикновения човек в своята памет той задържа мисълта и чувството дотогава докато те се въплътят ясно в думи и в образи Но да станеш поет от обикновен и прост човек е наистина едно особено преображение което не може да не се хвърли в очи и в дадения случай Какво чудно ухание заговори нашият писар То ми напомня за теменужките на леля Лона Да тогава аз бях съвсем малко момченце Господи колко отдавна не съм си спомнял за това време Добрата ми стара леля Тя живееше хе там при канала У нея имаше винаги дори и в люта зима някакви зелени клончета потопени във вода спомням си как ухаеха нейните теменужки в това време когато аз допирах до замръзналото стъкло на прозореца нагрети медни петачета за да видя какво става на улицата И каква чудна гледка се откриваше тогава пред очите ми В канала се виждаха празни замръзнали кораби само грачещите врани оживяваха картината Но затова пък щом подухнеше пролетният ветрец животът се връщаше отново в това кътче с песни и ура хората разчупваха леда засмоляваха и стягаха корабите които след туй се впущаха на път за далечни земи Само аз едничък останах тук и съм длъжен вечно да седя вечно да гния в канцеларията и да гледам как другите си вземат паспорти за чужбина Ето моята съдба Да рече с дълбока въздишка той и в същия миг се спря Наистина какво става с мен Досега аз никога не съм мислил и чувствувал тъй както

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=902 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Глупавият Ханс | Приказки и Притчи
    Ще я подаря на царската дъщеря Ех че си умник Добре добре подари й я рекоха братята и отминаха със смях нататък Ей Хоп Ето ме викаше им отдалеч Ханс Вижте какво намерих сега Такова нещо не се намира всеки ден Братята се върнаха назад за да видят намереното Ах ти глупако Та това е стар дървен налъм и то без каишка Да не искаш да подариш и него на царската дъщеря Разбира се ще го подаря отвърна Ханс Братята се изсмяха и продължиха пътя си Те бяха отишли вече твърде далеч когато чуха отново тропот зад гърба си Гонеше ги глупавият Ханс Ей Хоп Ето ме викаше той с всичка сила Пак намерих нещо Колко съм щастлив Е какво намери попитаха братята Ах то е тъй хубаво че не може да се опише с думи отвърна глупавият Ханс Ех че ще се зарадва царската дъщеря Тю извикаха братята Та туй е кал най обикновена кал от някоя локва Кал разбира се рече глупавият Ханс Чудесна кал отлично качество Я как тече през пръстите И той натъпка целия си джоб с кал Но братята не искаха да го слушат повече Те удариха конете си и препуснаха тъй силно че от копитата захвърчаха искри Затова те стигнаха при градските врати цял час преди Ханс Тук пред вратите всички получаваха номера за да се пази ред Сетне се нареждаха по шестима ала тъй близко един до друг че не можеха да мръднат дори с ръка Туй беше умно измислено защото иначе всички щяха да си извадят очите задето единият стои пред другия Народът се тълпеше около царския палат Неколцина сполучаха да се промъкнат до самите прозорци Всички искаха да видят как царската дъщеря ще приема тия които искаха да се женят за нея Ала щом някой от момците влезеше в залата езикът му сякаш се схващаше и той почваше да бъбре несвързано Не го харесвам казваше царкинята Да си върви Най сетне дойде ред и на оня от братята който знаеше наизуст целия речник Ала сега всички думи сякаш изскочиха из главата му Подът беше гладък и бляскав а таванът бе направен от чисто огледално стъкло така че той видя себе си с главата надолу и с краката нагоре При всеки прозорец стояха по трима писари и по един главен писар които записваха всичко що се говореше за да го отпечатат веднага във вестника и да продават из всички кръстопътища по три пари единия вестник Как да не се уплаши човек Отгоре на туй и печката беше нагорещена до разтопяване Колко е топло тук рече братът Да моят баща пече днес млади петли отвърна царската дъщеря Ме е извика братът и лицето му стана като на овен За такъв разговор той не беше никак подготвен а все пак трябваше да каже нещо и то остроумно Не го харесвам каза царската дъщеря Да си върви И го изгониха навън Влезе вторият брат Колко е топло тук рече той Да топло е Ние печем днес млади петли отвърна царската дъщеря Т т т т

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=918 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Големият морски змей | Приказки и Притчи
    рибка побърза да избяга и отиде към ония места дето беше по светло и дето можеше да се видят и други риби Ала тя не бе успяла да отплува много надалеч когато насреща й се изпречи един млад но страшно голям кит Моля ти се не ме изяждай рече рибката Аз съм толкова малка че ти не ще усетиш нищо ако ме глътнеш а пък за мен животът е тъй хубав Защо си дошла тук на такава дълбочина дето твоите братя обикновено не идват попита я китът Тогава рибката му разказа за чудната дълга змиорка която се спуснала отгоре и изплашила дори и най храбрите морски обитатели Охо извика китът и всмукна толкова много вода че когато изплува нагоре и поиска да въздъхне водата изхвръкна нависоко като водоскок Охо Ето кое ме е погъделичкало значи по гърба когато аз се обърнах на другата страна А пък аз помислих че това е корабната мачта и че тя може да ми дотрябва когато поискам да се почеша Но туй не беше тук на това място Тоя предмет се намира много по далеч Аз трябва да го изследвам сега и без това нямам друга работа И като каза това той заплува напред а малката рибка тръгна подире му само че не съвсем близо защото там където китът разсичаше водата се образуваше същински буен поток Те срещнаха на пътя си акулата и старата риба пила И двете бяха чули вече за чудната змиорка която била страшно дълга и тънка но още не я бяха видели а пък много им се искаше да я видят В тоя миг до тях се доближи морската котка И аз ще дойда с вас рече тя На нея също се искаше да види змиорката Ако тоя голям морски змей не е по дебел от корабно въже ще го прегриза веднага И морската котка разтвори устата си и показа шест реда зъби Ако аз мога да оставям следи от зъбите си върху корабното въже ще съумея разбира се да прегриза и такава връвчица Ето го извика морската котка Аз го виждам Тя беше уверена че вижда най добре от всички Погледнете го само как се гърчи как се вие и се свива на колело Но това не беше морският змей а една истинска грамадна змиорка дълга няколко метра Тя се приближи към тях и понеже никога не бе правила никому впечатление то и сега не можа да изплаши големите риби И те й разказаха за новата змиорка и я попитаха дали и тя не иска да тръгне с тях да я търси Ако тая змиорка е по дълга от мен каза морската змиорка скъпо ще ми заплати за това Да тя ще заплати за това рекоха останалите риби Ние сме достатъчно силни и няма да я търпим между нас И те заплуваха нататък Ала ето че нещо прегради пътя им някакво странно чудовище което по размер надминаваше всички взети заедно Това нещо можеше да бъде смятано за плаващ остров който не се е задържал над водната повърхност Но туй не беше остров а един престарял кит Главата му бе обрасла с морски растения гърбът му бе покрит с пълзящи гадини и украсен с толкова много стриди и раковини че черната му кожа изглеждаше изпъстрена с бели петна Ела с нас старче казаха рибите В нашия океан се е появила нова риба която ние не можем да търпим помежду си Предпочитам да си остана на мястото рече старият кит Оставете ме на мира О хо хо Аз страдам от тежка болест чувствувам облекчение само когато изляза на повърхността на морето и покажа гърба си над водата Тогава върху мен кацат добрите големи морски птици и започват да ме чешат Това е тъй приятно стига само да не забиват много дълбоко клюна си в тялото ми защото понякога тоя клюн влиза в самото ми месо Ето вижте на гърба ми и досега още стърчи скелетът на една птица Тя беше забила много дълбоко ноктите си и когато аз се спуснах във водата не можа да ги извади Сега малките риби са изгризали всичкото й месо Погледнете на какво е заприличала тя Пък и аз самият на какво приличам Аз съм много болен Туй е само въображение каза младият кит Аз никога не боледувам Изобщо рибите никога не боледуват Извинете рече старият кит У змиорката се среща болест на кожата шаранът заболява от шарка а всички ние страдаме от глисти Глупости извика акулата Тя не искаше да слуша повече кита а и спътниците й също не искаха да го слушат Те имаха много по важна работа Най сетне дружината стигна до онова място дето лежеше телеграфният кабел Последният се простираше на грамадно разстояние от Европа до Америка по пясъчните дюни и по морската тиня по скалистата почва и през цели гори от корали Там в дълбочините се кръстосват различни течения шумят водовъртежи рибите плуват на ята много по големи от ятата на птиците които ние виждаме по време на отлитането им към южните страни Там долу кипи непрекъснато движение там има вечен шум плясък и шуртене Ехото на тоя шум ние продължаваме да слушаме в големите празни раковини когато ги допрем до ухото си Ето го де лежи рекоха големите риби а така също и малката Те гледаха кабела чието начало и край се губеха пред техния поглед Морските гъби и полипи се издигаха от дъното наклоняваха се и се люлееха над кабела така че той ту изчезваше от погледа ту се показваха отново Морски таралежи охлюви и гадини мърдаха и пълзяха наоколо Грамадни паяци покрити с безброй паразити се разхождаха по кабела като по въже Тъмносини морски краставици и други същества които всмукват храната в цялото си тяло лежаха отгоре и сякаш миришеха новото животно което се бе простряло върху морското дъно Камбалата и треската се обръщаха на всички страни във водата за да чуят всичко каквото се приказва Морската звезда която се заравяше в тинята и оставяше да стърчат навън само две дълги стъбла с очи на върха лежеше и чакаше да види какво ще излезе от всичката тая бъркотия А

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=942 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Градинарят и неговите господари | Приказки и Притчи
    Това име можеше да се прочете във всички градинарски обявления на френски немски и английски език Господарите на Ларсен просто не можеха да си намерят място от радост Дано само нашият градинар не се възгордее сега каза господарят Но Ларсен гледаше на работата съвсем иначе Сега той имаше само една мечта да заслужи името най добрият градинар в страната и затова искаше да произвежда всяка година някакъв особен плод което му и идеше отръки Ала той трябваше да слуша често от господарите си че само първите му плодове ябълките и крушите били най хубавите които произвел и че всичко останало било по лошо Наистина и пъпешите били много хубави но от съвсем друг вид Чудесни били и ягодите ала и у другите стопани ягодите не били по лоши Затова пък когато се случи такава година че репичките не дадоха добър плод в замъка говореха само за нещастните репички и дори не споменаваха за всички ония плодове които тъкмо тая година бяха особено хубави Господарите сякаш чувствуваха някакво задоволство ако можеха да кажат Тая година нещо не ни върви драги Ларсен И тия думи им доставяха истинско удоволствие Два три пъти в седмицата градинарят донасяше в замъка букет от пресни цветя Тия цветя той подбираше според цветовете им затова букетът изглеждаше още по хубав Не може да се отрече че имате вкус Ларсен казваха господарите но тоя дар ви е даден от бога лично вие нямате никаква заслуга за това Веднъж градинарят донесе голямо кристално блюдо пълно с вода сред което плаваше голям лист Върху листа лежеше едно синьо цвете с дълго и дебело стъбло потопено във водата Но туй е индийски лотос извикаха господарите Такова цвете те още никога не бяха виждали Денем то стоеше на слънце а вечер го осветяваха с изкуствена светлина Всеки който го видеше казваше че то е прекрасно и необикновено Дори и жената на едно високопоставено лице го хареса много а това не беше без значение Господарите се почувствуваха особено щастливи и й подариха цветето След това те отидоха в градината за да откъснат и за себе си такова цвете Но второ като него не можаха да намерят Затова те извикаха градинаря и го попитаха отде е взел чудния лотос Напразно го търсих рече господарят Аз ходих във всички топлилници обиколих целия цветарник Там не можете го намери отвърна градинарят Това е един прост цветец от бостана но е много хубав нали Прилича на синия цвят на кактуса а в същност не е нищо друго освен най прост артишок Растение подобно на голям трън Б пр Че защо не ни казахте по рано извикаха господарите Ние помислихме че това цвете е донесено от чужбина Заради вас станахме смешни пред една видна дама Тя видя у нас тоя неизвестен цветец и той й се стори прекрасен Тя изучава ботаника а ботаниката не се занимава с цветя които растат по бостаните Как можа да ви хрумне драги Ларсен да донесете в стаята такова цвете Ето сега всички ще започнат да ни се смеят И прекрасният син цветец

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=947 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Грозното патенце | Приказки и Притчи
    котка изяде проклетнико А майката казваше Да може да се запилее нанякъде Патиците го хапеха кокошките го биеха момичето което носеше храна на патиците го риташе с крак Най сетне патенцето не можа да издържи и прехвръкна през стобора Малките птички пръхнаха уплашено из храстите Те бягат само защото аз съм толкова грозно помисли си патенцето и затвори очи ала все пак побягна напред и стигна до едно голямо блато гдето живееха диви патици Там то прекара цялата нощ Беше уморено и сърцето му щеше да се пръсне от мъка На сутринта дивите патици се извиха във въздуха и съгледаха новия си другар Що за птица е това попитаха се А патенцето се обръщаше на всички страни и поздравяваше доколкото умееше Ти си много грозно казаха дивите патици Ала туй не ни влиза в работа стига само да не ти хрумне да се ожениш за някоя от нашето семейство Горкото То съвсем не мислеше за женитба То искаше само едно да му позволят да лежи в тръстиката и да пие блатна вода Тъй прекара патенцето цели два дена Тогава дойдоха два диви гъсока Те се бяха излюпили наскоро и затова бяха твърде смели Слушай приятелю казаха те Ти си толкова грозен че не можеш да ни пречиш Искаш ли да хвръкнеш с нас и да станеш прелетна птица Тук наблизо има друго блато гдето живеят няколко мили прекрасни гъски Те всички са госпожици и умеят да казват кряк Там ти можеш да си намериш щастието макар и да си толкова грозен Бум Бум разнесе се в същата минута гърмеж и двата диви гъсока паднаха мъртви в тръстиката водата се обагри от кръвта им Бум Бум чу се отново и цяло ято диви гъски изхвръкнаха из тръстиката Гърмежите зачестиха Имаше голям лов Ловците бяха обградили блатото Синкав дим пълзеше като облак между тъмните дървета и се губеше далеч зад водата При блатото дотичаха ловджийски кучета прас прас тръстиката и храстите се навеждаха на всички страни и бедното патенце едва дишаше от страх То изви глава за да я скрие под крилцето си ала в същия миг пред него изскочи едно грамадно страшно куче езикът му беше цял изплезен очите му светеха грозно то протегна муцуна право към патенцето озъби острите си зъби и прас прас побягна назад без да го докосне Слава богу каза патенцето и въздъхна свободно Аз съм толкова грозно че дори и кучето не иска да ме изяде То се сгуши и остана така през цялото време докато сачмите свистяха из тръстиката и из въздуха ехтеше гърмеж след гърмеж Едва привечер всичко утихна Ала бедното патенце все още не смееше да стане то почака още няколко часа сетне се огледа предпазливо наоколо и побягна с всичка сила Патенцето бягаше през полета и ливади а наоколо беснееше такава буря че то с мъка можеше да върви напред Когато нощта настъпи патенцето стигна до една сиромашка селска колиба Тя беше толкова стара че сама не знаеше на коя страна да падне затова продължаваше да си стои на мястото Бурята беснееше с такава сила че бедното патенце трябваше да седне за да се задържи на земята Времето ставаше все по лошо и по лошо Най сетне патенцето забеляза че вратата на колибата се откачи от едната си халка и увисна настрана така че през дупката можеше да се влезе в стаята И то влезе в стаята В колибата живееше една жена с котарака си и с една кокошчица Котарака тя наричаше синче той умееше да мърка да извива гръб и дори да изпуща искри когато го помилваш на тъмно по космите Кокошчицата имаше съвсем мънички къси крачка и затова я наричаха кокошчица късокрачица Тя носеше хубави яйца и домакинята я обичаше като свое дете На сутринта чуждото патенце веднага привлече вниманието на другите котаракът замърка а кокошчицата закудкудяка Какво има попита домакинята и се огледа наоколо ала тя недовиждаше и затова помисли че патенцето е някаква загубена тлъста патица Гледай ти какво щастие каза тя Сега ще си имам пачи яйца Само да не е паток Чакай да видим И патенцето прекара три седмици на проверка ала яйца не снесе Котаракът беше господар в къщата а кокошката господарка Те винаги казваха Ние и целият свят защото си въобразяваха че са половината свят и при туй по добрата половина Патенцето мислеше че може да бъде на друго мнение ала кокошката не можеше да търпи това Можеш ли да снасяш яйца питаше тя Не Тогава имай добрината да мълчиш А котаракът питаше Можеш ли да си извиваш гръбнака като обръч да мъркаш и да изпускаш искри Не Тогава не си тикай гагата когато говорят умници като нас И патенцето седеше в ъгъла и беше в лошо настроение Ала изведнъж в стаята нахлу струя чист въздух и слънчицето надникна вътре на патенцето страшно се поиска да поплува то не можа да се сдържи и каза това на кокошката Това пък какво е питаше тя Нямаш си работа затуй ти идват такива глупави мисли в главата Снасяй яйца или мъркай тогава ще поумнееш Ах колко приятно е да плуваш по водата каза патенцето Каква наслада е да се гмурнеш на дъното и да чувствуваш как водата се разлива над главата ти Да чудесна наслада каза кокошката Ти както се вижда си полудял Я попитай котарака най умното същество което съм срещала досега попитай го обича ли той да плува и да се гмурка във водата За себе си не искам да говоря Попитай дори бабата Тя ще ти каже приятно ли й е да плува и да чувствува как водата се разлива над главата й Вие не ме разбирате рече патенцето Ние ли не те разбираме И таз хубава Тогава според теб кой може да те разбере Да не мислиш че си по умен от котарака или от нашата господарка За себе си не искам да говоря Я не си въобразявай много дете и благодари за доброто което ти направиха тук Нима ти не попадна в топла стая и не се намираш между особи от които можеш да научиш нещо Но ти си бърборко неприятно

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=954 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Гърло от бутилка | Приказки и Притчи
    и младият кормчия Но той не я видя пък и да я видеше нямаше да я познае На него и през ума не би му минало че това е същата бутилка от която бяха пили за негово здраве и за благополучното му завръщане Вярно е че бутилката не можеше да черпи вече с вино но затова пък криеше в себе си нещо което не беше по лошо от виното Тя беше пълна с чудесно лекарство против стомашни болки и помагаше на всички моряци докато най сетне бе изпразнена до дъно Бутилката пееше когато й вадеха тапата и моряците я наричаха чучулига чучулигата на Петер Йенсен Минаваха дни и месеци Бутилката отдавна вече стоеше празна в някакъв ъгъл когато изведнъж се вдигна страшна буря в морето Големи черни вълни мятаха кораба като черупка главната мачта се счупи Една от корабните дъски се откъсна и през дупката нахлу вода Помпите не успяваха да изтеглят водата Беше тъмна непрогледна нощ Корабът започна да потъва В тия последни минути младият кормчия се сети да напише на къс хартия Ние потъваме Той написа името на своята годеница после своето име и името на кораба сложи хартията в първата празна бутилка която му попадна под ръка запуши я здраво с тапа и я хвърли в развълнуваното море Той и не подозираше че това е същата оная бутилка от която беше пил някога преизпълнен с такива светли надежди И ето тя заплава по вълните с неговия последен поздрав и с вестта за неговата смърт Корабът отиде на дъното екипажът потъна Бутилката се понесе над вълните като птица Тя носеше със себе си едно сърце пламтящо от обич Слънцето изгряваше и залязваше На бутилката се струваше че преживява сякаш отново ония първи дни когато беше току що излязла из нажежената пещ обзе я силно желание да се върне пак там дето е била Тя преживя и нов покой и нови бури сред морето Но не се разби о нито една подводна скала не стана жертва на нито една акула Дни и години пътуваше тя из морето и се носеше ту на север ту на юг Късчето хартия последният поздрав от годеника до неговата годеница можеше да причини само скръб ако попаднеше в ръцете на оная за която бе предназначено Но де бяха тия ръце тия нежни бели ръце които някога разгръщаха покривката върху зелената трева в гората Де беше дъщерята на кожухаря Де бе родната страна на бутилката и в кои места се намираше тя сега това бутилката не знаеше Тя плуваше насам натам и това вечно скитане й дотегна страшно Но все пак тя продължаваше да се носи над водата докато най сетне стигна земя чужда непозната земя Нито една дума не разбираше бутилката от туй което се приказваше тук Това не беше езикът който тя бе свикнала да слуша в родината си А когато не знаеш един език известно е че много неща не можеш да разбереш Извадиха бутилката от водата огледаха я от всички страни забелязаха разбира се и бележката която лежеше вътре Измъкнаха хартията въртяха я и тъй и иначе но никой не можа да прочете това което бе написано на нея Досетиха се само че бутилката е хвърлена от някой кораб и че за това се говори в бележката но какво именно бе написано там туй оставаше загадка Пъхнаха отново бележката в бутилката а самата бутилка сложиха в един голям шкаф който се намираше в една голяма стая на една голяма къща Всеки път когато в къщата идваха хора бележката излизаше на бял свят и започваше да се върти и обръща от всички страни от което написаните с молив букви се изтриваха все повече и повече и най сетне съвсем се заличиха Тъй прекара бутилката още една година а след това я хвърлиха на тавана дето тя скоро се покри с прах и паяжина Колко често си спомняше тя за ония хубави времена когато в зелената гора изливаха от нея червено вино когато тя се люлееше над морските вълни и пазеше в себе си писмото последната въздишка на младия моряк Цели двайсет години бутилката прекара на тавана Навярно тя би останала там и по дълго ако стопаните не започнаха да поправят къщата Покривът беше съборен и стопаните забелязаха бутилката заговориха за нея но тя не разбра нищо защото дори и двайсет години да прекараш на тавана пак не можеш да научиш един чужд език Ако бях останала долу в стаята сигурно щях да го науча мислеше си тя Измиха бутилката отвън и отвътре Тя се почувствува отново чиста и прозрачна подмлади се сякаш на старини Но бележката която тя пазеше тъй грижливо омекна от водата и изчезна Бутилката бе напълнена със семена за които тя нямаше никаква представа Запушиха я и я завиха внимателно тя не можеше да вижда вече нито свещта нито фенера а слънцето и луната още по малко Все пак трябва да виждаш нещо когато пътуваш мислеше си бутилката Но макар да не виждаше нищо тя все пак пристигна благополучно на местоназначението си дето я разпечатаха веднага Добре са я опаковали в чужбина каза някой Но въпреки туй тя сигурно се е счупила из пътя Но бутилката се оказа здрава Тя разбираше сега всяка дума която произнасяха наоколо Това беше същият език който тя бе чула най напред при излизането си от пещта а после у винопродавеца в гората и на кораба едничкият стар и мил език който можеше да разбере Тя се бе завърнала отново в родината и словата на родния език звучаха за нея като радостен поздрав От щастие бутилката едва не скочи из ръцете които я държаха Тя дори не забеляза как я отпушиха как изсипаха съдържанието й и как след това я занесоха в избата дето трябваше да потъне отново в забрава Все пак родината е най хубавото място макар и да седиш в изба Нито веднъж бутилката не се сети да пресметне колко време лежи тук Чувствуваше се добре лежеше си спокойно и тъй прекара много години Най сетне в избата дойдоха хора и взеха всички бутилки Даваше се голямо градинско увеселение Между дърветата бяха

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=963 (2016-05-01)
    Open archived version from archive

  • Дарените години | Приказки и Притчи
    наръшкан буен огън и хубаво се затоплили Човекът бил гостолюбец Той мръднал в другата стая и оттам донесъл храна за гостите си за коня едно кринче овес за вола трици за кучето една голяма порязаница хляб Похапнете си подканил ги човекът седнал и той до огнището и хванал с две ръце главата си Гостите се нахранили и попитали добрия домакин защо е кахърен Защото ми се свършиха годините и трябва вече да умра отвърнал стопанинът нали за всички са отредени еднакъв брой години колкото на мравката толкова на камилата толкова и на човека Конят волът и кучето се погледнали и почнали нещо да си шепнат Чувай обърнал се след малко конят ако си съгласен да ти дадем от нашите години Ние ще си запазим само по десетина Повече не ни трябват Как да не съм съгласен зарадвал се човекът Дайте тука да подпишем договор Подписали договор И получил човекът остатъка от годините на коня на вола и на кучето Годините на коня той присъединил към своите младини затуй младите хора са буйни необуздани и пъргави като коне Годините на вола човекът прибавил към зрялата си възраст затуй зрелите хора работят като волове а годините взети от кучето оставил за старостта си Затуй старците са малко избухливи и раздразнителни но са домошари като кучето Подобни теми Добрият урок Ако харесвате историята която прочетохте бихме били благодарни да гласувате с бутончето 1 на Google Tweet Категории Български Приказки Етикети About the author Хоризонти Коментари Leave a Reply Отказване на отговора Please note Comment moderation is currently enabled so there will be a delay between when you post your comment and when it shows up Patience is a virtue there is no need to re submit your comment Name задължително Mail will not be published задължително Website От небето падат камъчета Магарешки съвет

    Original URL path: http://horizonti.info/prikazki/?p=350 (2016-05-01)
    Open archived version from archive